Отказах се от морето. Пътувах. Пиша това от Троян. Отседнах в едно хотелче тук. Като че ли само за вечерта обаче. Не ми харесва. Прекалено е оживено. Днес смятам да се пусна към Рибарица. Имам много красиви спомени от там. И не е далеч. Преди това мисля да мина през Троянския манастир. Всъщност перфектния Балкан си го представям- сам, в някое затънтено местенце, където да чуваш птиците, а не шума от минаващия автомобили. Където асфалтът е лукс, на всякъде е зелено, и където можеш да дишаш и да дишаш, и да дишаш. Искам тераска, която да гледа право срещу някой хълм, над който сутрин можеш да наблюдаваш Изгрева. Значи ми трябва тераса с източно изложение. (: Умен съм бе.Единственото, което ме притеснява, това е дали ще мога да сколасам да си науча за ликвидацята… Но Балканът е толкова спокоен, красив, неописуемо радващ, че… Морето не е така. На морето трябва да се бориш за всяка глътка въздух, за всеки сантиметър място. Тук не е така. Тук е…. планина. Харесва ми. Стига толкова.
За втори път слагам тази песен.