Nemo`s Gate

Абе това самочувствието е голяма работа. Най-интересни са ми идиотите. Голямо самочувствие. С гордо вирнати глави. Гледат от високо като чайки. Не сравнението с чайки е грешно. Чайката е прекрасна птица. Но все пак… Педерасти, сър. Педерасти.

Здравейте, здравейте, здравейте.

Напоследък съм се активизирал малко повече. Радвайте се, до когато можете.

И ето началото на новата ми рублика - 10 причини за…

Днескашната тема е фацабооооок! Гениално изобретение на Марк…. еби ли му майката. НЯкакъв Марк беше… Не е Твен, сигурен съм.

И така

1. Искам да имам мнооооого приятели, повечето от които не познавам или са ми далечни познати. Готино е обаче  да пише, че са ми приятели. Лайк. Лайк.ЛАЙК!

2. Искам тези мноооооого приятели, винаги да са осведомени за важните моменти от живота ми. Например  когото публикувам як, дълбокомислен, уникален  статус от рода на “Ако обичаш някого истински, пусни го да отлети. Ако не се върне при теб, значи никога не е бил твой.” Ух. Настръхах. (бел.р. - ама преди това вземи го изчукай, ей така да си знае)  Лайк. Лайк.ЛАЙК!

3. Искам тези мнооооооооого приятели да са осведомени и за още по-важните моменти от живота ми- например, кога съм пръцнал, кога съм акал, кога съм се насрал. Цвят, форма, мирис. Лайк. Лайк.ЛАЙК!

4. Искам един ден да имам бебе. И да започна да слагам негови снимки. Може още да не може да говори, но нека всииииичките ми прияяяятели да видят! Лайк. Лайк. ЛАЙК! (бел. р. Не се смейте, сещам се поне за три бивши гаджета, които го прават. Ако жена ми сложи снимка на детето ми във фейсбук ще й дам пътя!)

5.Изключително държа всииичките ми лични данни да бъдат предоставени на трети, четвърти, пети, шести, и осемнадесети лица! Лайк. Лайк.ЛАЙК!

6. Искам разни рекламни агенции да ми правят психопрофили  и да правят дедукттивни изводи от рода на това, че щом обичам да сера, значи ми трябват зелени гащи и жълта шапка. А след това да ми навират реклами на жълти гащи и зелена шапка и да ми обясняват, че това е най-новата мода сред серящите. Лайк. Лайк.ЛАЙК!

7. Искам да свържа своите телефон, гуугъл профил, скайп адрес и фацабок адрес в единна мрежа с цел 3 секунди след като пръдне някой приятел, телефонът ми да ме извести и да ме усведоми за химическият състав на субстанцията. Лайк. Лайк.ЛАЙК!

8. Искам моите мнооого приятели винаги да знаят къде съм! ЗА това си включвам опцията GPS!  Абонатът е в кенефа на ресторант Биг Брадър. И ака! Лайк. Лайк.ЛАЙК!

9. Искам разни приятели да мастурбират на мои снимки. Лайк. Лайк.ЛАЙК!

10. Искам да се напия до безпаметност, някой да ме снима как си говоря с моето повръщано, и да сложим коментар от рода на- една нормална петък вечер. Лайк. Лайк.ЛАЙК!

И така, уважаема публика- ако все още нямате фацабок… Време е да си създадете и да започнете да го ползвате активно! Вижте само какво пропускате!

На 31-ви декември 2014-та година, Сънишайн ми даде идеята за Писмото. Написах го. На 31-ви декември 2015-та също го написах. На 31-ви декември 2016 отново го направих.

Каква беше идеята на Писмото?
Dear future Dido,

блаблаблаблабла

With love Dido from the Past

Забелязах, че три субекта винаги присъстват в него.  Колкото и далечни да са вече те, поради георграфски и новоапартаментски причини, а именно: г-н  Кристиян Радев, г-н Владислав Станчев и г-ца Диана Ласонина.
Замислих се… тримата ми най-добри приятели, с които вече се виждаме 2-3 пъти годишно.  Малко е тъжно. Но всеки тръгна по пътя си.

Живея в глупавото минало. В дните, прекарани на мърлявия таван на Кристиян, където бягахме от училище, снимахме просташки видеа и се събирахме със съмнителни субекти, дните, когато с Владо растяхме, дните в които бях убеден, че Дидка е Тя. Боже, колко душевен материал употребих по това момиче. А тя не ме погледна! Нищо де. Не е загуба на време. А натрупване на житейски опит. И той е, че ако една жена, пък било тя и Дидка ти откаже трихиляди четиристотин петдесет и пет пъти, значи най-вероятно не иска да е с теб. Но никога не може да си сигурен преди трихиляди четиристотин петдесет и шестия път.

Бъдещето ми е неясно. Защото няма как да бъде. Все пак да не забравяме Мотото на любимия ми филм- The Future is not set. There is no fate, but what we make for ourselves. В свободен превод- Бъдещето не е начертано. Няма съдба. Само тази, която си изковем сами.

Пътят е напред. Напред е и истината. Може би там ще се появи Тя. Метафоричната истина за жената, която се мрази достатъчно много за да се допусенм един до друг. Или пък не.Все си мисля, че няма такова животно. Защото съм станал като сърдит стар чичко. И имам кариес на преден зъб. Това няма нищо общо с Търсьенето.

Сега съм болен. Болен от как ме майка родила. Глупости. Болен съм от  тази сутрин. Но това с майка родила е по-драматично.

Другото, което забелязах е, че Past Dido е идиот. Защото в две от писмата казва- жив съм, здрав съм, но не съм щастлив. Иджът. Бил е супер щастлив.

п.с.

Ти отдавна не четеш тук. Но помниш ли тази песен?

03.10.2009

Hello, you fool, I love you.

До преди две години обичах д аслушам Роксет. Сега също обичам, но не смея да си пусна сам песен. Напомня ми за малкото синьо папагалче, което така обичаше Роксет и което за 24 часа мое отсъствие замлъкна за винаги на 05 януари 2015. Според Мария се казваше Сара. За мен винаги ще си бъде Пешо ПапагалЯ.
Тъжно е. Така и не посмях отново да си взема домашен любимец.

Здравей, шибана 2016-та!

Беше интересна година.
Интересните неща започнаха на 23-ти февруари, когато събрах все смелост и отидохме с Наско и Сънчо до София.

О, изненада! София не беше толкова страшна. ЗАже беше хубава.

13-ти март. Летях. Бях много над нещата. Дива седмица в Германия. Най-прекрасанта седмица в живота ми. Вярно, с Крис не спряхме само да пътуваме. Толкова път ни видяха задниците, че ми е бедна фантазията. ИИ точно за това беше най-якото изживяване евър! Е, на шестия ден вече ми се искаше да го убия. Буквално. Както и той мен. Но, няма значение… ;> В Германия имаше Владко, както и обединение на великата Тройка, както казва леля Валя.

Средата на април. Разболях се. Няма значнеие от какво. Шибаните доктори искаха да се оперирам. Не го направих. От два месеца съм добре в тази насока. Справих се. Майната ви, касапи!

01 май. Разбрах, че дядо Стефчо е починал на 9-ти март. Седнах на пейката до ателието му и плаках като малко дете. Нека Бог да те прости, дядо Стефчо. Ти беше Човек в пълния смисъл на думата. Никога няма да забравя присъствието ти. Никога няма да забравя духа ти и излъчването ти.

Началото на септември. Владко се прибра. Реюниъна не беше пълен, защото Владко беше със Стела, Крис с Вера, бате Дидо беша сам самичък самотен самотник. Чувствах се някак си излишен. Но беше готино

14-ти септември.  С Владко се понасяме към София за най-великият концер ЕВЪР. На Найтуиш. Групата, заради която прослушах метал. Глупата закъсня с три часа. НИе също. Местата ни бяха заети, но си намерихме други точно срещу сцената от високо. Беше ВЕЛИКО.

24.09.2016 - бях на футболен мач за пръв път през живота си. Семкаджийска история. Но беше различно изживяване.

14-ти ноември. Концерт на Горан Брегович. Нямам идея как сестра ми ме замъкна там, но беше… интересно.

31-ви декември

Сбогом, 2016-та.

За мен ти беше противоречива. Започна прекрасно. Свърши тъжно.

Скъпа 2017-та, донеси ми моля те здраве!

За мен и за всички, които обичам.
Скъпа 2017-та, дай ми това, което ми даде 2013-та- стабилна глава.
Твой приятел,

Дидо.