Nemo`s Gate

   Днес си направих един малък експеримент. Състоеше се в запитване на около 15-тина човека. Оказа се, че от 15 човека, 2-3 са чували за Era, 12 за Enigma, а 3 - и за двете групи. Шаш, тотален. (+ Снощи едно готино човече, чието име най-тактично ще премълча, (тя си знае коя е), ми показа идеята на Enigma. Няма да се откажа от Еra, разбира се. Просто ще допълня идеята на епичните песни, с още една група, която се справя почти на нивото на Era. http://www.youtube.com/watch?v=0SRQuc-Hq94 А това е едноименната песен, която ме грабна меко казано. Звучи меко казано красиво. Епично. Напомня ми малко или много на една от частите на “Пещерата на златната роза”. Не знам, дали някой е чувал за тази поредица, за това ще спомена, че това е една много увлекателна, и красива с  риск да се повторя, приказк, с участието на Александра Мартинес. Продукцията е италиянска. Та, тези картини, които се въртят в песента, много ми напомнят, неповторимият и странен свят на въпросната приказка.  А най-грабващият момент е, когато за пръв път се чуе това, което моята натура определея като припев:

Close your eyes
Just feel and realize
It is real and not a dream
I in you and youre in me

It is time
To break the chains of life
If you follow you will see
Whats beyond reality

Уникално.  И всъщност посланието на песента е, да гледаме на нещата с по-разчупен поглед. Затвори очи, просто почувствай, и осъзнай, не е сън, а яве - аз съм  теб, а ти-  мен…

Тук си позволих малко волност при превода. Оригинално би трябвало да прозвучи- Аз съм  в теб, а ти в мен, но моята интерпретация ми допадна повече. (:

Какво искам да ти кажа? Какво искам да знаеш, ти който си намерил време и желание, да погледнеш моето лично пространство?Последвай чувствата си, усещанията си, спри да мислиш, и се отдай на инстикта. Преодолей бариерите на ограниченията. Почувствай истината… Не е сън, не е мечта… Това е просто реалността изведена от призмата на реалността…

И над, черния, мръсен, потънал в прах град, заваля сняг… Бял. Ослепително бял. Като смъртна перелена, надвиснала, над измъчена душа. И докосна земята… И земята вече не беше толкова черна… Чистият сняг беше омърсен… Ненаситната поемаше всяка една снежинка, и я превръщаше в част от себе си. Вече нямаше сняг… Имаше киша…

Или нещо такова. (+ Днес направих две завръщания. И съм много доволен от себе си. Все пак миналото не е толкова лошо нещо. И цял ден писах програма, която се оказа грешна… И мразя скайпът ми да писука. И да, не знам. (+

    Отначало беше трудно. Необичайно… Странно… Но с всеки изминал ден, се убеждавам, че съм си намерил мястото за сега. Обстановката е просто уникална.  В 12 клас ме беше обхванал страх, че това с ученето ще свърши. Че никога няма да имам същите усещания като в училище, докато съм в университета… Е, да ама не. Усещанията са подобрен вариант на това, в училище. Просто тук няма разни несериозни пубери, смеещи се на малоумни шеги, и менящи си мнението на всеки нови пет минути. Тук нещата са някак си по-сериозни. Но от друга страна- в пъти по-смешни. Спранно е как хем можеш да бъдеш сериозен, хем смешен. Това е някакъв неповторим микс от усещания. Не знам как ви е на вас по другите университети, извън Русе, но аз се чувствам страхотно! И нито за секунда не съм съжалил за избора си до сега! Даже вчера се видях с Нели Пигулева, и й го казах. А се сещам, преди няколко месеца, как бях разубеждаван да ходя в София да уча журналистика. Е, определено беше права за Бога! Не съжалявам! Не вярвам и някога да съжаля. Имам само един страх… Да не ме откъснат точещети ми се професори, доценти, и доктори, от този поток…    Да се надяваме, че това няма да се случи… Всъщност, няма да се надяваме. Това няма да стане, и точка по въпроса! Пораженческият дух не е нещо хубаво. Човекът е саздаден борец. Още от самото си раждане се борим за първата си глътка въздух, до последно се борим за мечтите си, а накрая се борим с неизбежното- със смъртта. Такива същества, които се прадават пред живота, аз ги наричам жалки.Докато има живот, има и надежда. Имаше един мой любим цитат от “Андромеда”. Тиър го каза в края на втори, и началото на трети сезон: И тъй като го търсих около 10 минути, и не мжоах да го намеря, ще го цитирам по памет- Вероятността  във времето, майката и баща ти да се срещнат, да се харесат, да искат да създадат семейство, и от този брак да се родиш точно ти, е 1 към милиарди. Щом веднъж си минал през това, кой си ти да кажеш, че не можеш отново да минеш през такива шансове?!” Идеята е просто блестяща. Докато има живот, и,ма и надежда- може да е микроскопична, миниятюрна, нищожно-пренебрежива, но все пак НАДЕЖДА!  Запомни го, си казах. Тогава ми звучеше като супер идея. Днес ми звучи като реалност. Може би преди години не можех да  възприема тази идея. Сега, това което на английски се нарича експириънс, а на български. житейски опит, ми помага като че ли да възприема тези идеи… Докато има живот, има и надежда…

   Или по-скоро кутията на Пандора. И от там изскочиха бедите. Бля!   Сиво ми е… Някакво такова обтегнато, и леко сдухано. И звучи като пубертет. (:  http://www.youtube.com/watch?v=toMQR2ldRkU  Това е специален поздрав за теб. Твърде прозаично…

Дойде ми една идея… (+

http://vbox7.com/play:bebdfa3d  - Това е специален поздрав за теб.

http://vbox7.com/play:a250d6bf - Това е за теб.

http://vbox7.com/play:e3a6799c - Това тук ми напомня за теб. (:

http://vbox7.com/play:5b40e4f4 - Това пък си ти! :D

                                           *          *           *

http://vbox7.com/play:1cc9ef7f - Теб няма да те забравя. Това беше желязна епоха! ^_^ За това ти отделям и специална категория, нямаща нищо общо с другите.

                                        *            *           *

http://vbox7.com/play:b9a8dfbf - Този период…  Не беше от любимите ми. Мда, болеше…

http://vbox7.com/play:1f46b7a3 - Ето тук бях разбит на милиарди парченца… Тогава обаче до мен бяха първите ми 5…

http://vbox7.com/play:4ad6bcc5  (hug) (Тя си знае)

Не, не съм те забравил… Просто… Вчера попаднах на картичката. И ми се раздра сърцето… Нещо ме стегна…И все още не ме пуска…  Но, теб няма да те забравя… Никога… http://www.youtube.com/watch?v=NNv4j9yyB90 …

Такова нещо може да си направиш, сама ако си дадеш равносметка. Такова нещо, цялото мога да го разбера единствено, и само аз. Вие можете да разберете ЕДНА от песните. Или нито една…  Тези неща… Тези… хора… Приятели… Минало… Бъдещето тепърва се пише. Бъдещите песнии, тепърва се създават… И когато бъдещето стане минало, равносметката ще бъде направена отново… Хората…  Идеите… Хората, и хората… А дотогава… http://www.youtube.com/watch?v=aLs8X3xIF4I 

                                          *         *         *

   Или преведено, време беше за SAW V. Поредният филм, от любимата ми поредица, меко казано оправда очакванията ми. Въпреки, че самият “Трион”,  е мъртъв, идеите му продължават да живеят.  Във филма е разкрит, и нов, загадъчен, и неочакван съучастник.  Но няма да казвам повече, за да не ви развалям удоволствието. Горещо го препоръчвам. Този филм даже е променил живота на някои Виртуални същества. :Р

   Kinslayer. Kin- род  Slayer-убиец, или нещо такова. Но може би не го тълкувам точно. Смисълът е друг за мен. За непросветените, нова е песен на Nightwish. И любимият ми цитат от Planet Hell (”Save yourseld a penny for the ferryman, save yourseld and let them SUFFER - in hope, in love, this world ain`t ready for the Ark…”), вече си има доста солидна конкуренция-  “Facing this unbearable fear like meeting an old friend” “Time to DIE, poor mates - You made me what I am!”  И тук не става толкова въпрос за семейство и род. Тук става въпрос за човек, когото сме срещнали, и е променил живота ни из основи. Ти ме превърна в това, което съм… It`s time to die, poor mates… Твърде късно е… Твърде късно. Дали аз закъснях, или времето бързаше…

БЛА! Трябва да си много умен, за да разбереш това горе. (+ Не е за всички очи. Тъй де, днес си защитих проекта по английски.  Мда, беше на феноменалната тема- суичове…  Все по-често имам чувството, че съм умен. (+ (И красив, и скромен.) Освен това кибичих амнайсе часа, за да чакам доцент Билчев, да дойде, че да му предам курсовата задача… (Е, не дойде). Какво ще правя ли? ШАШ! Със Зу ще му се молим в понеделник, да ги приеме. А като си имам на идея до кое време по нощите висях за да я правя… Не ми се мисли просто… А, боли ме главата. Всъщност, една пъпка на главата, която вече е минало. (Пъпката, не главата!) Шегувам се разбира се. Мм, все се чудя така както си пиша в този блог, ако той вземе и да ми отговаря, ще е доста забавно. Понякога се чудя, защо изобщо го започнах този блог… Истината се крие в края на април… (+

пп Варна, морето, сините вълни… И Надя! (rofl) (Добре де, и Влади! И Ради.. И МАРИЯ! И Ивчо)

И Сашко. Ама той е далече по ирландските брегове… (Дано Ирланди яда има брегове, че иначе ще ме бият…)

See ya