Мразя те, кучко! Какво означава да мразиш, кучко? Кажи ми, кучко! След като има любов, защо да няма омраза? Никой не може да ме убеди във факта, че не може да мрази. Всички мразим. Съзнателно, или несъзнателно. За моменти, или завинаги. Омразата е велика сила. Аз не я разбирам. Но я чувствам. По-скоро несъзнателно, но я чувствам. Разбира се, не трябва да позволяваме на омразата да ни завладее, и да се водим изцяло от нея. Но понякога малко омраза е полезна. Може да те запази жив. Дишащ. Борещ се. Да, любовта също може. Знаеш ли? Ако искаш нещо, ТРЯБВА ДА СЕ БОРИШ ЗА НЕГО! Ако искаш да обичаш, трябва да се БОРИШ за човека! Всъщност, лесно е да мразиш, защото, когато мразиш, не е нужно да водиш борба. Просто казваш- Мразя те, кучко, и си мразиш. Сам. В някой гаден, самотен ъгъл, прегърнал себе си, с глава гледаща студения под. Мразиш. За да обичаш… Трябва да станеш, да се изкъпеш, да се обръснеш, да се облечеш, и да излезеш. С високо вдигната глава, борейки се за човека, когото обичаш. Любовта… Любовта е нещо трудно. Любовта е борба. Вечна борба. Защото, ти би направил всичко за нея. Сигурно, и тя за теб. Любовта не е забавление. Любовта е чувство. Любовта не се ражда спонтанно. Тя се създава. Омразата от друга страна, може да се роди за части от секундата, и за също толкова кратко верем да изчезне. Омраза може да породи кратък момент, в който виждаш, че нещо не е наред. Тя нали беше с теб?! Ноооуп, гъзът й принадлежи на народа! Това беше грубо. Извинявам се. Извинявам се за какво?Имагинерна ситуация. Искам да кажа…Границата между любов и омраза е много тънка. Но за да стане омразата отново любов…. Трябва време, и много надежда. И голяма идейност. Както и голямо сърце. Трудно се гради. Лесно се разрушава. Усмих. Бум. F U C K Y O U! FUCK YOU! Fuck YOU! Fuck you! fuck you! fuck… …. Усмиfuck you! Усмих. Бум е повратният момент. А до второто усмих, рядко се стига. Такъв е животът. И все пак… Обичам те, кучко. Ти си моята истина.
Горното есе, не е насочено към никого конкретно. Авторът няма за цел да засегне никого.