Здравей. Сега те гледам как си се излегнала и ми се усмихваш. И ме юркаш да напиша нещо. Зло същество! Обаче си толкова сладка и миличка, че реших все пак да напиша нещо.
Обичам гласа ти. Сега ми викаш и ми се караш. Пиша. Пиша и пиша. Е, не пиша това, което ми крещиш да пиша, но пиша друго. :Р Не, не ме крещиш. И не, не те лъжа. Наистина пиша. Аз никога не съм лъгал Слънчо! Защото Слънчо блести! И мрънкаааа. Защото иначе забравяяяям. И е толкова безбожно сладка. Слънчо. И аз съм толкова мъртъъъъъв…. :*
А това е песен, специално за нея, поръчана от нея. ;D
Мина време, Слънчо мое. И отново те изпратих на тази грозна и студена гара. Тя е такава, само котано влакът идва от към Румъния. Влакът- огромна и тежка адова машина, която те грабва и те отдалечава от мен. А ти потъваш в нея, защото така трябва.
Колко бързо мина тази седмица. В която със всичкия си “акъл” просто тръгнах към теб. Като пич с цел. Километър след километър в кака ти Сийка. Целта ли? Беше ден за цветя! Е, разбира се нищо нямаше да се получи без съдействието на Туниту. Тя е пич. Евала! Никой не ме разбира какво пиша, нали? Добре, нека да обясня на страничните наблюдатели- Слънчо трябваше да получи цветя! Където и да е. На тази дата, Слънчо получава цветя. Защо ли? Защото така! (Това е оправдание на жена в цикъл.) Не, не съм в цикъл. Нямам цикъл! И тъй… тръгвам си аз в посока Стражица. Въвеждам в кака Сийка малката (навикацията) Стражица и дум… 400 километра. Ъ? Ей, без малко да тръгна… Ама то имало и град Стражица и село Стражица. Реших си, че като по-пич ще ходя към града. (300 километра по-малко все пак). И си тръгнаааах. Доста се колебаех дали да тръгна междудругото, защото имах чувството, че Слънчо ще ме обезкости, ако се покажа там. (Или недай си Боже обезкосми). Обаче си казах- Мечка страх, мене не. (Мечката остана на леглото ти!) И тръгвам. Добре, че си взех навигацията, защото първата отбивка я пропуснах. (Въпреки навигазията!). И си спрях, обърнах си на завоя като Пич и си се вкарах у филма. Даа, току що разбрах, че няма да мога да говоря с теб. *взъмущав*. Нищо, га баба е била като мен също е нямало телефони. Ти пък ако искаш да ме чуеш, ще намериш начин. Мухахахаха. Пътят за Търново е по-як междудругото- напред напред и напред. А, аз и до Търново ходих. Ама за това друг път. И така, хващам си първата отбивка и си вакам- яко празен пъът. И след това втори разклон и трети и четвърти. И осъзнах, че след всеки разколн, пътят става все по-тесен. Но нищо. Аз тряяше доставя цветята. И според инструкажта на Туниту, трябваше след село И… ИИ…. Николинчево. Или нещо такова, та то било последното село преди Стражица. И там почвали едни големи гадни завои…. И аз реших, че ми се пика. Обаче, като примерен гражданин, отбих и си стигнах до извода, че тряя си заключа колата, че да не я открадне. Даа, естествено, ключовете останаха вътре. Добре, че имах резервеееен! Мухахаха. Бате Дидо е готов за всичко!
Паля, гася и тръгвам. И влизам у село Град Стражица. (много яко градосел междудругото!). И чакам да видя голямата табела “Добре Дошли”, за която Туниту ми каза. Нямаше такава. Обаче си отбих като пич и призвънях… 5 минути след това, тя цъфна и ме заведе на един паркинг, където си мислех, че ще ме обезчестят анално. (Шегувам се, не мислех така. Но можеше.. ;d)) При което, аз се скривам зад един бус и чакам да ми докарат Слънчоооо. И й се обаждам и си говоря с нея. Беше много забавно, защото тииии се усети, че съм тааам, чак когато застанах пред теееееееееб! Нов най-як момент!
Следва продължение, защото Дългът ме зове. (Кака Сийка таксиметрджийката… ) Еби го..
Искам да се усмихнеш. Сега! Защото ти си най-слънчевото момиче! И аз те мъртва. ;>
Говорим от бункера на нашите съзнания. Отвъд Края на Света. Тук бат Дидо, тук бат Дидо. Чува ли ме някой? Светът не свърши. Повтарям - светът НЕ свърши.
Чухме какви ли не глупости. На момент даже аз се бях притеснил. Не точно заради идеята за Края - всичко ще свърши някой ден. Колкото заради мисълта, че няма да мога да видя някои хора отново. Беше ме страх от това. Глупаво, нали? Един индивудалист като мен да го е страх от нещо такова. Е, да… Но нещата се променят.
Чухме какво ли не. Гигантско земетресение. Всемирен потоп. Планетата хЪ, която щяла да ни удари. Планетарно шоу, което щяло да насочи Адската енергия към нас. Че Бог щял да слезе. Че на Земята щели да останат само праведните души, а нас кофти душите, щели да ни телепортират на друга планета- абсолютен близнак на Земята. И никой нищо нямало да разбере.
Истината е доста гнусна. И я коментирах преди около 6 месеца, когато се вещаеше предният Апокалипсис. От някакъв пичозен проповедник, чието име не смятам че ще запомня. Та, Краят на дните. Апокалипсисът. Идването на Антихриста. Това е бизнес. Бизнес, печелещ от лесноводещи се идиоти. Които следват бай Овчар. Бай Овчар може да е един човек, може и да е събирателен образ.Но голата истина е, че бай Овчар, каквото и да е това, печели много. Власт, пари. Живеем във време, в което всеки има правото да си регистрира религиозна движение. Серизоно се замислих да си основа църква. Ще бъда бат Дидо- пророкът от небето. Ще виждам лилава светлина. И ще обещавам добре обезкосмени мацки за всички, които дават пари. Не, чакай. Това звучи все едно съм решил да ставам сводник. Пимп мии. Глупости, не съм сводник! Държах да го отбележа в прав текст. Идеята, която се опитвам да изкажа е, че масите се водят лесно. Трябва ти само някой, който да говори увлекателно. Да може да прикове погледите върху него и да е достатъчно безкрупулен за да промива съзнания.
В момента говоря със Слънчо по телефона. Здравей, Слънчо! :*
Преждевременно прекъснах говоренето със Слънчо заради баща ми. Поздрави…
Отново съм тук. Ям бейкролс.
Още веднъж ще направя опит да обобщя това за което говоря - претегляйте фактите. Не взимайте голи твърдения за чиста монета. Направете проучване. Използвайте главите си. И не изпадайте в паника. Не позволявайте да ви водят за носа. Защото животът е ваш! Решенията също!
Извън апокапстичния сценарии за вчера- целувам те. ;>
Здравееей. Да! Ти! Знам, че си решила да видиш дали има нещо ново. Навярно си уморена. И си седнала просто да починеш. Или пък просто от любопитство. А може би… Няма значение. Важното е, че си тук. Настани ли се удобно? Нека ти разкажа една малка история.
Имало едно време един сняг.И снегът решил да покаже на света що за пич е. И се проснал на земята. И казал - няма да мърдам от тук. И едно човече искало да направи ангелче в него. Обаче така и не се престрашило. За сметка на това обаче смело заграбило една шепа и я навряло на приятеля си в… След определен период на травма и реанимация от страна на кака ти духалката, изръзналият се събудил. Намигнал. Което е странно. И казал - мъртва сииии… А ти каза- това е мой лаф. И той клюмнал нещастен.
Гарите са големи и тъжни места, където хората се разделят.
Гарите са големи и усмихнати места, където хората отново се събират.
А аз мисля да си подредя стаята. Имам дива нужда от почивка. И отново да започна да програмирам. Отново към глупавата рутина, която мразя.
Вафлаааа. ВАФЛАААА! Легло. И пренастройка. По другите честоти. Стандартните скучни излчъвания. Мразя ги! Трудно можеш да се върнеш към стандартно излчъване, след извънредна емисия. Нооооооооо я има прекрасната идея, че скоро тези иначе толкова обикновенни честоти, ще бъдат прекъснати отново. От нещо красиво. Нещо неповторимо. Нещо прекрасно. Упс, пръднах. (а ти пък се усмихна). Нещо като теб. ;>
Друго нещо интересно? Реших да си сваля брадата. И без да си оставям бакендбарди. Просто ей така. Чакам само повод.
Още? Леглоооооооооо.
Какъв пичозен начин да легнеш последната вечер преди Края. Леглоооооооооооооооооооооооооо.
Песен! момент, трябва ни песен!
Мисля, че се връзва перфектно с предстоящият Край.