Дъжд, дъжд, дъжд.
Да вали. Небето да се разтвори.
Да измие всичките лайна.
И да вали.
Да вали, да вали.
А аз да се разхождам под него и да му се радвам.
Отдавна знам, че ще го правя сам.
Както Ан каза, човекът, който е за теб трябва да ти направи палачинки.
А аз добавям, че трябва да ги изядете под дъжда.
Колко време мина от последните ми палачинки… ;>
Деветте месеца официално изтекоха.
Наказанието беше поето в цялата му сила.
От днес съм свободен да бъда същия задник, какъвто съм бил винаги.
Край.
И отново, надявам се някога да ми простиш.
Ти не го заслужаваше.
Отново пишат, че идвал Апокалипсис. Този път за след месец. Слънцето пак нещо ги било свършило. Спомням си деня преди последния пореден Апокалипсис. 20-ти декември 2012. Беше вълшебен.
Писна ми от психоатаки. Писна ми хората да ми казват, че Краят е близо. Каква е идеята? Толкова да се зомбираме, че да се случи като в прикзаката за лъжливото овчарче ли? Когато То наистина ще дойде. И когато всичко ще свъ.
Не съм съгласен светът да свърши докато има деца.
Не би било честно.
Искам и аз да имам деца.
Дай Боже и внуци.
Времето ще си каже.
Искам всичките 2-ма читатели на блога ми, да видите отново това клипче.
И да се замислим заедно. Какво е? И как живеем? Постигаме ли хармонията? И някакви други такива дивотии, носещи ни душевен покой. Можем ли го? Мир с мен. С теб. И със света.
Съвсем скоро ще си направя разходка до Истината.
To the moon and back.baby.
Който е казал, че времето лекува, може би е бил прав.
Времето обаче прави и други неща. Поставя бариери. Изгражда стени. Служи като препядствие. Но нима не е това, което то лекува? Стена към същината. Блокаж към глупавата изстрадала душа. Пулсът на една връзка. Във всяка следваща, ще се държиш както са се държали с теб в предишната. Това е проклятието ми. И си го нося този кръст.
Понякога обаче трябва да се спрем. И да се огледаме. И да се запитаме, какво точно сме загубили. И дали някога ще можем да си го върнем?
Искам няколко прости неща. И ще си ги извоювам. Каквото и да ми струва.
Майната й на фортуна. Тя е мит.
Човек се учи докато е жив. И после умира.
Човек чувства докато е жив. И после умира.
Човек израства докато е жив. И после умира.
Човек живее докато е жив. И после умира.
Човек обича докато е жив. И отвъд.
Любовта не е чувство.
Тя е смисъл. Идейност.
Път. Всичко.
Елмаз и стъкло.