Nemo`s Gate

Реших да си основа нова рублика, която ще се казва- “Кажете блог!”.  Най-общо казано тук най-нагло ще рекламирам на моите читатели блогове, които са ми направили впечатление, и които редовно следя, или тепърва ще започвам да следя.

Безспорно един от най-отличаващите блогове, които редовно следя е на бай Скруч - (http://belowtheheaven.blogspot.com/) , но тук не става въпрос за него. Той е шибан публицист, който всички чного уважаваме.  Но обещавам, че ще му отделя време :P

Блогът за който ще ви споделя днес е блога на Мими, която аз наричам… Не, няма да кажа, защото е тайна. :)   http://shemettt.blogspot.com . Дълго време търсех идеята, защо е с трипъл “т” накрая, та неуспявайки да го направя, най-сетне преди време се реиших да я попитам… ОТговорът беше доста по-просто от въпроса.  Каза- АМИ ЗАЩОТО НЯМАШЕ ДРУГО СВОБОДНО! :D
Та, “Влюбена в мечтите…” Тук можете да се докоснете до едно уникално същество. Никога през живота си не съм се запознавал с такова.  Мими притежава дарбата да пише както за простички, така и за сложни неща като любовта по лек и завладяващ начин. Да четеш статия на Мими,  е по-увлекателно от най-добрата книга, по-свежарско от Изгрев на плажа, по-пленително от най-красивата песен.  Горещо препоръчвам на авторката на http://shemettt.blogspot.com/  в най-скоро време да напише книга. А на вас- приятни мигове със “Влюбена в мечтите…” ^_^

КАжете на един ден “понеделник”,  и не го обиждайте повече. Ако има нещо, което мразя повече от неделя вечер, то това е понеделник сутрин? Защо? Чувствам се гадно. Недоспало, едва гледащо, но пък с адски много неща за вършене. И това винаги е така. Замисли се. Рядко можеш да се наспиш неделя срещу понеделник. Освен ако не прибегнеш до конска доза от веселите хапченца на Марияна. (+ Не, няма да кажа коя е Марияна, защото после ще ми се сърди :D Но пък хапченцата си ги бива. Малки, и розови, и всичко става забавно :D . Сега е 8 часа, след 30 минути Крис ще мине през нас, аз още не съм си изпрал чорапи. Мрън. Да, става въпрос за същите тези чорапи.  ММрън на квадрат. Но пък имам план. Ще му се обадя да ми донесе чорапи. :D Не, не съм толкова пропаднал. ОСвен това, неговите имат дупки. МОите пък са различни, но пък айде айде. Винаги съм се чудел на хората, дето наричат черното- тъмно синьо. Странно е! И после за съм бил далтунист! НЕ СЪМ БЕ БАТЕ! Така мисля де… И все пак, има разлика между черно и синьо! О, свършила ми е водата :( Сега като се връщам от уни-то трябва да си взема. О, и като казах университет, да изполвам случая да поздравя професор д.т.н. Христо Белоев! (Негово светейшество ректора) Благодаря ви професор Белоев, че на фона на не знам си колко случая на свински грип, и на фона на 3 смъртни такива, на фона на това, че здравният министър е казал ВСИЧКИ университети да са във ваканция, благодаря Ви професоре, че доказвате, че ние-студентите сме сме хора. Не, ние сме МАШИНИ братко! Нищо не може да ни стресне- птичи грип, свински грип, луда крава? Напред, студенска машино! От нищо се не боим. Не ни е страх от колегите, дето нямат друг избор , освен да идват болни, не ни е страх от даскалите, които са в същата ситуация. Не ни е страх то нищо и никой.  Защото сме студенти и сме машини! Сега отивам на упражнение, и се надявам даскалката да не киха и кашля като миналат аседмица… Нааааадали.  До утре, лишеи! И на вас, пъпеши (:

Поезия. Поези ми каза тя.
Вярваш ли в поезията на мъртвата душа?
Вярваш ли във Съдбата? Във любовта?
Вярваш  във Вярата?
Във вярата, във Момента, вярваш ли в песента?
Не, ще прошепнеш ти.
Не ще кажа аз.
И все пак тя ще се носи.
Навсякъде. И никъде.
Когато кажеш-повече не,
и отново до ушите  долита тя.
И отново виждаш вярата,
и отново ледът ти отвръща със… Какво?!
Знаеш ли?
Какво е Съдба?
Вяра?
Любов?
Това е Светата Троицата на всеки кретен.

Караш ме да стоя тук,
и да се чувствам като аз- кретен,
Остана ли чувство за чустване?
Остана ли поглед за поглеждане?
Остана ли вяра, за вярване?

Остана ли? Бягаш ли??
Мислиш ли? Чувстваш ли?
Вярваш ли…

И завесите отново се спускат.
Скоро пак  ще се вдигнат.
И там ще се случи един нов,
различен, непознат свят.
И там  ще си ти-
с новата си рокля,
с нов грим,
със нов поглед.
И публиката ще онемее,
питайки се- възможно ли е това?
А ти ще се усмихеш загадъчно, и ще кажеш-
Правя го от началото на Вечността…
Вярваш ли, вярваш ли в поезията?
Поезията на мъртвата душа…

Добро утро, пъпеши! Кратките поустове са забавни. Добро утро, и на лишеите. :)

Пресъхнала ми е музата. Обаче сме плАтили пАри, и следователно ке пишеме. Не бе, не пиша заради парите. Но пък може да пиша ЗА парите. Имало едно време едно портомоне, пълно с пари. После портомонето срещнало жена. И след известно време се почувствало празно. :D Позната история, нали? Чакай, чакай знам и друга! Не, не знам. :d Тази е достатъчно смешна.А, чакай сетих се! Имало едно време една кола, дето нямала спирачки. И един пич (да речем аз), я карал сума ти време без така.Докато веднъж… Винаги ще си спомняме пешеходеца с добро…  Това е тайна. ;D Чакай, сетих се за друга! Аз все пак не съм нормален. Въпреки всичко, не съм нормален. ;P Но пък кой е? (: Всъщност това да си нормален, е въпрос на гледна точка. Лудите не знаят, че лудите са луди. Има си изграден стереотип за нормалност. Например, не е особено нормално да заставаш на ръба на стръмен керемиден покрив, и за това плащаш на някой луд, да ти поправи покрива, хъх? Тоест малко ти подстрекаваш лудостта, хъх? Добре, следваща история- имало едно време луди жичкаджии, разхождащи се с трабанти, имащи 6 метрови стълби, с които спокойно се катерят на височината на балкона ми (втори етаж). Опа, чакай, това са действителни лица. В ретроспекция си говорим за техниците на Нетуоркс. :Р Защо ретроспекция ли? Вече са с по-модерни коли. Но все още са достатъчно луди, че да се катерят. Завиждам им за стълбите… Следващата ни история е за човвекът, който пише за живота си. Неее, не съм аз. Аз пиша за мислите си. (+ Ако взема да пиша за живота си,  трябва да напиша роман. Нека да ви разкажа за човека, с многото лица. Нее, това е тъпо. И старо. Тогава може да споделим за човека, който го е страх да покаже себе си. Човекът зад многото обвивки и тайни. Човекът, който… Не, ще разкажем за човека, който трябва да си изпере чорапите. Да, тоя път съм аз… :D  Е, сякаш ти не си переш чорапите… Не ги ли переш? иууу, няма да ти идвам нагости! Някога мислех да си ги хвърлям, и да си купувам нови. Ама става скъпо. И за това ги перем. Но пък… Абе, чорапесто. Айде стига ти толкова проникновения. Приближи се. По-близо. По-близо. хайдеде, още малко… Така… Оффф МАХАЙ СЕ ОТ ТУКА, И ВЪРВИ ДА СИ ИЗМИЕШ ЗЪБИТЕ! Имаш баси дъха… Не бе, добре миришеш, шегувам се. Обожавам аромата на десетогодишни платненки, дето не са виждали през живота си пране. Ето пак пране. Якооо  Лека нощ, пъпеши :Р