Поезия. Поези ми каза тя.
Вярваш ли в поезията на мъртвата душа?
Вярваш ли във Съдбата? Във любовта?
Вярваш във Вярата?
Във вярата, във Момента, вярваш ли в песента?
Не, ще прошепнеш ти.
Не ще кажа аз.
И все пак тя ще се носи.
Навсякъде. И никъде.
Когато кажеш-повече не,
и отново до ушите долита тя.
И отново виждаш вярата,
и отново ледът ти отвръща със… Какво?!
Знаеш ли?
Какво е Съдба?
Вяра?
Любов?
Това е Светата Троицата на всеки кретен.
Караш ме да стоя тук,
и да се чувствам като аз- кретен,
Остана ли чувство за чустване?
Остана ли поглед за поглеждане?
Остана ли вяра, за вярване?
Остана ли? Бягаш ли??
Мислиш ли? Чувстваш ли?
Вярваш ли…
И завесите отново се спускат.
Скоро пак ще се вдигнат.
И там ще се случи един нов,
различен, непознат свят.
И там ще си ти-
с новата си рокля,
с нов грим,
със нов поглед.
И публиката ще онемее,
питайки се- възможно ли е това?
А ти ще се усмихеш загадъчно, и ще кажеш-
Правя го от началото на Вечността…
Вярваш ли, вярваш ли в поезията?
Поезията на мъртвата душа…