За да съществува нещо, трябва да се мисли за него. Случи ми се. Преди известно време. И то ме накара да изгубя любовта си към …….., на които наистина държа. Например този блог. Сега отново мисля за него. Променяна. Но накрая, винаги оставаш само ти. Това, което наистина си. Може да си най-невероятнат кучка, но всъщност си просто едно изплашено пале, имащо нужда от прегръдка. От закрила. От нежност. Това важи и в двете посоки.Всъщност, това място ми липсваше през тези дълги дни. Обичам да пиша. Не винаги пиша смислени неща. Нито пък истински. И честно казано, не претендирам за особена достоверност, на нещата, кото пиша. Това са чувства. моментни. Днес те обичам, утре те няма. Въпреки, че любовта не е мимолетно чувство. Любовта между мъж и жена, любовта, която те кара да обичаш някого, да му дадаеш всичко от себе си, и да не очакваш нищо в замяна. Любовта, която те кара да чукаш, и да наричаш чукането правене на любов… Колко пъти споменахме любов? И знаеш ли? Всъщност, наистина я има. За две години, съм изписал доста публикации за любовта. И всяка следваща, е коренно различна от предишната. Понякога разбираш само едно- колко ти е самотно, и колко много имаш нужда от прегръдка, и от нежна дума. Не спирай да мислиш за любовта. Може пък да я накараме да същестува. Затвори очи. Повярвай на чувствата си. Вложи себе си. Не се разколебавай нито за миг. Време е да бъдеш ти. Време е стените да бъдатт разрушени. Сега сме само аз и ти. Погледни ме. Мислиш ли? Мислиш ли, че можеш да обачиш човек, в който си оставила мимолетна, и дълбока следа? Не мисли. Feel it
Чуваш единствената самотната струна, на старата китара. Изглежда жалка в ръцете ти. Кухо и празно парче дърво, събирало праха но годините. Чуваш ли го? Зовът на старите песни. Шепти ти от ъгъла.
Помниш ли нашата песен? Която винаги тръгваше магически по радиото, когато сме заедно? Помниш ли колко хубаво ни беше ? Помниш ли, колко сигурна се чувстваше, когато те прегръщах?Безкрайните ни вечери, сливащи се с нашите трепети? Помниш ли първия ни танц? А първата ни целувка? Първото ни любене? Как си говорехме в леглото в продължение на часове? И как след това ти заспиваше, а аз наблюдавах равномерните вдишвания на красивото ти голо тяло. Как се вричахме на онзи мост. Как наблюдавахме изгрева ? Хей, помниш ли - ходехме заедно, хванати за ръце? Кажи ми, мила. Сега, сега ти … помниш ли колко много се обичахме?
А шептенето преминава във тихо ридаене. Приближаваш се. Във ъгъла нежно се е сгушил безсрамен мрак.
Hello. I`m back.
Имахме доста значителна творческа пауза. Да се превежда- КУРсови задачи. Много КУРсови задачи. Обществото ни е изградено на базата на КУРсови задачи. Чувствам КУРсова задача зад теб. Сигурно е странно, защо наблягам на думата КУРсова задача? Беш ли го… Както и да е де. Напоследък спрях телевизора и минат изцяло на сериали от интернет. И така стана, че изгледах 4 сезона на “Как срещнах майка ти” за отрицателно време. Е, да ама… снощи реших да си пусна телевизор. Ей така за разнообразие. Мразя телевизия. Ако нашето общество е изградено от КУРсови работи, то телевизиите са изградени от РЕКЛАМИ. Как ви се струва? 20 минутна серия, е правена на 30 минутна само от реклами. Тоест 1/3 от серията- реклами. И то поне да бяха смислени… Тъкмо ти стане интересно, и ДУМ реклама. ДУМ реклама. Да висе не видят и рекламите и чудото. Мразя ги. Оставам си на филмите от видеотеката. Примерно. Те нямат реклами. Тъпи реклами. КУРабиики. Айде, много здраве ;P
хей.
хей.
Тази ноще те сънувах. Беше… Прекрасна.
Здрасти, казах
Там стоеше най-възхитителното същество.
Съществен пътеводител към мен.
Аз съм безкрайността.
Бъзсмъртна, безнадеждна, безперспективно объркваща,
заклеймена, прокълната, вечно обичаща.
Тъмните кътчета на твоето съзнание.
Което винаги съзираш, но никога не виждаш.
Което винаги усещаш, но никога не чувстваш.
Покорство.
Като добър роб,
Подчини се.
Прегърни ме.
Пътувай с мен.
Бъди мой.
твоя-и на теб и на тях.
D.V.D.