В крайна сметка животът си е лично и конкретно мой! Аз съм тялото, аз съм мозъкът, аз съм душата, аз съм личността, аз съм всичко! За моя живот, аз съм аз! И отказвам да приема, че някой може да ми казва какво и къде да правя, камоли пък с кого и как! Писна ми да вися в нещо като дупка, пречеща ми да покажа кой съм наистина! Писна ми да не ям сладко, да не пазя диети и линии, писна ми от ограниченията на днескашния ден. Писна ми да вървя тихо по отъпкани пътеки! Писна ми да правя разни неща, само защото шибаната ти образователна система е толкова шибано пропаднала например! Писна ми да уча разни глупости, които НИКОГА няма да ми притрябват! И о, знаеш ли читателю? Днеска наистана реших да ги уча, и реших да се обадя на семеен приятел- доцент доктор на математическите науки. И знаеш ли какво ми каза той? А, математика 2 ли? Не, аз не съм специалист на нея… И ТОВА МИ БИЛ ДОЦЕНТ! ТОВА ОЗНАЧАВА ШИБАНО УЧЕНО ЛИЦЕ! ТАКОВА С ТОНОВЕ ДИПЛОМИ, КОЕТО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ КАКВО Е ТОВА ОПРЕДЕЛЕН ИНТЕГРАЛ ПОДЯВОЛИТЕ! А пък те, да не се преучат нашите красавци, си разпределят нещо тричастово на групички- едната група учи едното, другата другото, третата- третото… ШИБАНА ПОРНОГРАФИЯ! А аз като един прост кандидат инженер трябва ги изуча и трите, а?! Професори, доктори, доценти, всичките сте една доза паплач да знаете! Шибани закостенели мозъци, лишени от всякаква идейност за креативност! Не, не казавм, че съм кой знае какво… Казвам, че една задача по програмиране може да се реши по доста повече от един начин. МДа, ама г-жа асистентката не мисли така. Абсурдистан беше казал тоз пич Фънки, и евала му правя, закот може да е циник в националния ефир, обаче супер правилно го каза. И сега аз седя, и се чудя, как подяволите да си направя глупавата курсова задача по дисциплина, която надали някога ще ми потрябва за каквото и да е било… Как да те не хване бях?! Ми да, интересувам се от програмиране. Харесват ми логическите задачи. Някак си да изградиш нещо от нулата, да го направиш така както ти желаеш, да го накараш да правиш точно това, от което се нуждаеш. Супер! Защо няма висше образование за програмисти? Аз искам да се занимавам със шибан софтуер, а не със теоретична електротехника, и да смятам някакви магинерни вериги… Абсурдистан! Шибано… Сега ако нямаш какво да праваиш, преброи колко пъти написах “шибано” в тази публикация… И само да си тръгнала да ми правиш забележки, ще се скараме сериозно…
Писна ми от пушачи! Навсякъде разхождащи се, гадни, осмърдяни комини, които лъхат на горял юрган от километри. И когато един такъв индивид ти се усмихне се случват няколко неща: 1) До теб достига красива миризма на умряло, виждаш пленителните му окапали жълти зъби, пък ако недай си Боже се доближиш до такова нещо по-близо, рискуваш да върнеш обяда си. И после ми се оплакват, че вдигали цигарите… Ами да ги вдигат мамка му! Да ги направят по 5 лева за кутия долнопробен “Армеец”, с по 10 цигари вътре! Да ги вдигат, белким се откажат! Да видя аз човек, дето си брои последните стотинки за кутия цигари, вместо да си купи ядене. Жалка, противна и грозна картинка! Забранили пушенето на обществени места… Хайде бе! За това не съм фен на барчетата- всеки път като изляза от такова място, трябва да си окачам дрехите на терасата, защото целия съм вмирисан с противната вуня на цигарени изпарения. Глупави пушачи, яжте си противните цигари, и стойте далеч от мен!
Добре дошли в детската градина на реалността. Все повече и повече се чудя как хора на по 20-22 години разсъждават като тиинове, току що навлезли в пубертета. Възрастта изисква някаква душевно съзряване. По-рационална гледна точка, не толкова вложени лични емоции. В критичен момент да запазиш самообладание, а ако ще си изпускаш нервите- да го направиш някъде, където никой не може да разбере за тази ти слабост. Имагинерности… Всъщност реалността е друга. Ето още една детска максима- светът е твърде пъстър, за да определяш всички по един. Не можело да се слагат в сички под общ знаменател. Е, тук трябва да се съглася, колкото и да си го отричах известно време. Прекалено много нюанси, прекалено много идеи, прекалено много различни мечти и желания. Например сега аз те желая, и ти ме желаеш. Представи си да си една мечта. Дали наистина е красиво да си мечта? Трудно можеш да разбереш, защото никога не знаеш какво се мъти в главата на другия. (: Всъщност човешкото съзнание, е една от най-мистичните тайни. То може буквално всичко. Просто трябва да откриеш ключа. Някой ден сигурно ще можем да да “овладямаве силата”. To be or not to be. Много локуместо, нали? Всъщност, тези откланящи въпроси, крият една друга истина- не мога да подобря стила си на писане. Нещо просто ми се е загнездило от години, и там си седи. Някой го наричат талант, аз го наричам закърняло развитие. Но пък за сметка на това, мога да смятам електрически вериги, с комплексните им стойности… Каква “градация”, нали? Един бъдещ инженер, с интересни, категорично несвързани с 90% от инженерството… Понякога наистина се чудя, защо не взема да направя като наш Владко, и да си остана една година, ама йок. Като съм се хванал, ще го играя докрай. (Това е нова максима). Ода за доматите, довиждане
Точно сега трябваше да ми звънне будилникът! Но като едно примерно човече, си станах час по-рано. Защо? Ами просто се бях наспал. Будилникът беше по-скоро резревен вариант. Снощи гледах страхотен филм с Брад Пит и Антъни Хопкинс! “Да срещнеш Джо Блек”. Видях му рекламата по телевизията, и не ми се чакаше до неделя… Та май все повече започвам да харесвам тово подобно на Леонардо ди Каприо. Общо взето след “Странни случай с Бенджамин Бътън”, и поредицата на “Бандата на Оушън”, този филм, макар и най-стар от изредените, окончателно бетонира мнението ми за това какъв страхотен актьор е гореспоменатото лице. -.- Горещо препоръчвам на аудиторията въпросните няколко филма. Междудругото, те са като контрапункти, разкриващи различни страни от таланта му. Странното е, че всичките роли му отиват. Ей сега си пуснах една песничка- Фанданго- Миг от приказка. Много е радваща междудругото. В близките дни пък ще ви разправям за това как WAP54 може да започне да си мисли, че е WRT54G… Или пък ще публикувам статия- В памет на стария ми АП, който неуспешно се опита да стане рутър, Амин! ;D
http://www.youtube.com/watch?v=6mK3N72UlNc
Меланхолия. Знаеш ли какв е това чувство? Това си е чиста проба сладка тъга, примесена с празен поглед, устремен към далечен блян. И въпреки, че понякога си наясно със невъзможността на ситуацията, се отдаваш на мига, и действително за момент, забравяш, че е просто един кратък, лишен от бъдеще миг. Просто един миг, оставящ след себе си меланхолията. Е, някои на това му викат по доста по-прост начин- сдухване. Е, сдух! Шегувам се. Всъщност, не се шегувам, действително и сдухване е вариант. Но някак си предпочитам по-художествени термини. И може би за пръв път ми се случва, но в момента и аз не мога да намеря точните думи, с които да опиша това. Сещам се за една дума всъщност, която не употребявам от близо година. Тя е в едно друго минало, което е безкрайно объркано, и лишено от физичен смисъл. Безкрайността няма физичен смисъл. Думи на доцент Попов. Междудругото, изключително правилни и придружени с трезва мисъл. И всъщност, не е вярно, че физиците са лишени от въображение. Просто те търсят доказателства за всичко случващо се. Което всъщност е заложено и във всеки един от нас. Да търсиш истината за нещата. Да се огледаш, да искаш, да се докоснеш, да…. и много “да”-та, кое от кое по-мечтано, и по-красиво. Защото нищо не може да се случи, преди да е било мечта. Това го прочетох от нечии скайп. Звучи доста правилно! Тази вечер си дадох една равносметка… Не, наистина ли си мислиш, че ще я напиша? Твърде много ще ти се разкрия. Но да знаеш, че става въпрос точно за теб. И аз го знам, и ти го знаеш. Бонжур
Или нещо такова
пп
Поздрави към Варна! Отдавна не са пътували натам, а? -.-
Влади, Ради, Ивчо…
И специално на Надя и Ани!(Това е нова звезда :P)
пп2 И поздрави към Ирландия! (Наздраве, баце!)