Nemo`s Gate

Добре дошли в детската градина на реалността.  Все повече и повече се чудя как хора на по 20-22 години разсъждават като тиинове, току що навлезли в пубертета. Възрастта изисква някаква душевно съзряване.  По-рационална гледна точка, не толкова вложени лични емоции. В критичен момент да запазиш самообладание, а ако ще си изпускаш нервите- да го направиш някъде, където никой не може да разбере за тази ти слабост.  Имагинерности…  Всъщност реалността е друга.  Ето още една детска максима- светът е твърде пъстър, за да определяш всички по един. Не можело да се слагат в сички под общ знаменател. Е, тук трябва да се съглася, колкото и да си го отричах известно време. Прекалено много нюанси, прекалено много идеи, прекалено много различни мечти и желания. Например сега аз те желая, и ти ме желаеш. Представи си да си една мечта. Дали наистина е красиво да си мечта? Трудно можеш да разбереш, защото никога не знаеш какво се мъти в главата на другия. (: Всъщност човешкото съзнание, е една от най-мистичните тайни. То може буквално всичко. Просто трябва да откриеш ключа. Някой ден сигурно ще можем да да “овладямаве силата”. To be or not to be. Много локуместо, нали? Всъщност, тези  откланящи въпроси, крият една друга истина-  не мога да подобря стила си на писане. Нещо просто ми се е загнездило от години, и там си седи. Някой го наричат талант, аз го наричам закърняло развитие.  Но пък за сметка на това, мога да смятам електрически вериги, с комплексните им стойности… Каква “градация”, нали? Един бъдещ инженер, с интересни, категорично несвързани с 90% от инженерството… Понякога наистина се чудя, защо не взема да направя като наш Владко, и да си остана една година, ама йок. Като съм се хванал, ще го играя докрай. (Това е нова максима). Ода за доматите, довиждане

2 Responses to “7 wariors we have”

Leave a Reply

Name (required)

Mail (will not be published) (required)

Website