Аз живея.

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Аз живея БЕЗ алкохол, БЕЗ наркотици, и БЕЗ цигари. Щом аз мога, значи и ти можеш!

Преди може би три години написах това в бившия форум на Нетуоркс-България ООД. И можете да се учудите, коло приятно бях изненадан, когато установих, че слабоволните слабаци, които пушат и пият се оказаха доста малко като брой. Оказа че, ме все по-малко, и по-малко хора от моето поколение, посягат към цигарата, и към чашката. Напротив, хора като мен, които никога не са опитвали, и нямат намерение да го направят, вече не са рядкост. Всъщност, повечето хора отиват точно на там, което е изключително радващо. Да не пушиш, всъщност е едно много добро решение. Някои казват, че го правят за успокоение.  На такива бих казал, че същото успокоение може да ти донесе да си дъвчеш солети.  И е факт. Други многогодишни пушачи, в един момент решават на откажат цигарите, и започват публично да се бият по гърдите и да обославят, колко мили силни, и как се отказали от вредния навик, с който са живели 10/20/30 години. Същевременно тайно си поприпалват. Жалка картинка.  Всъщност, аз живея с такъв човек. :/ Уж ги отказа, когато бях на 10, но напоследък все по-често го засичам с цигара в устата.  Колко гордо.  Малко са пушачите, които наистина са спрели. Всъщност, нали знаете? Има решения, и Решения. Някои решения, като ги вземеш, знаеш, че са временни. Други, предварително си наясно, че за постоянно. Например, преди 10-тина дни, отказах месото. И съм на 100% наясно, че това не е временна прищявка. Това е твърдо решение, което ще влияе нататък на живота ми като цяло.  Но да не се отплескваме, някой друг път ще направя тема, посветена на вегитарианството, обещавам. Та, бях стигнал до това, колко са жалки пушачите.  Аз лично бих предпочел да похарча 3 лева за банани и портокали, вместо за 20 пирона, както се изразивя един приятел.  За пиенето, там нещата вече стоят по-така. Казват, че по една чаша на вино на ден, била полезна. Представа си нямам дали е така. Живуркам си вече 20 години, и без чаша вино на ден. (: Алкохолът. Него не го консумирам, защото винаги искам да съм в ясно съзнание. Пък и нямам излишни пари за глупости, честно казано. Наркотиците, смятам, че няма смисъл да се говори за тях. От ясно по-ясно е. Всъщност, радващо е, че все повече, и повече хора, живеят според това мото.  Надявам се, че след няколко поколения, пушенето тотално ще се изчисти. Няма по-гнусно нещо от пушач- жълти зъби, жълти нокти, вечно носещ се “аромат”, освен това жените, които пушат, обикновенно ги избива и на мустак. :/ Гнусно.

Малко музика

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

И след като любезните хорица от ласт.фЪмЪ, направиха музиката, която потребителите качват, платена, блогът захлъгна. И това не е от вчера. В момента чакам развитието на конкурентен сайт, и в момента, в който започнат да предлагат канал на Nightwish, отново ще направим блога  добре звучащ. А до тогава- поздрав с нещо, звучащо хем епично, хем… сякаш не знаете (:

EQUILIBRIUM - Blut Im Augе

Ваш`то семе измамно!

Author: NeMo  |  Category: WTF?!, Бесове

Как може да имаме толкова кух народ ве мама му стара? Вестниците и медиите се скъсаха да тръбят за телефонните измами, а нашите дъртаци продължават и продължават да се вържат. Чак да не знаеш, да се смееш ли, да плачеш ли… Добре познанатата банална схема? Звъни разплакан глас, оуу, ама не ме ли позна. Генке ти ли си ма? ДАА, Хуюйчо направи катастрофа, трябват пари. И тъпанарите отиват, и снасят. И после реват- ама как може, ама как може да ни мамят така. АМИ МОЖЕ, КАТО СТЕ КУХИ ЛЕЙКИ, МОЖЕ ДА ВИ МАМАЯТ И ПОВЕЧЕ. Да му еба и нещастниците. Гледайде малко новини ве мама му стара! Честно, такъв яд ме напушва като чета всеки Божи ден в Русе нюс- ези колко си изгърмяха. Абе, кухи, кухи, кухи, кухи лейки. Те и у нас звъняха, ама баба ми ги насмела едно хубаво. Може да е на седемдесет и кусур години жената, обаче е с пъти по-бистър акъл от вксичките кухи лейки, дето са ги изпързаляли! И като заключение- вземи поумней, българино, минал през Втората световна, или ако тне можеш да поумнееш, спри си шибания телефон, да ти е мирно селото!

Ощипщипщипани госпожици

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Обииид! Фръъъц!
Всъщност, напоследък такива създания започнаха да се пръкват под път и над път. Същества, травмирани, били аутсайдери като малки, настроени по възможно най-грешния начин към света. Вечно търсещи отмъщение, без да осъзнават, че пътя към Истината се крие в това да простиш на човека, който те е направил такъв. Да простиш на семейството си, да простиш на родителите си, че не са били до теб, когато е било. Да израснеш правилно като човек. Защото ти, тъжно злобно същество такова, утре може дас танеш мама, или татко. Как ще възпиташ детето си? В злобата, която е задушавала теб години наред? В злобата, която е сега не те остава да дишаш? Какво ще се случи с твоето дете, нещастни ми човече? Дори и за теб вече да е късно да се промениш, с какво ще е заслужило това малкво, невинно същество твоя път? Знаеш ли думата невинност всъщност? Реално някога и ти си бил/а невинен/невинна. Какво се случи всъщност? Знаеш ли? Хора като теб, не се раждат. Те се създават. Сигурен ли си, че ти харесва да си такъв?  А защо не пробваш нещо ново? Нещо различно? Нещо усмихнато? Философия, която не кара хората да те мразят, и да ти се подсмихват ехидно. Какво толкова? Всъщност, вече нямаш какво да губиш. Опитай!

Кажи “да” за поезията!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Поезията на мъртвите души. Поезия, зачената от усмивките, родена от болката, живееща в дивото страдание. Поезия, на някой наранен, някой наранил, някой безпомощен, чиито пламък по един или друг начин е бил потушен. Поезия в която казваш- колко съм нещастен, ти беше живота ми, аз без теб не мога. Поезия, от която блика скръб, тъга, безпомощност, безперспективност. Това. Това е поезията на мъртвите души. Това е нещо, което носи усимвка на пишещия, впечатлява четящия, и го кара да се замисли. Всъщност, гробищата са пълни с незаменими хора. О, да, понятието незаменим човек, е изключително неправилно, грешно, зле замислено.  Няма незаменими хора. Няма несменяеми идеали. Няма вечни чувства.Няма предначертани пътеки.  Има вятърни мелници, и хора достатъчно смели, че да се отрекат от физиката. Именно там е спасението. Да се научиш да мечтаеш. Да се стремиш, да имаш цел, да си определиш посока. Някакъв идеал, който трябва да стигнеш. Идеалът? Идеалът може да бъде всичко. Може да бъде недостижимият връх на твоята кулинарност, може да бъде най-голяммото място в службата ти, може да бъде просто една усмивка от правилния човек. Идеалът може да бъде трепет. Идеалът може да бъде самоусъвършенстване. Идеалът може да бъде защитно нападение. Изграждаш си собствен в свят, в който всичко друго е грешно, детско, неправилно. Идеалът може да бъде да се стремиш да накараш хората да те мразят. Идеалът може да бъде също така да си купиш Милка. Обичам Милка. И още си пазя едно пакетче от солети в чекмеджето… Идеалът  може да бъсе спасение, егоизъм, самовлюбване. Бягство. Бясно препускащо време, или просто да се въздържиш да се почешеш там където те сърби. Всичко може да придаде смисъл на живота ти.  Дори и поезията на мъртвите поети… колкото и тъжна да звучи…