Обииид! Фръъъц!
Всъщност, напоследък такива създания започнаха да се пръкват под път и над път. Същества, травмирани, били аутсайдери като малки, настроени по възможно най-грешния начин към света. Вечно търсещи отмъщение, без да осъзнават, че пътя към Истината се крие в това да простиш на човека, който те е направил такъв. Да простиш на семейството си, да простиш на родителите си, че не са били до теб, когато е било. Да израснеш правилно като човек. Защото ти, тъжно злобно същество такова, утре може дас танеш мама, или татко. Как ще възпиташ детето си? В злобата, която е задушавала теб години наред? В злобата, която е сега не те остава да дишаш? Какво ще се случи с твоето дете, нещастни ми човече? Дори и за теб вече да е късно да се промениш, с какво ще е заслужило това малкво, невинно същество твоя път? Знаеш ли думата невинност всъщност? Реално някога и ти си бил/а невинен/невинна. Какво се случи всъщност? Знаеш ли? Хора като теб, не се раждат. Те се създават. Сигурен ли си, че ти харесва да си такъв? А защо не пробваш нещо ново? Нещо различно? Нещо усмихнато? Философия, която не кара хората да те мразят, и да ти се подсмихват ехидно. Какво толкова? Всъщност, вече нямаш какво да губиш. Опитай!
Nemo`s Gate
No fate.
август 3rd, 2009 at 0:01
… сега остава и ощипщипщипаните госпожици да те чуят! Много хубаво казани иначе… :)
август 3rd, 2009 at 15:42
Мерси! А иначе, ти от къде си ми познат? Чел съм някъде, че домашният ти компютър е Стамат, и не го четох днес… :D
август 4th, 2009 at 10:30
… само на две места съм го споменавал… в Блога на Красьо и в моя … :)
… мисля, че и в edno23 те следя…
август 4th, 2009 at 20:06
Няма как да ме следиш в едното, защото не влизам там. (: Има там разни плагиатчета. Но как ли съм попаднал на твоя… :D Е, нищо де, Стамат е добро име за компютър. Евала! (: