… но си имаме две чалга радиа. Радио Вероооника, радио Веселиииииина. Радват русенските сърца със своите хитове, които разхлаждат в жегата, и сгряват в студа. Там някъде в някой ъгъл можете да ме видите мен как кълна, че Z-Rock не излъчва в Русе. общо взето във всички големи градове излъчва, но в чалга столицата на България не! А радиото си е меко казано върхарско! От около седмица го слушам онлайн. Уникално е. Преди бях на StarFM, и продъжлавам да си го слушам в колата де, но прибера ли се, надувам Z-Rock. Даже не съм сигурен дали се пише така името. Но е уникално добро. И доста тежко. Имат си специално предаване за метъл музика! Но чакай чакай… ние тука у провинциЪтЪ слушами пуп ФулК ХиТоВи От ВчЕрА И днИеС! Тия тъпи метъли и рокаджии да ходят да се ебат! Ще си почешем шкембетата, ще си покажем пъпчетата, ще се оригнем звучно, и волно ще заприпкаме по ритъма на Ивана, Драга, Петкана, Димитричка и т.н. дА ЖиВеЕ ПоП-ФолКът!!!
NemosGate.Org си търси нова концепция. Нещо от рода на De*t*ny? FUCK IT! или Порталът към твоето въображение. Абе чудя се с какво да го сменя. Ако някой от читателите има идеи, да сподели. Забранява се на читателя Александър Павлов да коментира :D
Здравейте. Крайно време е за промяна. Заебаваме апатията, загърбваме депресията. Погребваме чувствата. и си живеем с спокоооойно. За сега. В крайна сметка фактът, че ми е убииствено самотно, и няма с кого едно кафе да пия точно на този етап от живота ми, надали вълнува някого. (: За това си решавам, че и мен не ме вълнува. Майната му. :) Има далеч по-интересни неща от това да излизаш с хора. Ебал съм го.
Дали вече да не слагам етикети- Неподходящо за нежни уши? Майната му
Имало едно време една сива и безлична дупка, пропита със влагата на пресните сълзи на една изгубена душа. Душа, която не знаеше целта на съществуването си. Човек, който отчаяно се скиташе в нощта и всеки път намираше себе си- студен,безжизнен, мъртъв. Лишен от топлината, пленник на беззведния мрак. Приятел с безлунната нощ. Къде ли беше Изгревът? Къде се криеше слънцето? Защо отново отказваше да озари пътя му? Да вдъхне смисъл на съществуванието му? Да го избави от демоните на нощта. Неговото слънце отдавна го нямаше. Замина. Някога. Някъде. И взе със себе си и звездите и луната. Но той нямаше нужда от тях. Защото тя винаги оставаше. Каквото и да се случи. Тя винаги беше там. Противно на всякаква логика. Против всичко и всеки. Тя винаги беше там. И винаги му подаваше ръка. В пустата, празна, беззведна нощ, огнената й ръка отново се протегна към него. Той усети топлината й.И се усмихна- на светлината й. Не беше сам. И никога нямаше да бъде. Тя също.
Може да е пpез 2012-та. Може да е през 2029-та. Може и да е утре. Може да е… И сега. Краят някога ще дойде. И не говоря за моя, твоя или на отделния индивид. Такъв край винаги ще има. И рядко хората се впечатляват от него. Защото е нормално един живот в един момент да приключи. Един ден ще дойде всемирният, общият Край. Краят на Дните. Апокалипсисът. Дали ще ни е пратен от Божествена сила, която ще ни накаже за греховете ни. Дали ще си го причиним сами с нашата глупост, или ще станем жертва на Космическа Случайност… или просто ще следваме естествения ход на живота си - на битието ни, в което е заложено да се стремим към самоунищожение, породено от животинския страх. Ген. Склонност. По един или друг начин, някога ще свърши. Кога? Когато. До тогава ни остава да се помъчим да направим света малко по-цветен. Да дарим човека отсреща, поне с мъничко любов. Да се усмихнем на непознатия. Колкото и непознат да ни е той. Да отворим широко ръце към новия ден. Да му се радваме. Да го прегърнем. Да го докоснем. Да му дарим от топлината си. Защото дори най-студеният зимен ден е топъл, ако си хванал нечия гореща ръка. А тя се сгрява точно от тези малки и прости неща. Очи, които се смеят, устни, които се радват, и ухание на любов. И не го отлагай за утре. Направи го сега. Утре може да е започнал нов цикъл. Утре може вече да е твърде рано…
Бележка на автора - според някои интерпретации всъщност Апокалипсис означава промяна. И не е правилно да се свързва с Края на Света. Въпреки това, авторът си позволява тази волност, и се надява да бъде извинен.