Реших. Време е.
Тук.
Зад желязната порта- път.
Погали я нежно.
Тя се отваря.
А пред пътя бодро крачи Край
Не обичам политиката. И няма да гласувам. Не, няма да го направя. На 22 години съм. Гласувал съм точно 1 път. Да, дадох гласа си за ГЕРБ на последните избори. И да, чувствам се потъпкан и измамен. Защото всичко започна да пропада. Няма да анализирам - не се чувствам достатъчно вещ. Трудно бих основал избора си. Честно казано и не ме интересува с какви епитети ще бъда наречен. Но няма да гласувам. Защото е безсмислено. Защото не намирам доверие в никого. Защото, каквото и да стане, всичко ще бъде едно и също. Стари идеи в ново облекло. Кажете “беееее”. И бързо след поредния овчарин. Който ще ни обещае небето и звездите, докато ние бие с лопата по главите. Мършаво стадо на заколение. Няма да гласувам. Поне да имаше сланина. Осолена с червен пипер.
Бягай! Бягай! Бягай! Е, да ве. Трябва отново да започна да бягам. Съвсем скоро и това ще стане. Малко се уплаших, вчера, като оплезих език от това, че разтоварих някви си 2 тона. Разнежил съм се. ;D Та, най-вероятно тези дни, ще запчона пак да бягам. И да вдигам. (тежести !). В любовен аспект ли? И там мога да вдигам бе. Достатъчно е да си помисля само. :D Не бе, шегувам се. (Дали? :D). Иначе, не съм много убеден как седят нещата в този аспект. Май никак. Както обикновено. Малко раздвижване, дълго затишие. Беш ли го. Никога не знаеш, какво ще ти поднесе утрешния ден. ( : . Винаги се надяваме да е нещо хубаво. Честно казано, бих се радвал, ако поне не е нещо лошо. Напоследък блокирах. Ама яко блокирах. Ама нищо де, здраве да е. Защо се очаква да пиша нещо смислено? Хората то хостинг компанията ми пращат запашителни мейли, че ще ме спират. Трябва да взема да си платя ми е мисълта. Ама и това ще стане. В близките 45 дена. Надявам се. Честно казано, вече изобщо не ми се занимава с университета. Иде ми да си вдигна чукалата и да си бия камшика. Всъщност, ако семестърът ми не беше платенв, щях да го направя. Ама 250 лева за 2 месеца, не бива да се пропиляват така. За другия семестър- ще видим. Може и да си почина. Беш ли го.. Стига толкова.
Имам един много любим цитат от най-любимата ми песен на Nightwish. Това е първата група, която прослушах така да се каже. На нея дължа това, което съм сега. Та той е от една доста позабравена от новата формация песен- Planet Hell. Та той звучи така:
Save yourself a penny for the ferryman
Save yourself and let them suffer
In hope
In love
This world ain’t ready for The Ark
Спаси себе си - монета за лодкаря,
спаси себе си и ги остави да страдат
С надежва,
и любов.
Този свят не е готов за Края.
Звучи точно като поема за един егоист. Какъвто винаги съм искал да бъда. Истината е, че хората са егоисти по душа. Аз също съм човек. Чред разните му предикати на изкуствения интелект, мога да докажа, че и аз съм егоист. И не го отричам. Нищо добро не може да очаква хората, които са около мен. Ако продължа, това ще се превърне в поуст ала “Многострадалная Геновева”. Но, да не го допускаме. Животът има много страни. Това което в действителност искам е един далечен блян. Смесените сигнали от теб, за която смятаме, че не пиша. Трудно ми е да разбера истината за теб. Но когато те няма, предпочитам просто да вървя сам. Една успоредна права на главните събития. Да ги видиш, но да не участваш. Право срещу спокойствието на една красива песен. А когато си тук, нещо в мен се пречупва. И започвам да искам да бъда нещо, което вярвам че съм. Нещо, което е истинската ми същност. Виждаш врата. Ми супер, дай да проверим какво има отвъд. (=: Ето пиша за теб - познанството ми с теб ме прави по-добър човек. На моменти обаче ме докарва до…Но нервите са за да се трошат. Живот и здраве. (=: Стига толкова.
Отказвам да повярвам, че единственият по-сигурен начин в наше време да имаме любовна история е, да се регистрираш в някакъв си сайт за запознанства. Отказах. Предпочитам да си седя сам, от колкото амнайсе човека да ми разгелждат снимката. Глупаво е. Може би даже вярвам в любовта. Просто все още не съм я срещал. Беш ли я. Не, всъщност не вярвам. Излъгах. Любов и съдба са две от най-големите илюзии евър. Да си готов на всичко за нея и тя за теб. Дрън дрън, че пляс. Винаги единият си играе, а другият е сериозен. Любов…. И един мармот завиваше шоколада в станиол, а на тавана се разхожда яко лисици.
Любов. Бла.