Страхотен ден е понеделникът. Всъщност понеделник ли е днес? От Завършването насам, малко ми е мъгляво всочко. Но да речем, че е понеделник. 12 В, отново се събра за да си вземе бележниците. (+ Беше просто идеално. Бях си решил, че ще снимам, и даже си взех фотоапарата (поне така си мислех…). Както обикновенно, с Владо решихме да отидем половин час по-рано, а тръгнахме 5 минути преди уговорената среща. И както винаги си решихме да си вземем такси. Оказа се, че шофьорът познавал един даскал от училище, но това е друга тема на разговор.И, така пристигаме си ние, аз както винаги със слънчевите очила на очите, а очилата с които виждам в джоба, не осъзнавам, че те хората вече били на Кристал. Поздравихме Иво за рождения ден (ЧРД ИВЧОООО! :D ), и седнахме. Най-много се израдвах на Надя и Теди. Леле, колко ги обичам тия двечките… То и Сашко обичам, ама той не може да дойде. Грр. И Владо го обичам де, но той всеки ден кисне у нас (няма лошо), така че не ми липсва. :) Нищо интересно, освен, че ме обърнаха малко на сервитьорка… Диде, донеси ми кола, Диде донеси ми фанта… И аз нали съм добричък… Поне, бакшиши да ми даваха… Но, не… А срещнахме се с моя любим фотограф, който се оказа, че все пак е направил снимките. То това е друга история, обещавам, че ще отделя поне една статиика за тоя образ. Уникален е. И в един момент, наш Дидко, си реши, че трябва да снима това прекрасно девойче Теди… Хубаво де, ама точно в тоя момент Дидко осъзнава, че апаратът го няма… Тук е момента да внеса едно лирическо отклонение- губил съм един апарат, изживях го доста трудно… В старанието си да стана бързо за да отида до училище да проверя, дали не е там, олях Надито и Мартин (скузу…). На Мартин даже не можах да му се извиня, защото като се върнах, него вече го нямаше… Е, след като се обадих в таксиметровата фирма, която ни вози, и след като обърнахме половината училище с пазача, се сетих да се обадя до у нас, да видя, дали съм го забравил… Този път късметът беше на моя страна… Фотоапаратът бил жив и здрав на поставката за обувки… Ах Дидо, Дидо, малоумник такъв…
Сега ми предстои да се пусна до Крис след около час,после ще ходя да се занимавам с нещо, което баща ми звучи определи като чистене на витрини… Подозирам, че няма да е особено забавно, но както и да е.
Дидо, out :)