Здравейте, и добре дошли в неделното издание на блога ми. (+
Започва един ден, който попритцип не обичам много. Въпреки, че денят се познава по неговия край. Ако денят ти свърши с усимвка, ако един момент, ако дори една секунда от него, те е накарала да се усмихнеш, то денят си е заслужавал. Светът е за оптимистите. Това го казва един непоправим оптимистично настроен песимист, но това е друга тема на разсъждение.
Какво предстои днес? Ами адски много свободно време, което се чудя как да опълзотворя. Ще поошетам малко у нас, после дупка. После към 6 часа трябва да излизам с Крис и Ренито (мразя да ги гледам как постоянно се натискат, а аз си седя в ъгъла… Иначе Крис ми е най-добрият приятел, Ренито не е лош човек, но заедно когато ги гледам , се депресирам и се сдухвам…Просто ми напомня, колко съм сам…) Както и да е, изтърпява се, въпреки, че трябва да влагам неумоверни усилия. Но пък от друга страна, това да си необвързан, не е нещо лошо кат оче ли. (+ Май де… Не знам, винаги съм си мечтаел за някаква по-сериозна връзка. Обикновенно “връзките” ми не продължават повече от 3-4 месеца, в най-добрият случай. Това пък като се замисля, може би не е чак толкова зле… Абе всъщност зле си е… Мамка му, искам човек до мен. (: Както и да е. :) We shall see in time my friend…
Gut, струва ми се доста незавършено, но по някаква космическа случайност, аз съм главния редактор, така че отива да се публикува. :P