На 24- ти май, Алекс ми каза- Как си мечтая отново да имам бал… Тогава не можах да схвана напълно идеята. Защото нещата тепърва се случваха. Бях във вихъра на събитията. Бях от другата страна на барикадата… А сега, си седя в тази тъмна, празна стая, слушам Hotel California, и се чудя, кога стигнах дотук… Студент, успешно влязъл, с желание да учи. Нищо не разбиращ от нещата, но с желание. И когато го видиш, когато го усетиш… Чувствам се сам в това огромно нещо, наречено РУ. Ориентирам се, справям се, пробивам си път през безмилостната бюрокрация, и въпреки това се чувствам сам… Няма нито една приятелка усмивка, нито една подадена ръка. Няма го моя клас, няма ги моите приятели. Чудно ми е, дали ще успея да се приобщя към това, което ми се води група. Странно ми е да общувам с такива хора- непознати, всеки по своему различен, всеки с различни цели и приоритети… Въпреки това, има няколко лъча надежда. Срещнах добри, приятелско настроени хора, чието присъствие, малко или много ми помага да превъзмогна този ад… Боже, звуча, като объркан пубер, току що постъпил в гимназия… А си мислех, че този период вече е минал, и че съм твърде на възраст вече, че да преживявам нещо такова. Но ето, че се случва. Не знам дали ще успея да се адаптирам. Липсва ми Дойчето, липсва ми випуск 2008, липсват ми всичко и всички в старото ми училище… Липсва ми човечето с кафето, моята любов, Теди, Владо, Сашо и всички, всички всички… (любов, слънце, Варна…) Never be the same again…
Край вече. И рече NeMo, за бъдат заповеди за блога. И бидеха заповеди. И ги даде NeMo на простосмъртния Дидо, и Дидо ги показа на хората.
1. Аз съм NeMo, автор на блога, с който си пиеш кафето. Да нямаш други блогове освен мен.
2. Не си прави кумири, как се администрира този блог, и не си представяй какво има отвъд видната му част, нито в админ панела, нито какво е съдържанието на MYSQL таблицата.
3. Не давай напразно линка на http://NeMo.smarfcho.com/ , защото блогърът не обича спама.
4. Помни неделния ден, и чети блога няколко пъти. И не си и мисли да правиш забележки за правопис и запетайки, независимо дали си Алексей, или който и да е друг. Алексей е грешник, и NeMo ще се погрижи Алексей да получи каквота е заслужил.
5. Почитай сис админа, сис операторите си, благодарения на които стигаш до тук. Почитай Smarfcho, осигурил хостинга, и NeMo, създал блога. Също така почитай и WordPress, благородно създали тази блогърска система. Алексей може да не го почиташ.
6. Не убивай Алексей. Все пак ни трябва жив, за да го мъчим. :D
7. Не прелюбодействай. Бъди верен на дупето Алексеево
8. Не кради от Алексей. И без това му взехме всичко вече. Ще е твърде жестоко просто.
9. Не свидетелствай лъжливо относно сексуалната ориентация на Алексей. Той е гей, и нищо не може да промени това.
10. Не пожелавай нищо, било на Алексей. Токсично е!
пп. Вярвам, че Алексейчо, ще го възприеме от смешната страна. :D
Учи говедо! Учи! Нищо, че повечето неща, не ти трябват реално погледнато за твоята специалност. Ти говедо, трябва да учиш, защото трябва с нещо да ти се запълнят часовете. Например с четири последователни часа математика. И за какво да учиш говедо? Ама как за какво, за матрици, детерминанти, полиноми, и имагинерни числа разбира се. Хареса ми какво каза този шемет, който ни предава по физика. (Не че тя ми нужна, но човекът е пич.) Та той каза- Във Вселената, всички числа са РЕЛНИ. Колегите мечтатели (математици), да ме извиняват. (Бел.спрв. имагинерен, идва от латинки, и означава въображение, мечта, представа). И много точно си го каза пичът, ако иде реч… И така, вчера имах четири последователни часа висша математика, в които взехме 5 или 6 урока. Живо впечатление ми направи, че на преподавателят не му пука, до колко студентът е разбрал. Не, той трябва да си избълва възможно най-много материал, без значение, колко достъпно го прави, без да допуска, че не всички в залата имат академично звание… Все по-често започвам да си забравям името. Добре че има хора като Кари, и Нео, които ме вкарват от време на време в правия път. Едно благодарско и към двамата. Мъча се, но нещо не ми достига. Темповете са ненормално високи. Ще видим, дали ще удържа. Ето сега, за след окомо 2 часа имам упражнение по физика. Имам да науча някакви си 30-35 странички. Колко му е? Прочитам едното изречение амнайсе пъти, и почти успявам да го разбера. Ох, неразумний юруде, къде попаднах… Гледах програмата на пичовете от Български език и История. Много приятна ми звучи- Истори, Архаична история, Български език, Археология… Поне знам, какво ще правя, ако не издържа семестъра. Въпреки че, не може да се отказавм от нещо, което не е започнало. Или ще си вляза в ритъм, или ще превъртя. Средно положение няма. Междудругото, записах се на тенис на маса в неделя. Винаги ме е харесвала идеята за тенис на корд, но това беше единствената му алтернатива. Извратено място е това. Когато обясних на Сашко, какво се случва, пичът се хвана за главата. (Сашо учи в Дъблин, нещо свързано с политика.) Той е в прогарама, с която може да излезе с ТРИ висши, и пак се хвана за главата, като разбра какво се учи… Един реверанс на българското образование… Студентските години били най-сладките? За сега ми да се гръмна. Но ще поразсъждавам върху тази идея, след уикенда. И така, един поздрав на читателите с http://www.youtube.com/watch?v=JHcJRZsQGlI , и батко ви отива да прочете още малко по един от най-”важните” предмети, които ще му “трябват” физика. А по-точно, как се мери със шублер, винтов окулярен микроскоп, нониус и т.н. Абе все неща, тясно свързани с компютрите…
Странно животно беше това 15-ти септември… Официално започна новият ми живот. Но преди това, трябваше да се сбогуваме със стария… Събрахме се отново. В нашата си класна стая, с нашата си класна… Беше един доста емоционален момент за мен. Особено, след като погледнах надолу през моя си прозорец, и осъзнах, че вече няма място за мен… Че извърхвяхме всичкия път от I”б”, през V “д”, та чак до XII “в”… XII “в”, и времето замръзна… Винаги ще съм XII “в”, на випуск 2008… Видях толкова стари муцунки, което адски ме израдва- Надя, Теди, Владо (той всеки ден идва у нас, така че не се брои :D), Влади, Ели, Нео, Ивка,Цецо, Мишо,Мартин, Дидо, класната… Отвън бяха… Ох, видях се с Оля… Адски ме израдва. Изключително се е променила, и заминава за Германия. Описа градчето, където ще учи, като тихо спокойно и неповторимо място… ^_^ Късметлийче! :P От сегашните 12 класове, Павката както винаги стърчеше една глава над останалите. Тоцата, ах тоз метъл… :D Видях и Маги. ^_^ Даже си го гушнах. (hug) . Цецка Маркова, Румяна Ковачева, Марин Найденов, Ели, Светла, Люсито, Лъчко, Гошо… Старите муцунки… Емо, Ани и прочие и прочие… Хубавото е, че се оказахме доста от нашите хора във ВИМЕС. Най-голямо впечатление ми направи лудата Дидка, която като ме видя в края на единия коридор на ВУЗ-а, ми се нахвърли… :D Дидка, винаги си е била и ще бъде шемет. (+ Там видях и близначките- Радостина и Мария. Оле, ако не ми се бяха обадили, нямаше да ги позная, честно… Станали са като фотомодели…И така, следваше нещо стандартно- чакане за тържество, ненамиране на барче, и реч на управленско лице. (= И така, баткото започна първата си лекция. Изтегли се на първи чин още от началото. А на първия чин се запозна с няколко човека, най-голямо впечатление от които му направи Зори. Но да не прибързваме с коментарите. ^_^. Това висшата математика ми се вижда сладко животно. Тази жена, още от самото начало ни влезе с кофите, въвеждайки матрици и детерминанти, но мисля, че с малко прочитане ще го чатна. Само да си намеря учебници… :P Като стана въпрос за учебници- отивам аз да се запиша за библиотеката в касата и… Отново не си знаех факултетнтия номер. Поне каките от там ме помнеха. :D (Чак ми стана чудно, когато едната каза- Ама ти и миналия път идва хиляда пъти… :D) Имам нови познати! Уи! ^_^ След това имахме нещо, чиято абривиатура е КТцКТТ (Не знам, честно… :D) Там един супер пич ни пусна разни презентаций, и си говорихме за устройство на компютри. До тук добре. Обаче, когато същият този пич, взе да ни приказва за транзистори, резистори и закон на ОМ, ми идеше да лапна нещо огнестрелно и да натисна спусъка… (Случва ми се за втори път в порядъка на два дни… :D) Може би трябва да се прегледам. (+ Едно благодарско на Нео, че ме позакара.
Ами това е сладурковци. На баткото първия ден във ВИМЕС. Сега обаче ще заминава баткото, че след 1 час започва вторият му такъв, а има една камара неща да свърши преди това. :P
Ето, че настана време, отново да се посъберем старите муцунки. Поредната сбирка на вечния 12 В. Вярно, дойдохме всичко на всичко… (Владо, Надя, Влади, Нео, другия Владо, Мишо, класната, и за малко Теди) 8 човека!, но си беше супер добре. Сашко прати поздрави от Ирландия (поздрави Саше, обича ме те!). И така, сядаме си ние на Елит, и започваме да дъним. И си беше супер, докато зад микрофона не застана една кака, която си мислеше, че може да пее… (Е, не можеше, и все още не може!). Отделно на това бяха я надули прекалено много… Не чувах какво говори даже Влади, която беше точно до мен. А пък колко се израдвах на Надито… Оле, не бяхт си я виждал близо месец. Ама отслабнала с поне едно 7-8 килограма, с нови дрешки, нова прическа. Абе като за Варна. Само да не вземе да си хване там някой 40 годишен батко, че ще я бия. ^_^ Мишо пък работел в Силвена Фото. (Винаги съм знаел, че ще се занимава с нещо, свързано със снимане.) И така, цяла вечер си слушаме чалга… Малко се отвратих от живота честно казано. Особено, когато каката, която си мисли, че може да пее, задъни Камъните падат… Идеше ми да налапам нещо огнестрелно, и да натисна спусака. Това чалгата, не е работа… Виж, Металика са друго нещо. Сега съм си надул Master of Puppets със симвоничния оркестър, и си се кефя. А, онзи ден излизахме с Кари, и си купих нова блуза. (Фук-фук). Тя пък си взе най-сексапилните дънки. ^_^ Но сега за да ги носи, трябва да си купи подходящи обувки, подходяща блуза и т.н… А дънките са си секси, дори без да ги носи с блуза. (Това прозвуча малко перверзно… :D) Искам да изкажа възмущение от това, как преспокойно си пафкаше точно пред мен, очите ми се насълзиха, а когато се прибрах, смърдях толкова на цигари, че чак аз го усещах… Майка ми си реши, че съм пропушил, а аз най-отговорно й заявих, че не й влиза в работата. Това прозвуза доста детски… Както и да е. Добре че има добри хора, като Влади, които си носят коли, и карат бедните мръзнещи Надя, Дидо и Владо, максимално най-близо до тях. Всички обичаме Влади. (hug). Счупих си чадъра. Спи ми се. Лека нощ. (+