Nemo`s Gate

Тази публикация, е кръстена на най-прекрасното същество в този РУ. И единствено тя се сети да ме коригира за “есенция”, е “сентенция”. Което си беше наистина грешка, на която си заслужава да се обърне внимание, а не някакви си разместени букви от бързо набиране, на който бат ви Павлов никога не пропуска да натвърди, въпреки създаването на десетте правила на блога. ;D . 

“Това е невъзможно!” - казала Причината. “Това е безразсъдство” - отбелязал Опитът. “Това е безполезно!” - отсякла Гордостта. “Опитай…” - прошепнала Мечтата…..

Ето за това си говорим. Изключително красиво, изключително непринудено и…  Запазва се в съзнанието. Опитай, прошепнала мечтата.  Отново засягам темата за мечтателите, и останаха ли хора от нашата порода в това странно общество, в което на мода са мимолетните връзки, 15 годишните курви, правещи секс от 12 годишни, празните погледи, стремежите към бездушно щастие… И ако някъде се появи малко цвят, цялата тази сива, мъртвешка маса, се нахвърля върху него, и го разкъсва бавно, но сигурно.  Мечтата… Защо е мечта? Защото е недостижима. Блян, издигнат на пиедестал, към който се стремиш сляпо, ден и нощ. И когато я достигнеш… Тя става нещо земно. Като fallen angel. (На английски звучи по-добре!). Ангел без крила… И тогава, се появява нова мечта- още по-дръзка, и още по-недостижима от предната. И животът ти отново придобива смисъл. Опитай, казала мечтата. Опитай, следвай ме. Аз съм с теб…

пп Специални поздрави на Варненските ни момичета- Надя, Влади, Мария, Ради, да не забравяме и Ивчо (който отговаря само на половината описание),  И ей, липсвате ми, приятели… Дано се оправите в тази варненска джунгла. И не спирайте да преследвате мечтите си. Да черпим от живота мечти, да даваме на мечтите живот… (Това също е изключително добра сентенция. Пишеше я на едно табло в кабинета по физика. От жена учен е, но не умея да помня много имена…)

   Това е една гениална есенция.  Казано на по-литературен език, винаги има някой над този, който си мислиш, че е най. Всеки батко, си има батко. Просто уникално добре звучи.  Ако срядите в нечетна седмица не ме довършат, то нищо не може да го направи. Меко казано отчаяно ми е, но така ще бъде. Казаха ми- Въпрос е на свикване… Какво свикване, аз два пъти си минах покрай колата, и не осъзнах, че е там. Името си не мога да кажа. Въпрос на свикване. На когото не му е било на главата, той може да приказва с лека ръка за това. Аз честно, в момента съм пред психологически срив.  Толкова много неща имам да правя, толкова малко време имам…  Просто няма накъде повече…

   Добро утро. Започва нечетна седмица. Преведено като за простосмъртните, това ще рече по-тежка програма, две упражнения по физика, десетина 7-8  часа повече лекций и ПУ-та. Но пък след нечетната, идва четната. Аз съм фен на четните седмици. Трябва да им основа фенклуб, да ги издигна на пиедестал, и да ги почитам и уважавам. Леле, сънувах, че съм пропуснал упражнение по физика. Беше супер стресиращо. И супер много й се молех на онази даскалка да ме пусне.  Толкова ме е стесирала въпросната персона, че няма накъде повече.. Много ли липсва българския език. Вчера от носталгия, си разтворих литературата за 11-ти клас и четох. Четох, четох… И като че ли пак почувствах присъствието на Гинка Кръстева, колкото и странно да звучи. Истината е, че да си математик, почти винаги означава, да не си особено на “ти” с българския. А аз това за себе си не мога да го допусна. Обичам езика си, обичам правилата му, мразя да гледам хора, незнаещи елементарности- като пълен и кратък член например. Не искам да се превърна в такова животно, което за сметка на българския, ще знае как се смятат матрици и детерминанти. Бла! Искам да си ги науча и двете пък. Междудругото, вчера получих един от най-милите подаръци за рожденден, който съм получавал през живота си. Картичката беше меко казано уникална. Никога, никога през същестуваванието си, не бях се чувствал толкова специален, и уникален, от колкото като четях това. Беше написано с толкова любов, с толкова внимание, с толкова… Не знам, не ми стигат думите да го опиша. Публично искам да благодаря на този човек. (hug). Няма да споменавам името ти, за да не се издразниш, но това беше нещо, което ще помня винаги. (hug).  ОХ, времето наближава.  Все си мислех, че имам от 8 лекций, пък то било от 10. Е, една добра новина в моя архив. (: Но пък започвам с ПУ по Програмиране… Зузи ме наплаши за тази даскалка, но ще видим какво ще стане. В крайна сметка, аз съм човек, минал през гимназията. Нищо не може да ме стресира. (Надявам се… :D) E, толкова. Утре пак. (:

Това си е чиста проба съобщение. Върнах старата тема на блога. Определено по ходеше. Сега съм в процес на търсене на по-добра от текущата, но нищо не откривам…

Ей, как започнах да го харесвам това кръчме. То си е направо кръчмище де… Аз съм свиня. Ама от най-свинските свини. :D Цял ден не ядох, за да мога да се натъпча на Елит. Мразя да говоря за храна ПОПРИНЦИП, обаче една порция дробчета, шопска салата, и мелба за десерт… Наядох се като за два дена.  12 лева сметка… И както Нео каза- Истинският студент оставя башкиш. И аз като един истински студент, оставих бакшиш. ;D Кои бяхме? Ам… Владо, Влади, Владо, Мария, Нео, класната и moi (демек муа, сиреч АЗ ;P) Вметка- и със специалното участие на Алекс (a.k.a.  Сашо, в ролята на  Vox Ex машина (каквото и да значи това). :P Както казваше г-н Найденов- таза така българска дума СИРЕЧ. Унникална просто. Искам още веднъж да заявя, че каката на Елит трябва да й се забрани да пее. Само тази част от вечерта не ми допадна. Пък Влади не може да паркира успоредно! :D (Е, поне не й се налага после 10 човека да й вдигат колата). Така че смело заявявам, че аз съм по-зле. Мразя хора, които се самопринизяват. Вчера като гледах Денсинг Стар, установих, че Ники  Кънчев е точно такъв тип. Изключително е грешно, да казваш- Аз не мога това и това, и съм балък. Трябва да имаш ЕГО И ЖЕЛАНИЕ ЗА УСПЕХ. ИДЕЯ ДА ПРОДЪЛЖИШ, и да се изправиш дори след най-големият провал.  Защото всеки, всеки един проблем си има решение. Няма проблем без решение. Трябва просто да ти стиска да стигнеш до него. Бори се до край приятелю, колкото и да е обречена каузата ти. Както Сашо каза- няма възможни и невъзможни неща. Има малко и много вероятни. Математически, винаги има решение. Не че обичам математиката… Напротив, изобщо не съм математически тип, но това е друга тема. Някой ден, когато завърша КСТ, и съм станал на 40 години, ще си дам сметка за грешката си. Тогава сигурно ще ми се иска да се самоубия, въпреки, че самоубийството не е изход, нито решение. То е един адски страхлив подход. Да се страхуваш от това, да се изправиш срещу действителността… Никога няма да ги разбера самоубийците. Винаги има решение. Май се дублирам. Ох, толкова от батко ви.  (: