Толкова ли е сложно за Бога? В петък застанах твърдо зад позицията си, колко мразя да пратя смс, и да не получа никаква индексация, че въпросният е стигнал до получателя си. Толкова ли е сложно поне едно цъкване да получа в замяна? Елементарно възпитание. Като не му се губи време в отговаряне, просто да цъкне. Като Зузито. Тя поне винаги ми отговаря. (+ Пък разни почти варненчета, и други русенчета явно си решиха, че не съм достоен за отговор. Благодаря приятели, ще го имам впредвид. Да си го заява публично, обявявам протест срещу неотговорените смс-и. Това е като получено и захвърлено писмо. Индексация, че изпращачът не им е приятен. Както и да е. Най-сетне дойде понеделникът. Да, да да, вече през уикендите си мечтая за университета. Много ми е зле на главата, нали? Успях най-сетне да навия едно същество да пием кафе. Горд съм със себе си. (+ Главата ми е мокра, имам си работеща духалка в краката, какво друго му трябва на човека? Ами да! Лекция по висша математика! (Застрел!) Всъщност му трябват пари. (+ Само че са дефицит, и май ще си остана с трябването. (: 20 октомври мо френдо. (+ Мина вече цял месец, че и отгоре. Равносметката? Равносметка се прави по Нова година, или пък като вземеш да мреш. Така че равносметка няма да получите. Обещавам, че ако тръгна да мра, или ако дойде Нова година, ще направя и равносметка. Пък и наближава рожденният ден на едно страхотно човече от училище. Да, и Теди ще пораства, но няма да ви кажа нито кога, нито какви съм й взел. Като му дойде времето. :Р Краката ми пламнаха. Обичам духалки. ^_^ Лека нощ. Тоест дописане. (:
Това не е нещо лошо. Обичам облачните дни. Обичам да вали. Но като че ли повече обичам топлия летен дъжд. Защото мога да изляза, и да усетя нежните му капки по себе си… А пък есенният дъжд става предимно за гледане. Пък колко хубаво се спи, когато навън вали, не е истина просто. :Р Ох, да излазя съболезнования за блога на Алексей. И Павлов, реанимирай го! Още не е изстинал. Блогчето беше върхарско. Никога няма да забравя уникалното откровение - … както си вървя… и кракът ми пропадна в шахта!… Не е истина колко съм се хилил на това. (+ И така и така сме на вълна смешни логчета, да поустна тук едно. :Р
[17:06:14] - Евита - каза: Йода казва на Люк да направи нещо, и той отвръща, че ще опита. И Йода му казва, че няма “опитване”, няма средно положение. Или правиш нещо, или не го правиш.
[17:06:52] Дидо каза: Всъщност Йода му каза, че размерът няма значение. И че изтребителят може да бъде вдигнат, ако той достатъчно вярва в това.
[17:07:02] Дидо каза: И да - знам, че прозвуча все едно Люк е импотентен!
[17:07:03] Дидо каза: (rofl)
Това си беше чиста проба интро в една друга тема- импотентен ли е Люк Скайукър? И възможно ли е въпросната персона да си пада по разни мъжки джедайовидни? А ако не знаеше, че хриптящият мармот с черна маска му е баща, дали щеше да си падне по него? Всъщност, може би това обяснява емоционалната му реакция, когато разбра, че Вейдър му е баща. Може би е хранил тайни чувства, към този иначе толкова сексапилен и привлекателен, но срамежлив индивид. Не знам. Кулминацията беше, когато Люк не издържа на напрежението, и му свали маската… Тогава разбрах, че си пада по албиноси! Баща ми заварява! В хола! (Това даскалката ми по бълграски определяше като лирическо онклонение). Ненормална работа… Ако ми разтопи кабела за нета (в непоследствена близост до печката, която прави), ще му разтопя главата. Това пък в скобите беше обособена част. :Р Не, не съм интернет манияк. Просто си държа на скайпа. Държа го постоянно включен. Май съм манияк… Както и да е, Люк Скайокър е гей. Леле, егати нещото, дето гълта въпросното заваряващо устройство… Когато заварява, и цялото осветление в къщата пада… Падащо осветление. Шаш! Междудругото, искам да изкажа най-искренното си възмущение срещу това, че маймунякът победи! Но ние все още вярваме във Фелипе Маса! Да се надяваме, въпросното клоноживеещо, което победи днес, да спука гума след две седмици. Амин и толкоз.
^_^
Самотно ми е. Сдухано такова. Най-доброто ми приятелче нещо ме забрави. Вече втора събота все ще излизаме, и все я аз не съм добре, я тя мистериозно изчезва на някъде… (Започвай да се чувстваш виновна! ;D) Яд ме е на метереологичната кака, която толкова убедено разправяше, как времето щяло да се развали… Е, аз друго освен малко дъжд не видях. Да ви имам и развалянето, господа метереолози! Като ще има буря, си искаме бурята! Като ще има студ, си искаме студа! (+ И, да, Save me- определено вече е и моя песен. Жалко, че прекалено късно схващам… И като заговорихме за музика, напоследък забелязвам процес на деметализиране при мен. Е, хора като Даката биха го счели за чиста проба предателство, но… Не знам, може би защото алармата ми звънеше на Crownless. За съжаление, отново твърде късно се усетих, че най-сигурният начин да намразя дадена песен, е да си я сложа за аларма. Или пък не… Все пак, махнах алармата, и си втълпих, че само самата песен ми е гадна. И после ми се доспа. И като един добър човек, легнах да спя… Половин час след това, наш Кристиянчо ми звъни… Естествено ми звъни на Planet Hell… Е, Бога ми, изпитах болки в главата, докато се надигах. Не знам какво точно се случва. Явно всеки си има периоди и периоди. Аз май излизам от метълския период, както се изразява Кари. Само че тя го е направила като е била на 13-14, а аз на 19… Както казах, бавно схващам. :D Не, шегата настрана, в старото диско е истината. (+ И по този повод, отново да пуснем един поздрав на един от новите ми любимци Scatman John (R.I.P.) http://www.youtube.com/watch?v=mpHLEm9-0bg . Ей тоя пич толкова ме кефи, че просто няма накъде. Музиката му е толкова оптимистична, толкова бодро и ведро звучи. Винаги може да ти оправи деня. (+ Пък може и да е само временно, и утре пак да си надуя Nighwish. Въпреки че… Шаш. (+ Динамика. Гъвкавост. Няма инертно състояние. Иска се екшън. (+ Акционе, авентура. (Това е на румънски май.) Пак ме зацепи тиквата. Имам колона от 7 компютъра един върху друг. (Не се шегувам.) Респективно явно имам баси високия таван на стаята. Искам да използвам дадената трибуна, да направя забележка на Виртуалното, че все още не ми е пуснало реклама! ЗАСРАМИ СЕ! (Започвай и ти да се чувстваш виновна. ;D)
пп Добро утро, Влади. (+
Интерсно ми е какво мисли публиката за блога? Защото, ми беше изцепено, че хостингът изтича. И се чудя дали да го подновявам. Искам поне едно положително мнение за този блог. МОЛЯ! (+
Искам да ти разкажа история. История, толкова истинска, колкото нежния трепет на новото утро. Колкото плътната, безпощадна прегръдка на настъпващия мрак. Колкото мен. Искам да ти разкажа за една илюзия. За нея- която идва за кратко с гръм и трясък. За нея, която влиза в живота ти, без да си я чакал, без да си я искал, без да си я търсил и жадувал. За нея, която обърква цялото ти съществувание. Тя, която те гори, кара те да замръзваш, да плачеш, да се усмихваш, да страдаш, да се радваш, да живееш, да умираш, и отново да се раждаш… За нея. Искам да ти разкажа една нежна история… Историята на едно самотно сърце. Сърце, посветено на теб… Сърце, което те обича… Здравей, приятелко. Как си?
Малко разгрявка… Определено съм загубил форма, което доста ме притеснява. Не ми остава време или музата вече я няма… Ими това не е било моето изкуство… Не знам. Всъщност, преди обичах да пиша. И го правех с удоволствие. И сега е така. Но покрай това натоварено ежедневие, му губя нишката. Самият факт, че не го подписах, достатъчно красноречиво трябва да говори, че не е довършено. Че не е нищо официално. Но някой ден, това начало ще се сдобие с край. Обещавам! (+