Искам да ти разкажа история. История, толкова истинска, колкото нежния трепет на новото утро. Колкото плътната, безпощадна прегръдка на настъпващия мрак. Колкото мен. Искам да ти разкажа за една илюзия. За нея- която идва за кратко с гръм и трясък. За нея, която влиза в живота ти, без да си я чакал, без да си я искал, без да си я търсил и жадувал. За нея, която обърква цялото ти съществувание. Тя, която те гори, кара те да замръзваш, да плачеш, да се усмихваш, да страдаш, да се радваш, да живееш, да умираш, и отново да се раждаш… За нея. Искам да ти разкажа една нежна история… Историята на едно самотно сърце. Сърце, посветено на теб… Сърце, което те обича… Здравей, приятелко. Как си?
Малко разгрявка… Определено съм загубил форма, което доста ме притеснява. Не ми остава време или музата вече я няма… Ими това не е било моето изкуство… Не знам. Всъщност, преди обичах да пиша. И го правех с удоволствие. И сега е така. Но покрай това натоварено ежедневие, му губя нишката. Самият факт, че не го подписах, достатъчно красноречиво трябва да говори, че не е довършено. Че не е нищо официално. Но някой ден, това начало ще се сдобие с край. Обещавам! (+