Не обичам така. Не обичам да се чудя дали постъпвам правилно, и да се тревожа за нещата, които ще се случат по-нататък. Истината е, че ми липсват някои оределени неща. А зад ъгъла видях едно дете…Вчера гледах един страхотен филм - май се наричате “Специален доклад”. Пак екшън, но екшън със замисъл. (: Днес пък се събудих с мисълтта, колко ми липсва Надя. Наде, вярно че във Варна има много батковци, ма не забравяай русенские такива ей! (+ Иска ми се да поразсъждавам върху някоя философска тема, но точно сега на ум ми идва точно едно нищо, и се чудя, какво точно се случва. Вчера ми заявиха, че съм електричар… Никога не съм се възприемал като такъв. Аз съм човек на… И аз не съм много сигурен на какво…Напоследък като че би действително се превръщам в човек на точните науки. А тези тип хора, никога не са ми допадали. Лишени са от въображение. Спазват някакви си закони, и съществуват в някакви рамки. Да се излезе извън тези рамки, за тях е немислимо, невъзможно, недопостимо… Не, не съм такъв човек. Не искам и да стана. Няма и да бъда. Рамките са нещо твърде ограничаващо. Е, ваниги трябва да ги има, но не трябва да си ги слагаш толкова близо до главата… Часовото пазстояние между това, и последното изречение, е около… 12 часа… Ходих на физическо, и после се закрастих в общежитията… Случайно попаднах на един репортаж за наркоман, който обясняваше, как 10 години вземал хероин ли беше, кокаин ли беше… Абе, някакви шетни, както ги наричам. Стана ми жално. Стана ми и противно. Противно-жалновидно. Това да си зависим от нещо, каквото и да е било, е меко казано неприемливо за мен. Особено от отрова. Предполагам, че ако четете блога ми отдавна, знаехе отношението ми към алкохола, цигарите и наркотиците. Неприемливо. Глупаво. Странно? Не, странно, по-скоро… Да може би странно е точната дума. Странно ми е, как млади хора се погубват с глупости. Зарибявка било… Някой ме зариби. Това е редовната фраза. Ами ти глава имаш ли си на раменете, че някой те зарибил? Глупаво е. Странно е. И ми е толкова изморено, че надали звучи смислено. Но пък идеята е, че зависимостите не струват. Просто са жалки. Това е от мен за сега…
Сигурно се чудите, къде се губя напоследък? Ами доста неща се случиха. Но главного нещо, което ме спираше да създавам публикации, беше любезното ми изгонване от хоста на Смърфчо, и предприемането на действие от моя страна, за набавянето на нов, и самостоятелен хостинг. Не обичам онлайн плащания, банкови преводи, и темподобни шетни, но като се налага, се прави. И като се прави, се прави както трябва. :Р И така… nemosgate.org . Първият ми домейн. (+ Първият ми хостинг. Но пък си заслужаваше. Поохарчих се, но си заслужаваше. Защото си обичам блога. Обичам и да споделям с публиката. (: Наближава 13 ноември. Тогава официално правим 6 месеца съществувание. Може да се измисли нещо за празнуване… Както и да е. Добре дошли на новия хостинг. Рубриките официално се подновяват. Дерзайте. :)
Отивам онзи ден до училище, и гледам в прословутия Тъмен коридор, пълно с разни децурлига, високи долу-голе, колкото краката ми, облечени в разни малоумни костюми на вещици, таласъми, а едното даже беше с чарщаф на главата… Стана ми много странно, като взеха да ми обяснявах, че празнували Вси Светий… Или пък точно тази вечер, Кокито ме вика до у тях, изядохме чипса на сестра му (да, за Бога, имам пво да ям чипс веднъж годишно!), и след малко се изсипват цяла банда хлапета, на чело с въпросната сестра, и те облечени по-възможно най-абсурдния начин… Абе къде живеем бе?! Как се развиват днескашните хлапета по дяволите?! Аз като бях малък, ходехме да сурвакаме за Бога! Защо по Коледа, и по Нова година ми идват на вратата разни мургави представители на отсрещния бряг, а на разни измислени и ненаши празници, идват дечурлигата? Не ми се струва особено нормално… Но кой ли ме пита мен, какво е нормално? Аз съм традиционалист, и никога няма да ги възприема тези… ъъъ западни празници? Ако може да се нарече празник де… Но както и да е. Ели е в Русе! И даже си поговорихме! Тя поне намери време за моята скромна натура. (+ Явно не й е пълен графикът, и даже й е останало време да си поговорим. Аз пък имам някакви курсови задачи да правя другата седмица… Въпросът е, кога? Мързелът, е велика сила, но вече наистина трябва да се започва, че работата сериозна. Ще ми се разкаже играта по време на тазе сесия… А тя вече ми хлопа на вратата… Само още два месеца… Това е доста объркан поуст. Обичам ви. (+ Сбогом…
Пошегувах се, още съм тук! Не може да се отървете толкова бързо от мен. (: Искам да благодаря специално на Кари, Зузи,Крис, Надя, Теди, Иив, Шеметчето, Джонел, че ме карат да се усмихвам. На Бисер, Васко и Миро, които са най-забавните типове, на които попаднах в тези общежития. А, и на Лени. На нея, защото ме кефи. :Р На другите… Абе, и те ме кефят. О, да не забравяме Ванката и Владо, и Кокито… Не бе, просто се фукам колко приятели имам. :D
Изчезвам вече, че имам курсови задачи. (:
Знаете ли какво е бъдещето? Низ от вероятни моменти, един от които е късметлията, който спечелва еднопосочен билет към настоящето, а от там към миналото… Останалите… Те нямат значение. Те не са се случили, няма и да се случат. Може и да се случат, но не в този момент. Не и тук. Не и сега… А аз търся правилния момент. Искам да го хвана, и да го придърпам към мен. И да не го пускам… Друга отличителна черта на бъдещето е, че ние си го правим… Въпросът е, как ще го направим. И дали ако искаме едно, няма да постигнем съвсем друго? Днес мой приятел ми каза- Ако нещо трябва да става, то ще стане. Естествено, изключително много се подразних на това твърдение. Това е разсъждение на човек, страхуващ се да поеме живота си. Истината приятелю е, че ще ти се случи това, което си направиш. Не това което е писано. Отново ще наблегна на един любим мой цитат- “Няма съдба. Само тази, която сами си изковем.” (Из “Терминатор 2- Денят на Страшния Съд”. Идеята е меко казано върхарска. И всеки, който оприличава “Терминатор” на поредния глупав екшън, с участието на разни мусуклести, полубезсмъртни батковци, които водят титанична война срещу съдба си, ОПРЕДЕЛЕНО ГРЕШИ! “Терминатор 1 и 2″, са два от най-смислените филми, на които съм попадал. Вярно, предимно екшън е, но има моменти, които те карат да се замислиш, и които се отпечатват в съзнанието ти. Като “Матрицата”. За да вниквеш в смисъла на този филм, ти трябва да се позамислиш… Идеята на “Матрицата” беше, че невежеството е блаженство. Никога нещата не ка такива, каквито изглеждат. Но пък трилогията е развалена… Първият филм беше уникален. Нощи наред не бях спал заради него. (Тогава бях малко такова), вторият беше долу-горе… Третият така и не го изгледах! (puke) . Така е, когато хората искат да изкарват пари, а не да залагат на качеството. Оповават се на отминала слава. Жалка картинка… Ох, утре е ден… Ден, в който се надявам да хвана правилния низ, и да го превърна в настояще… Стискайте ми палци… Вероятността е малка, но както Саско казва- Няма невероятни неща. Има малко вероятни, и много вероятни. На теория- всичко може да се случи. (+ А аз вярвам в теорията… Дано дкъсметът да е с мен. Амин…
Ето това е страхотна песничка, с гаден клип. Знаеш ли на какво ми напомня? На хубавата и измамна действителност на месец май. Хем ми е готино, хем ми става тъжно. Както и да е. Идва утре. Предстоят ми първите две контролни. Ясно ми е, че по програмиране надали ще успея да освободя… Тези блогсхеми ме ужасяват. Надеждата ми се таи в математиката… Там като че ли порабрах нещата. Какво съм разбрал ли? Матрици и действия с тях. Детерминанти, метод на елемантарни преобразувания, матрични уравнения, системи линейни уравнения. Метод на Гаус. Имагинерна единица и действия с нея. Горе-долу това ще е. Трябва ми минимум 4.50, за да продължа напрес в борбата за освобожданате от изпит. Дали ще го изкарам? Who can show us? Only time… (Enya) Да, да да! Има си и добра страна. Дори да се издъня и на двете, поне ще съм понаучил материал за изпитите. Не като материали в електрониката и Физика да кажем, където ми е меко казано мъгла, как ще успея да мина… Е, физиката човекът е меко казано пич, ама материали в електрониката… За Николай Михайлов се носят легенди из университета. На мен ми се струва готин човек, обичащ да къса хората обаче… Не знам, ке поживиме ке видиме. Инженер Балабански е жив пример за това. Щом той стисна зъби и мина, значи и аз мога. (+ Ама не искам да ме късат! Както и да е. Озадачен съм от държанието на един точно опрделен къдрав човек! Меко казано озадачен. Но само толкова. (+ Дидка е пич. Успях да се свържа с Надя. Вече май не й се сърдя. То пък на Надя не мога да се сърдя бе мамка му! На другите, още ви се сърдя. (+ Хайде, отивам да уча двуизмерни масиви…
edit: И на Кари опростих. И на нея не мога да й се сърдя… А останалите- отивайте в ъгъла за да се срамувате! БЪРЗО!