Въведете вашата паролата, за да разгледате коментарите. | Add Comment
И Ганчо отиде в историята… Тъй се казва mp3-ката ми. Имам чувството, че съм кошмар за mp3-ки… Тази е третата. Издържа около година. Странното е, че си я пазех супер грижливо, даже калъф й бях взел… И в един момент дисплеят каза- няма да работя. Е, поне мога да си я ползвам като флашка… Примерно. Ха, докато пишех това, и присвета за мъничко… Може би още има живот в нея. Сигурно ще я разглобя, и ако успея да я сглобя, може и да светне. ХАйде със здраве, че батко ви бърза. (:
Днес реших нещо интересно. Искам да обичам. Истински. То е като да те събудят в 3 часа посред нощ с думите- Хей. Хей? Просто искам да знам, че те има. Мило. И тъпо. Но все пак мило. :) Всъщност любовта е най-милото и тъпо нещо на света. и все пак. Искам да обичам. А ти?
-Говори ми!
-Не мога. Аз спя.
-Защо спиш?
-Защото не мога повече.
- Но тогава как говориш?
-Насън.
-И какво сънуваш?
-Свят.
-Разкажи ми.
-Свят, цветен, красив…
-Сънищата са черно-бели…
-Моят не.
-?!
-В моя сън сме само двама.
-Кои?
-Тя и аз.
-Коя е тя?
-Хванали сме се за ръце, и се разхождаме в парка, а после и покрай кея. Разходката край кея. Толкова отдавна бях й я обещал. Бях й обещал толкова много неща, които не неправих…
-Защо?
-Не съм добър приятел…
-Но нали това е твоят сън?
-Така е. И в моите най-съкровени мечти, аз правя нея щастлива.
-Ти си идиот.
-Възможно е. Но аз наистина я обичам.
-Идиот.
-Не може ли човек да обича приятел?
-Винаги има нещо по-користно.
-Така е. Но аз все пак я обичам. Сега спираме, и си взимаме захарен памук. Толкова е сладка, когато го яде. Като малко момиченце…
-Край кея не продават захарен памук. Освен това е зима.
-Това е МОЯТ сън. После продължаваме напред. Може да е зима, но слънцето е ярко, и огнено. Като че ли е по залез. Качваме се на моста, още така хванати за ръце, поглеждам нежното й лице, и го погалвам. Знаеш ли? Винаги съм си мечтаел да целуна момиче точно там.
-И направи ли го?
-Да. Момичето беше наистина специално. Но моментът беше пресилен…
-А какъв е този момент?
-Точно така както го исках. Но аз не я целувам.
-Защо?
-Защото сме приятели.
-Идиот.
-Благодаря.
-Коя е тя всъщност?
-Тя е те.
-Те?
-Поредица от несбъднати мечти.
-Идиот.
-Не е учтиво да обиждаш така!
-О, така ли? И какво ще направиш?
-Ще те гръмна.
-Давай, сомнамбуле. После ще пледираш невменяемост.И какво става после?
- а сега сме над бушуващата вода и емоциите вътре в мен преливат със същата бързина. и просто вървим, а аз се опитвам да я слушам, без значение заглушаващата ни душа, познавам гласа й и шума от стъпките й. и сякаш мога да прочета мислите й само като я погледна. и очи … очи. сънят завършва с очи …
- а след съня ?
- а след съня - реалност …
-Реалността е цветна!
-Моята е сива.
- Ти си идиот.
- А ти ще изчезнеш веднага след като светна лампата.
-Това не те прави по-малко идиот.
-Моята е сива…
DVD, E.(нещо буфкащо)
-Мислиш ли?
-Ами… Да.
-Това беше много дълъг път.
-И сега е време…
-Знам.
-Аз ще свия тук… Идваш ли?
-Но. Нашият път е натам. Към края. Края на Дните.
-Виж! Това тук обаче е друг-нов път.Ела!
-Мислиш ли, че е редно?
-Не. И никога не е било. Хайде!
-Не знам…
-Знаеш, знаеш. И двамата знаем какво ще избереш.
-Знам…
-Просто се довери на чувството.
-Но…
-Довери се на мен!
Две силно стиснати ръце, бавно минават покрай табелката- Край на пътя. И продължават встрани. Край е. Но не техният край. Те трябва да покорявят, да опитомят звездите, да докоснат небесата. И няма всичко да свърши така. Това НЕ е техният край. А дори и да беше… Те намериха Разклонението - право срещу пълната, синя луна. Луната на техния бунт. Бунтът им срещу случващото се. Срещу абсурдът, който ги доведе до този край. Краят. Rebornong. Някъде в далечината се чува вълчи вой. Въздухът се наелектризира, и бавно се изпълва с приказния аромат на нещо ново… Ухае на начало. На нов трепет. На нов живот. Истински, непокоримо чувстващ, и диво пулсиращ. Животът на две сплетени ръце… Любовта на две души…
DVD