Не си падам по музикални канали. Разбира се, има си и своите изключения. Например VH1. Не обичам да го гледам. Обичам да угася екрана на телевизора, и да го оставя просто да свири. Вълшебно е. Вълшебно е, и сутрин да ме събудиш ти. Да ми пожелаеш успех за изпит, на който така и не отидох. Но в това е чарът. Ти винаги се сещаш за мен. Независимо от случващото се. Благодаря ти. Отново- благодаря ти, че те има.
Колко сладко! Февруари, февруари, февруари! Ще се напием, че се чукаме, ще се обичаме, ще се радваме. Ще се радваме, че се обичаме, ще се чукаме, ще се напием! ЗАЩОТО Е ФЕВРУАРИ! Ще си пращаме картички, ще се правим на влюбени, ще се преструваме, че е забавно да се напием, без да мислим за тежестите на сутринта. Без да мислим за утре! Защото февруари! Ще бягаме, ще се срещаме с хора, ще се родим за ново начало. Ще сбъднем мечтите си. Защото е месецът на любовта! Ще докосваме далечни блянове, ще сваляме звезди, ще отидем до луната! И обратно! Ще откснем цвете от там!
КУЧКИ!
Нима е истинско това?
Ще станеш. Ще влезеш в шибания си розов свят.
Ще докоснеш наивните си розови мечти.
Ще създадеш нереалните си образи.
Ще се чукаш със ръката си.
Ще бягаш сутрин. Рано. От нощта.
Ще се надяваш. Тъпо. И безцелно.
Ще вярваш в разни глупави неща.
Ще се усмихваш смело.
Ще имаш фалшива цел.
Ще я видиш някой ден.
Ще е хванала друг за ръка.
Ще се приземиш в реалността.
Бум.
КУЧКИ!
Нима това бе целта?
Епично.
Беше епично,
загадъчно,
блестящо,
цветно,
лунно.
Истинско,
далечно,
радващо,
скокливо,
трепкащо.
Мъртво.
Нереално.
близко.
и спокойно.
давещо.
Къде е сега?
Светът-сив.
Денят-хаотичен.
Пътят на една беззведна луна.
Самотно.
Глупаво.
Обичащо.
Купесто-дъждовно
Кап-Кап.
Йе, йе йе! Здравейте! Сега ще ви кажа времето! Йе! Тоя пич, дето казва времето по БТВ определено е на нещо. Нещо весело. Чудя се… Не, би трябвало да внася разчупеност.. Ама преди малко ми пуска карта от миналат седмица и се радва и вика стуууд юпии. Ха! Ама тва е от преди една седмица. Болен мозък… Пич, не ти е работа да съобщаваш времето! Не че на мен ми е работа да те критикувам. Ама… Не може 8 часа вечерта да ми подскачаш и да викаш ЙЕС СТУД! Ама, че готино. Но карай, времето. Бали го… Еби го де. Баси, сбъркал съм сe. :D
Чувствма се закотвен в нещо. Трябва да изляза. ПУСНЕТЕ МЕ НАВЪН! ПУСНЕТЕ МЕ НАВЪН! А, да ве , аз съм си навън. Мен не ме ебе дали съм навън, или вътре. (+
Стой си вътре.
А аз не.
Сбогом.
Или пък здраве.
Достигнахме преломна точка.
Не ми пука кой какво разбра.
Или пък не?
На днескашния ден се навършва точно една година от един вълшебен миг. Глупаво е, че те няма. Изборът е твой. Липсваш ми.