Манджа де Морталле

(По рецепта на един слънчев идиот и на един приказен олигофрен)
(демек Дидо и Вики, която обича да й казват Хел)

Необходими продукти :

Голяма порция манджа с грозде
Огромно количество тикви
Много чесън
Чили
Шоколадови бисквити
Много къри
Репички
Марули
Праскови
Ябълков и Винен оцет в големи количества
Много черен пипер
Пица с ананас и риба тон
Октоподи
Миди
Скариди
Безбожно много пастърма
Много създарма
Няколко порции пай
Боб, шкембе и леща в промишлени количества
Кило-две пържени картофи с много кашкавал и сирене
Картон-два яйца, сурови
Няколко туби кетчуп
Кюфтета, кебапчета и шишчета в предизборни количества
Черешов сладолед… много
Торба ягоди-мутанти
6-7 пакетчета брускети марети с гъби
Същото количество бейкролс… със спанак
Шоколадови пурички. Колкото се може повече
Яйце киндер сюрприз
Два стека бира
3 бутилки уиски
Кибрит
Леген. Колкото се може по – голям. Може и вана.

Начин на приготвяне :
Взимате легена/ваната. В него изсипете многото манджа с грозде. Стъпчете тиквите та да се разкашкат и ги набухайте и тях . Изсипете чесъна в сместа. Хапнете си малко шоколадови бисквити.(и кажете молитва) Останалите мятайте в легена/ваната. Поръсете обилно с къри. ВСИЧКОТО къри. Не, не, к азах ВСИЧКОТО. Ахмедчо, не крии кърито, а го изсипи! Така… Прибавете добре сдъвкани репички, накъсани марули и нарязани праскови. Без костилките. Разбъркайте. И продължете без паника. Излейте съдържанието на няколкото бутилки ябълков и винен оцет в сместа и разбъркайте отново, докато си баете, и си припявате Марсилезата. Я добавете и черния пипер… всичкия. На веднъж. Следва пицата с ананас и риба тон. Ако имате апетит, изяжте колкото можете. Останалото накъсайте на парчета (препоръчително на хапки) и мятайте във ваната/легена. Добавете и морските дарове. Гледайте мидите да са без черупки, скаридите без антенки, а октоподите да са умъртвени. И да са достатъчно малки. Но може и да са живи. Така би било по-интересно. (: Препоръчително е да ги накълцате ситно като болен психопат-убиец жертвата си. (Ахмедчо, не си болен психопат!) Създармата и пастърмата прибавяйте малко по – малко. След като всичко се озове вътре почакайте половин час да се омешат добре миризми и вкусове. След това разбъркайте добре. С гребло.
Ред на пая. Сложете всички пайове. На парчета. Боб, шкембе и леща – всьо в манджата. Не забравяйте да добавите допълнително чесън и черен пипер на шкембето, какво шкембе е иначе? Изпийте бира в негова памет.
Картофите изсипете директно в легена/ваната, едно по едно добавете и яйцата. Без черупките. Полейте обилно с кетчуп. Всичкия. Но мноооого бавно и внимателно. Бързо изсипете кебапчетата, кюфтетата и шишчетата вътре, преди да са разбрали, че вие сте ги откраднали от предизборните щандове отсреща. Изсипете съдържанието на бутилките бира от първия стек вътре. Без да плачете. Разбъркайте много добре. Около десетина минути.
Ред на окрасата. Пльокнете черешовия сладолед най – отгоре на вече достатъчно гъстата смес. Оградете го с ягодите- мутанти, по – външният кръг украса наредете с бейкролс и брускети, най – отвън да стърчат шоколадовите пурички. В средата на разпльокания черешов сладолед поставете гордо да се извисява Яйцето Киндер Сюрприз. През цялото време на украсяване не забравяйте да се наливате обилно с бира от втория стек. Иначе може да ви прилошее.
Финалната част. Полейте цялата композиция с уиски. Много обилно, така че всяка фибра на манджата да го попие. Внимавайте да не изливате извън легена/ваната. Сега вземете кибрита. Всяка манджа трябва да бъде… сготвена, нали? Драснете клечка кибрит. Без паника, повтаряме, БЕЗ ПАНИКА! Драснахте ли? Сега отпийте здрава глътка бира, кажете си молитвата и метнете горящата клечка в манджата (не се бойте, едва ли ще остане и пепел от нея). Фламбе!
Ако оцелеете, както и заобикалящата ви среда – Бон Апети!
пп И ако взе пак имаш смелостта да опиташ, и оживееш, определено си безсмъртен :Р

Истината се крие в риска. Рискът, е основата на щастието. Щастието е този гъдел  в стомаха, който ни носи усмивка. Усмивката. Усмивката е в основата на всичко. Ако я имаш, имаш и всичко друго. Хората трябва да се усмихваме по-често. Баналности.

И в тази връзка- ето нещо усмихващо. С риск да се повторя. Хората си свирят на гайда, цигулка, и бас китара. Забавно ^_^

Ти си самото мълчание.
Мълчание, обладано от тиха,
самотна, и нескрита тъга.
Седиш тук, и гледаш ме,
седя там, и виждам те,
чувствам те,
а по красивото ти, тъжно лице,
нежно проблясват
оттенъците - Сълзите на реалността.
Ти си там, и липсваш ми,
аз съм тук и искам те.
Търсим в мрака една прегръдка нежна,
със очи затворени, усещане за пълната луна.
И по реката бавно, лодкаря те откарва,
платила си му явно, и
Бързо! Бързо! Мини отвъд!
И вече няма да си в плен на тази плът!
Плътта, която те зове,
истината, и желанието- пропити със
греховната ни страст.
И знаеш ли?
Любовта поражда страст,
страстта- всичко що зовеме грях.
А грехът е сладък предвестник
на живота ни след смъртта.
И тръгваме от гарата една,
аз на север, ти на юг.
И по потните стъкла,
диво личи си - безумната ни тъга.
И все пак аз знам,
там-нейде из кръглата земя,
северът ще се обърне в юг,
и там, точнно там ще е любовта…

Разкажи ми. Разкажи ми за теб. Кажи ми за чувствата си, вечно бягащо същество. Разкажи ми трепетите си. Разкажи ми защо? Разкажи ми каква власт имат над теб?
Днес е шибан ден. Мечтаех си да видя няколко човека днес, но както обикновено, мечтите си остават мечти, а светът продължава да се върти. Писна ми от престорен драматизъм, и взимане навътре на всичко. Днес баща ми ми подари свитък за Съдбата. Явно го е купил от онези сувенирни магазини, които така мразя. И там пише-  Внимавай за твоя характер, защото той твоята съдба! А самият свитък е озаглавен- Корени на нашата Съдба! Тъпо.  Мислех си, че ме познава. (: Нищо де, простено му е. Всъсщност ми е някакъ тъпо. Писна ми все да съм болен на 19-ти. Ства прекалено банално. Всяка година. Мамицата му! :D Днес имаме годишнина. Точно преди една година написах 10-те блогърски заповеди.  Тая година отново ще спомена Алексей- ТИКВО ОТИВАЙ ДА УЧИШ!  Той си знае. (:  И понеже музикалните поздрави станаха вече ежедневие в блога ми, нека публиката се чувства поздравена с поредната страхотна песен на Lordi:

Не, не съм. Но можеше да съм! Мда, представи си, че всъщност бях Генадии. Или Гецата. А може би Ганьо. Всъщност, минаха 14 години от 15-ти септември година 1996-та. Гато батко ви беше първи клас за първи клас. Всъщност, смятам, че нямам какво да правя там. Нямам работа в немската. За това и предпочетох да се наспя, вместо да стана в 8 часа да ходя на празненство.  Тъпо е. Да гледаш как гражданинът от селски произход (и под слески имам впредвид със селски манталитет. Има разлика между селянин и селяк), Пацо, обяснява, как щял да им го начука ни всички. Да, да, никога няма да забравя, как когато ние завършвахме тоя човек, ни събра всички в малката аула, и започна да обяснява, как сме им го начуквали на другите училища… Литератор. Оратор. Интелигентен човек. Просто такъв директор да му се радваш, и да го тачиш. Всъщност, бившето ми училище е пълно с такива абсурди, че надали ще забравя нещо. Например гениалната идея да сринат библиотеката, и да преместят Нуша в голяма аула… Библиетека в аула. Гениално. Евалата! или пък да поръчаш на десетокласник да ти правя сайта на училището. Боже, Боже БОЖЕ! Кеф да ти е! Знаеш ли, колко много харесвам хаоса си. Обичам да живея в хаос. Имам нужда от тръпка. Искра. Нов огън. Нова инспирация. Нов поглед.  И мрън. Хбуф. И от теб. {P}. Най-вече от теб.