Около месец, и тоя семестър завършва! Страх ме е да мисля колко много неща трябва да се случат в този един месец, който остава. Поне нашия университет, възприе точни, ясни и конкретни мерки, свързани с кризата, като съкрати семестъра с две (а може би три) седмици, и го обяви предварително. При нас няма такива масови и лишени от смисъл истерии, като в Софийския университет. Ние си знаехме още от лятото, че семестърът официално е 13, а не 15 седмици. (Реално ще е 12, защото… кой ходи там около осми декемврИ?! ). Все пак си мисля, че малко издивяват със напъните по всеки предмет да ни бъде зададена курсова работа. Като по някои предмети, изискванията упорито граничат с подготовката за дипломна работа, а претенциите докосват небесни висини. Но нищо. Нали за това сме студенти? За да се борим със абсурдите, които нашето мило родно университет ни предоставя. О, и после! И после! Акоо светът не вземе да свърши през 2012-та, може и да станем инженери! Ако свърши… Язък, че сме си губили времето да угаждаме на ято асистенти и някой друг доцент. Всъщност от лични наблюдения- омотаните курсови работи, които взимат толкова много то времето ти, във 99% от случаите са дело на асистенти. Не знам как точно да го коментирам това. Но както и да го коментирам, няма да е кой знае колко цветущо, за това ще сложим една графа “Ноу коменто”, и толкова. В крайна сметка, се мъчим да издържим. Пък каквото сабя покаже. От тук нататък предстоят само хубави нещо. (:
Eдин от най-грандиозните концерти. Фреди е безсмъртен. И винаги ще живее в сърцата на феновете. Enjoy ^_^
Или да ти каже някоя компания мотото си, и ти да вземеш да напишеш есе на тема мотото й. Гениално. Вие всички сте на върха на очарованието. На ръба на гениалността. На крачка от душевния оргазъм. На педя от нирваната. Тия последните може би са синоними. Нямам си на представа. Никога не съм претендирал с кой знае колко дар слово, и кой знае колко богат речник. Обичам да ми е хубаво. Но това се случва рядко. Когато решим да си го направим хубаво, обикновено има някаква реакция върху мен. На всяко действие се има противодействие. Някои неща не бива да се събират на едно място. Например Дидка и колата. Винаги стават абсурди тогава. О, не знам дали се похвалих. Противодействието на вчера, беше че за пореден път същия тоя телефон, който намерихме преди две години беше откраднат. Да си го запиша НИКОГА ПОВЕЧЕ В МУРГАВИ БАРЧЕТА. Ще ви се не видят и лайната и простотиите. На всичкото от горе имам да правя и контролно по така гениалното Системно програмиране, за което няма учебник, лекциите по-разхвърляни и неясни от стаята ми, а да разбереш какво точно ще представлява въпросното контролно, е долу-горе толково вероятно, колкото идиот като мен да разгадае мистиреията на Бермудския триъгълник. Но както веднъж каза г-н Вълчев- във Вселената няма навезъмжнои неща. Има малко вероятни, и много вероятни. Както и да е. Бях започнал да говоря за… не знам. Всъщност няма кой знае какво значение. Важното е, да е лайняно. Да ти е шибано. И самотно. И. И толкова. Някъде из недрата на Windows Api и 8086 архитектурата… Га тати беше млад, а мама ученичка. Но нищо. Ще ги учим! Нали нямаме какво да правим. “Инженери!”. Да ва…
о, и ето че открих нещо, което не е в мой стил. Но е много забавно колко нежно мацката казва FUCK YOU!