Конкурс за есе!

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Или да ти каже някоя компания мотото си, и ти да вземеш да напишеш есе на тема мотото й.  Гениално. Вие всички сте на върха на очарованието. На ръба на гениалността. На крачка от душевния оргазъм. На педя от нирваната. Тия последните може би са синоними. Нямам си на представа. Никога не съм претендирал с кой знае колко дар слово, и кой знае колко богат речник.  Обичам да ми е хубаво. Но това се случва рядко. Когато решим да си го направим хубаво, обикновено има някаква реакция върху мен. На всяко действие се има противодействие. Някои неща не бива да се събират на едно място. Например Дидка и колата. Винаги стават абсурди тогава.  О, не знам дали се похвалих. Противодействието на вчера, беше че за пореден път същия тоя телефон, който намерихме преди две години беше откраднат. Да си го запиша НИКОГА ПОВЕЧЕ В  МУРГАВИ БАРЧЕТА. Ще ви се не видят и лайната и простотиите. На всичкото от горе имам да правя и контролно по така гениалното Системно програмиране, за което няма учебник, лекциите  по-разхвърляни и неясни от стаята ми, а да разбереш какво точно ще представлява въпросното контролно,  е долу-горе толково вероятно, колкото идиот като мен  да разгадае мистиреията на Бермудския триъгълник.  Но както веднъж каза г-н Вълчев- във Вселената няма навезъмжнои неща. Има малко вероятни, и много вероятни.  Както и да е. Бях започнал да говоря за… не знам. Всъщност няма кой знае какво значение. Важното е, да е лайняно. Да ти е шибано. И самотно.  И. И толкова. Някъде из недрата на Windows Api и 8086 архитектурата… Га тати беше млад,  а мама ученичка. Но нищо. Ще ги учим! Нали нямаме какво да правим. “Инженери!”. Да ва…

о, и ето че открих нещо, което не е в мой стил. Но е много забавно колко нежно мацката казва FUCK YOU!

Leave a Reply