Nemo`s Gate

Ми той приключи. Категорично ми се потвърди идеята, че няма как да си намериш приятелка от сайт за запознанства.  Но, човек трябва да опита от всички простотии. (=: В крайна сметка, примирявам се,  че ще си седя сам. Живи и здрави да сме, другото не е важно.  Сигурно проблемите се криеха във факта, че доста време, вниманието ми беше съсредоточено изцяло върху една загубена и неосъществима кауза. Грозно е да обичаш някого, да си близо до него и същевременно да не можеш да  го докоснеш. Майната му. Хора сме, защото заслужаваме да страдаме.  Родени сме в грях. Живеем в грях. И умираме в грях. Дяволът сигурно има доста работа…

Мракът скоро ще настъпи. А с него и новата нощ. И луната я няма. Дълбоко, индигово, беззвездно небе.  Какво ли си мислеше отази птичка, която летеше право срещу морето? Слънцето, слънцето. Тя гонеше слънцето. Защото знаеше, че то ще изгрее от там. Някой ден. Може би. А до тогава, нека страдат. Нека се гърчат и крещят в нечовешки мъки.Нека лицата им- гроьтесно изкривени да са олицетворение на космическия ужас, който ще изпитат. Нека.  Защото сме хора. Защото заслужаваме да страдаме.

Скъпи, Дядо Коледа. Сигурно не знаеш кой съм, защото никога не съм ти писал. А и защото си твърде зает да рекламираш Кока-Кола. Нали в крайна сметка, съвременния ти облик е плод на тях? Нищо, все пак аз искам да ти пиша. Трябват ми две невероятни вафли, едно от най-доброто кафе, нова кола, която е най-готината и определено… от ония коледните презервативи, които са рекламирани толкова деликатно.
Мозък- промит.
Да ви се не видят и рекламите и чудесата! Ако рекламите движат света напред… Ми май искам да си седя тук. Всмисъл, не съм кой знае колко умен, номисля, че мога и сам да избера каква марта тоалетна хартия искам. И съм сигурен, че на гъза ми   надали ще му направи впечатление, дали същата мирише на нежни пролетни цветя или пък на лавандула. Резултатът е фин аромат на бившата ми вечеря. Колко образно. Но е факт. Някой беше казал (под някой разбирам http://fuckthenorm.net), та същият пич, представляваш една легенда в блог обществото, беше казал- Да кръстиш тоалетната си хартия Емека, е все едно да си кръстиш кура Етвърд. Едно изречение, което достатъчно  ръгва рекламните идеи, където им е мястото. Надалеч от тук. Извинявайте, ама не ви ща хартиите, не ви ща кафетата, не ви ща презарвативите, не ви … стоп. Презарвативи искам. Ама няма да са от вашите! Та, не ви ща тостерите, странните домакински уреди и шантавите ножове придружени с гениалния ви шибан 25-ти кадър.   За това и спрях да гледам телевизия.   Защото не съм много умен. И не желая да съм толкова лесно манипулативен. Или манимулиран. Май трябваше да кажа манипулиран. Всмъс,л манипулативен е тоя, който манипулира като че ли.  Нали казах? Рекох сега. И така, скъпи дядо Коледа, извинявай, но по оригинал май си се казвал Николай (6-ти декември, св. Николай. Или пък Никола…) и не си носел червено ами синьо. И хвърчащите елени не съществуват. Амин.

абе, може и да съществуват. Ако майка му е чайка, а баща му коч. Не, това ще са летящи кози. Но ще приличат на елени.

Минаха 2 години. Мислех си, че са 3.  А те били 2. Това е хубаво. Значи вече не е толкова важно. Мразя, когато помня датите.   Но, когато годините запчонат да се размиват, значи значението е минимално. Или нещо такова.Някой да ми купи бАстун. Или топки. Всъщност, има ли значение ,след като няма значение?

Имам мечта и тя е свързана с Изгрева, който след малко ще наблюдавам от терасата. (= А може да отида и до Дунава. Въпреки, че там е красив залезът. Интересно е. В предсдтавите ти, реката гледа на север, но виждаш залязващото слънце точно над нея. Има си логика де. Но ако ти я разкажа, ще се загуби магията. (:

Адът явно замръзна. Проведох си социален експеримнет, като се ръчнах в една социална мрежа. (Не е фацабок, релакс). Междинни   резултати- няколко интересни запознанства и едно особено отличително такова. Което е странно, защото се запознахме вчера. Но човекът ми допадна много. Като идейност и начин на мислене. И като всичко. :D И даже ми хареса блога. Което е странно, защото никой не ми харесва блога. :D . Нищо де. Аз все пак мисля да продължа хостинга.  Добре че вчера ми се отвори работа в сервиза, за да мога да платя.

А пък се събудих 2 часа. От кошмар, който не искам да си спомням. Малко след това ме осея брутално проста идея, (граничеща с гениалност). И почти си изградих логиката на прогрмата. Щото съм пичозен. (: Живея за деня, когато, няма да ми кисне някой на главата и да ми казва- не е важна функционалността, а логиката на реализация.  Е, извинявам се, ама в реалния свят г-н Голяма пачка иска да му е шарено и достъпно. А не да се подрежда с бинарно търсене, вместо с хеширане. Нищо. Жив и здрав да е човекът, комуто сипвам.  Минал съм пред много такива, ще мина и през тоя.

Говорейки за Изгрев, изведнъж се сетих за една песничка, която не  бях слушал от години.  И тъй, като повечето поустове, трябва да си имат песничка, това ще е Тя. (:

Не съм се заслушвам в текста, но музиката звучи като едно Ново начало. Като една пролет, гушеща се в нежните есенни листа. Обичам да рина сняг. Нямам търпение да стане бяло. И един морков.

http://www.youtube.com/watch?v=G83u0fXXqOo

Не ми харесва как някого, комуто съм дал вота си преди две години,   ми казва да стана овчар.   Но пък ще върна съвета. След известно време, като вече не си премиер и нямаш какво да правиш… ми стани говедар. Много се търси в Европа.  Говеждото месо е хит. Само да не ти се разболее стадото от луда крава. Тогава би било тъжно.

И майтапът настрани. Г-н Борисов, ако искате българският народ да Ви уважава, уважавайте го и Вие. Уважението е нещо, което за да съществува, трябва да е двустранно.  Не се възприемам като лош материал. И определено мечтата ми не е да стана овчар.  За това, реших да гласувам. Но не за Вас.  Действително, в мое лице, ГЕРБ има един бивш избирател.

А си обещах, да се раздалечавам от политиката… Живи, здрави

Ако стаята е празна.
То къде съм ?
Втренчен в несъществуващото аз
на отдавна изгубена душа.

Тъмно е. И празно.
Но съм там.
Гледам те.
Виждам те.
Искам те.
Някъде.
Никак.
Далеч.

Хич го няма. Всъщност, получават се добре, когато действително ме мъчат любовни разочарования. Не мога да кажа, че в момента съм щастлив. Но в никакъв случай не мога да излъжа, че съм нещастен. Искам нови хоризонти. Ново начало. Нови хора. Нов трепет. Не искам повече да гледам към неориентираното минало. Бъдещето. То е толкова вълнуващо. Непредсказуемо. Може да се случи всичко. Абсолютно всичко. Толкова много необятни променливи. Толкова много абсурдни взаимодействия. Толкова много случайности. Не вярвам в съдбата. Тя е глупост. Но вярвам в случайността. И в късмета. Всъщност, те са доста сходни като същност. Малко вероятни събития, които се случват. И се случват. И се случват.  Както беше написала една мацка, на която казвам Джон- “Шансовете едно на милион, се падат девет на десет.”(оригал на Тери Пратчет. Гениален) Невероятно е.  Летящо вярно. И толкова усмихващо. (:: Защото небето не е само лилаво. А тревата не е просто червена. “Тревисто синьо и небесно зелено.”  (цитат на моята Надя, която се загуби по германските земи. Тю!). Светът е прекрасно място. И чака само теб.  (Преди да влезеш обаче си изпери чорапите, моля.) Ухание на вода. С дихание на пролетна въздишка. В тишината на една есенна идея. Към портите на Вечната… небе покрито със звезди. (очаквахте нещо в женски род, нали? е, извинявам се, ако не съм оправдал очакванията.  :D)