Свързваше ни съдбата, в която ние никога не сме вярвали. Помагаше ни нощния вятър, който само ние усещахме. Светеха ни отдавна изгаснали звезди. Водеше ни кървавата луна.
Ти се намръщи. Какви бяха тези глупости? Нима не беше хубаво до сега?
Човек иска най-много това, което не може да има.
Аз не искам нищо. Не, нямам всичко. Просто достигнах нивото на абсолютния “whatever”.
Мислейки си за това колко смахната е главата ми, стигнах до извода, че това не е важно.
Най-важното в един разговор е, да можеш да импровизираш. Ако не можеш да го правиш, значи трябва да си намериш обстановка, където да се чувстваш Пич. И после всичко ще си дойде от самосебе си.
Такива места на съществуват. Тряя си пич навсякъде.
Защо? Е па, ако не си пич, значи си пичка. А пък пичката е с минусува височина. Ся, като те питат- колко ти е висока пичката? Ми -12 сантиметра. Баси високата пичка меееен! Разликата между пишка и пичка е един минус пред числото.
Понякога хората ме питат, как може да съм такъв идиот.
Ми така.
Обичам торта Гараш. Едно време си мислех, че се пише с “ж” накрая.
Луната е пълна. Всъщност не е. Но да приемем, че е.
И така, имаме пълна луна, един пич и едно жена, които се гледат любовно. И отстрани на тях минава един плъф. Какво е плъф ли? Ми плъфът е плъф. И плъфът си казва- ех как искам да си имам плъфка. Ама плъфките не съществуват. Кво е плъфка ли? Има очи, яки бели неща между устните, не вярва в съдбата и знае че е плъфка. Плъфка.
Имаше едно време една истина, която се криеше зад едни дълбоки и красиви очи, загубили цвета си. Отчуждили се от блясъка си. Унищожили искрицата си живот, която ме караше да потъвам в тях.
За да не се чувстваш кофти, най-добре да сдъвкаш добре храната преди да преглътнеш.
Вкопчен в капана на собствения си сън.
Парализиран от фикс идеята, която те кара да крещиш обкръжен от безсилие.
Точката, в която разбираш, че си тъп.
Да живеят пишките! Обичаме циците!
Ако някога разбереш истината за Слънцето, разкажи ми я. Защото тя не е просто кълбо от пепел и жупел. Тя ни дава живот. И го отнема със същата лекота. Сбогом.
Кафеви. Бяха кафеви. И мигащи.
Сега са куклени.
Не съл длъжен да ти го кажа. И няма да го направя. Спи.
Понякога чудил ли си се, дали снимката за некролога ти е вече направена?
Понякога животът губи смисъл. Може би е вече факт.
Радиото. Ръцете. Как щяха да ме бият първия път. Сладкарницата. Азиатско. Странно, панирано и студено. Сладкарниците. Абсурдното китайско. Пицата, която мразим. Китайското, което обичаме. Прегряване. Безкрайна пустота. Лъч надежда. Пустота. Лъч надежда. Пустота. Счупената плочка. Желанието да убивам. Четръвтия етаж на триетажната сграда.Песен. Път. Далечен. Усещане за близост.
Предчувствието за нощта.
Искам да си спомниш.