Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Човек иска най-много това, което не може да има.
Аз не искам нищо. Не, нямам всичко. Просто достигнах нивото на абсолютния “whatever”.

Мислейки си за това колко смахната е главата ми, стигнах до извода, че  това не е важно.

Най-важното в един разговор е, да можеш да импровизираш. Ако не можеш да го правиш, значи трябва да си намериш обстановка, където да се чувстваш Пич. И после всичко ще си дойде от самосебе си.

Такива места на съществуват. Тряя си пич навсякъде.

Защо? Е па, ако не си пич, значи си пичка. А пък пичката е с минусува височина. Ся, като те питат- колко ти е висока пичката? Ми -12 сантиметра.  Баси високата пичка меееен!  Разликата между пишка и пичка е един минус пред числото.

Понякога хората ме питат, как може да съм такъв идиот.
Ми така.

Обичам торта Гараш. Едно време си мислех, че се пише с “ж” накрая.

Луната е пълна. Всъщност не е. Но да приемем, че е.

И така, имаме пълна луна, един пич и едно жена, които се гледат любовно. И отстрани на тях минава един плъф. Какво е плъф ли? Ми плъфът е плъф. И плъфът си казва- ех как искам да си имам плъфка. Ама плъфките не съществуват. Кво е плъфка ли? Има очи, яки бели неща между устните, не вярва в съдбата и знае че е плъфка. Плъфка.

Leave a Reply