Nemo`s Gate

Имало едно време, преди много години, (да кажем днес), едно неземно красиво момиче, което било толкова красиво, че било красиво. Очаквахте поетично изречение, нали? И така, красивото красиво момиче,  му превъртяла красивата момичешка шайба. Размахало красиви ръце и казало на всички- ВЪН! Сега красивото красиво момиче краси красивото си легло и играе красив билярд. Прекалено много красиви неща станаха, а? Добре, нека да сменим красиво, със прекрасно.

Имало едно време едно прекрасно момиче на име Слънчо, което си изгубило усмивката.

Попитахме я къде й е усмивката, а тя каза- “След малко”. Още малко ми трбява. След това се възмути, как можело да пиша за нея. Аз й казах очевидното- толкова възбудени пръсти, могат да пишат само за теб. Ъ, не сексуално възбудени. Пръстите няма как да се възбуждат сексдуално. Поне на мен не ми е известне такъв метод. Би било странно. И така, Слънчо тръгнах да търся на Слънчо усмивката. Отвирих раклата. И там видях одеало. Одеало, казах. Знаеш ли къде е на Слънчо усмивката? А огледалото ме погледна интелигетно и ми каза- Смени си дилъра. Тая стока е фалшива. Но аз нямам дилър, казах… А одеалото ме попита дали сам си правя дозите. АДски възмутено констатирах очевидното- НЕ СЕ ДРУСАМ! А одеалото ме погледна тъжно каза- значи имаш сериозен проблем, приятелю.

Тъпо одеало. Погледнах под масата, нямаше усмивка. Поглднах в шкафа също… Реших да видя и в баянта… И там нямаше усмивка. Освен ако една от двете влюбени хлебарки вътре, не се казваше Усимвка. Но реших, че това няма как да стане.

Къде е на Слънчо усмивката. На Слънчо усмивката… Затворих очи… и я видях! Знам къде е! И отивам да я взема…

то би кънтинуед.

БАси, сега спер много завиших очакванията. Тва не е добре… Но ще рискувам. НАй-много да получа анално изнасилване.

А сега да пуснем онази песен ,която тя си поръча по БГ РАДИО. Специално от nemosgate за моето Слънчо, което много слънчам! ^_^

Допълнение- далеч по-важни неща- ни щъ утрешния ден без тебе бе! ;>

И така. 5:!5 сутринта е вече.

Тази нощ просто не можах да спя, поради ред обстоятелства, кое от кое по-смотани, с които няма да ви утежнявам. Общо взето, аз съм тъп, край на историята. И така, някъде към 1 часа, се сетих, че лаптопът ми доста лети напоследък и е време за първата му профилактика. Asus K53S със 6gb DDR3 и Core7 амнайсеядрен процесор. Абе Машинка. Взех я от Дартек. Минутки за реклама на Дартек- при закупуването, ме излъгаха, че целият долен капак се маха и така се обслужва вентилаторът. Е, новина- НЕ Е ТАКА! Трябва да разглобиш цялата шибана машина, за да стигнеш до истината. Навремето, когато за пръв път отварят MSI-я, публикуах ръководство как да се вентиларим. По-старите читатели, може и да го помнят. Та и сега си снимах и реших да споделя.

Стъпка 1.

Снимаме го. Просто за да видим как изглежда. Можем да го възприемем и като снимка за некролога, ако прецакаме работата. ;>

Стъпка 2

Тази стъпка я нарекох- надупването. ЗАтваряте лаптопа, надупвате го и де що видите болче, развивате.  Много е важно да премахнете батерията!

Стъпка 3

След като сме развили всичките амнайсе болта, отстраняваме клавиатурата с часовникарска отвертка или нещо сходно. Има 5 такива дупчици по дължина. Важното е да ги щракнем всичките и след това дърпаме. Също така, мног внимавайте с лентовия кабел, който придържа клавиатурата!

Стъпка 4

Облизваме се, почесваме се и виждаме докъде сме я докарали. В случая - до тук.

Стъпка 5

Развиваме болта за цД-ъто и го махаме. Също така, от дупката, в която е боднато цД-ъто има 3 мънички бодлички болчета. Махаме и тях, за да преминем към

Стъпка 6

Хващаме една права отвертка и започваме да онделяме горния от долния капак. На места, ще трябва да се напъте малко повече, но не бойте се. Вече имаме снимка за некролог. Беше герой~! ;D Бележка на автора- степента на оплезеност на езика, е правопропорционална на вероятонстта за успех! ;>

Ъ и много внимавате с глупавите лентови кабелчета, които са под клавиатурата- това, управляващо захранването, това управляващо тъчпада и това, управлявао десните USB-та. Много са подли!

Стъпка 7

След няколко часа пънене, сме отделили капаците и виждаме дънната платка. Горе в ляво фокусираме прословутия вентилатор.  Минава ни през главата асоциацията, за съблазняване на девственица. После си казвме… мне, да изчукаш девственица е по-лесно от колкото да стигнеш до тоя вентилатор… Развиваме 7-8 болченца, които държат дънната платка… Хващаме я нежно и я завъртаме…

Стъпка 8

И така, възбудата ни расти, защото вече го виждаме. Време е за малко истински екшън. Развиваме болчетата, които държат охладителите на процесора и на чипсета и отделяме целия блок.

Спъка 8

Разглабяме. След това духаме. От прахта де…

Стъпка 9

Тъпчим с грес. Намазваме процесора и чипсета с термопаста.

КАзваме молитва и затваряме.

Даже работи! ;>

Мразя. Когата става така. Сънят е далеч.  А когато го достигнеш едва едва с върховете на пръстите си и затвориш очи, сънуваш. Страх. Поемаш рязко въздух и се събуждаш. Озоваваш се на място. Обладано от гъст, непрогледен мрак.  Премигваш. Сякаш има смисъл.  Започваш отчаяно да търсиш ключа на лампата. Само за да осъзнаеш, че такъв няма.  Светлината е мит, породен от оптимизъм. А в нощ като тази, оптимизмът се заплаща скъпо.  Сгушваш се под одеалото. С надеждата отново да се събудиш. На някое по-светло място. А червеите бавно прояждат плътта ти. Твоите спътници. По пътя към Вечноснтта.

спЪ. Отворих си лявото око. Гледам- спЪ. Отворих си и дясното око. Гледам- пак спЪ. Викам си- я да взема да погледна времето навънка, че като се събудя да знам. Поглеждам- навън вали черно-бял дъжд. А монохронното е беше намръщено. Позачудих се малко, после се сетих, че когато човек спи като мен, той сънува в черно-бяло. Проблясна светкавица. Ококорих спящите си очи. Мацка! С розово потниче, червени гащи и зелена жилетка, която й стига до колената. Нещо цветно! Премигнах. Слънчо!  Отново я сънувах. Реших, че е редно да завържа разговор. “К`о праваиш Слънчо?”, попитах. А тя ме погледна с пъстрите си очи, премигна и каза възмутено- “Една девствена дупка да имах и ти ми я оскверни”. Хм, помислих си аз. Тоя сън не е еротичен. За кви дупки ми говори тя… Реших, че ако попитам , тя ще каже нещо я за нос я за уши, я недай си Боже за моето дупе и тогава сънят може да вземе много кофти обрат и си казах- че просто ще кимна виновно. Кимнах виновно. А тя се усмихна. Целунах нежно единственото цветно нещо в съня ми. Под капки сив дъжд. Не ми пукаше. Нали тя беше цветна? Нищо друго нямаше значение.  Някъде от далечината прозвуча музика. Да… Знам тази музика… Затворих лявото око. Гледам- спЪ. Затворих дясното око. Гледам- пак спЪ. А телефонът продължава да звъни. Ставам- гледам Слънчо. Час? 7. Фък! Значи тръгва… Колко е тъжно, когато цветът си отива… Мустаче мое, ще ми липсваш. До неделя.

с любов,

Твой- Бай Спас.