фев
25
Author: NeMo | Category: Обща каТегория
Мразя. Когата става така. Сънят е далеч. А когато го достигнеш едва едва с върховете на пръстите си и затвориш очи, сънуваш. Страх. Поемаш рязко въздух и се събуждаш. Озоваваш се на място. Обладано от гъст, непрогледен мрак. Премигваш. Сякаш има смисъл. Започваш отчаяно да търсиш ключа на лампата. Само за да осъзнаеш, че такъв няма. Светлината е мит, породен от оптимизъм. А в нощ като тази, оптимизмът се заплаща скъпо. Сгушваш се под одеалото. С надеждата отново да се събудиш. На някое по-светло място. А червеите бавно прояждат плътта ти. Твоите спътници. По пътя към Вечноснтта.