Потребител съм от далечните години, га скайпо беше червено. И беше наистина леко. С течение на времето се установих трайно на версия 3.6. Оптимално от към товарене и от към лайна. И си я ползвам вече 5 години. Без проблеми. НО от както скайп беше закупен от Майкрософт, се притеснявах, че ще дойде този момент. И бум! Прибирам се у дома, скайпът ми отписан, а на екрана ми се синее едно съобщение.Събощние ,че скайп трябва да бъде задължително ъпдейтнат до последна вресия. Причина? Промените се налагат заради сигурноста. Ей тва беше обяснението на прозорчето. ЗАтварям го и се чудя, нали бях спрял автоматичните ъпгрейде бе бмамацита ви! Вписвам се. Стоим вписани 2 секунди и бам- скайп трябва да бъде ъпдейтнат. Ама не искам бе! Мамицата ми майкрософтска! В крайна сметка, измислих как да го излъжа. Пускам ъпдейта, после го спирам по средата. И така се излъгва. Друга методика е, да се хване към кой ИП адрес отправя запитване за ъпдейт. И ще го хвана! Проблемът е, че при netstat вземе ми разправя, че имам над 120 закачени връзки, при което се сещам, че съм сървър. Веднага след като намеря глупавото ИП, ще го публикувам заедно с един Batch файл, който да го праща у трета глуха. Но аз съм си казал. В момента, в който ме принудят да ъпдейтвам и няма начин това да бъде заобиколено, точно в този прекрасен момент, ще се сетя, че все още съществува IRC и вечни клиенти като mIRC. И всичко свъ! Деба и монополистите деа….
Някои привички трябва да бъдат изкоренени. Например, трябва да спра да си бъркам в носа.
Шегувам се. Не трябва. Тоест, не си бъркам в носа. От тука нататък, каквото и да кажа, ще излезе, че си бъркам в носа, така че просто ще спра да пиша по тази тема.
Имам да си правя дипломна защита. Но реших да не е тази година. Някой ден, може би. Но не и сега. СЕга съм твърде зает с това да се отказвам от това да си бъркам в носа. (Ето, пак го казах). А да се откажеш от това да си бъркаш в носа, е много трудна работа. Трудно е. Изключително трудно. Споменах ли, че е трудно? Но, майтапът настрани- НЕ СИ БЪРКАМ В НОСА! (Късно е, нали?)
Тая магистратура, тая дивотия. Изобщо университетъ като цяло. Ако трябва да се върна назад във времето… Ако не бях решил да се катеря по стълбовете, когато бях на 17, най-вероятно нямаше да се запозная с г-н Бисер Николов и нямаше да налазя в това общежитие. И животът ми категорично нямаше да се развие по този начин. Толкова много радост съм оставил в тази сграда. В последно време и толкова много болка. Винаги са ми се карали, че давам душа на неодушевени предмети. Казват ми- не е правилно. Глупаво е. Не се привързвай към купчина ламарини (кака Сийка). Не гледай тази глупава сграда с такова умиление (общежитието). А аз си имам едно шкафченце, където си пазя споменчета. Глупав, глупав аз.
Отправям зов към теб. Искаш ли пак да чакаме птичките? Помниш ли, че преди при мен идваха с един час по-рано и аз те подигравах, че при теб се съмва по-късно? Какво се случи, Исси? Животът каза- А-а-а-а-а. И ние влязохме в устата му. Но знаеш ли, Исси? Аз се възмутих! Възмутих се, че зъбите на живота са проядени! И жълти! Сякаш никога не ги е мил! А дъхът на живота е нещо, с което се очаква да свикнем. Свикнахме ли? Не. И колкото и да ми приказваш, аз пак няма да го повярвам.
Разкажете ми глупаци такива. Разкажете ми за Мечтите. За несбъднатите желания. За неоправданите очаквания. За истините. За големите Надежди. Митовете за любовта. Идеите за съдбата. Говорете ми, идиоти. Как точно свършва всичко това? С едно свободно падане. От високо. Кратък миг на свобода, последват от абсолютната Вечност.
И все пак, Исси. Аз продължавам да вярвам в любовта. И в Живота.
Идиот ли съм? Най-вероятно да. Ще страдам ли? Със сигурност.
Какво остана от мен ли?
Нищо. Дупка. Небе без звезди.
Понякога се чудя, защо не пия.
Един Пич би се отрязал зверски.
Аз ли, Исси?
Аз намирам мястото за абсолютната изолация. Най-често на някой покрив. Лягам на върха на асонсьорната шахта. С лице към небето. Затварям очи и започвам да мечтая за отминалите мигове.
Малък. Тъмен. Мрачен ъгъл. В който си позволяваш да мислиш. Пропускаш тези места или умираш. Сънувах ви с малката бяла котка, която беше черна. Странно.