Днес ме питаха, какъв е смисълът на живота ми.
Казах си… това е много философски въпрос. А с годините прогресивно затъпявам. Всъщност май колкото повече задължения имам, толкова по-малко мисля за глобалната картинка. Някак ми се губи общата представа за нещата. После се замислих и в главата ми изникна една много красива песен на БТР.
И тогава се сетих, какъв е смисълът.
“Facing this unbearable fear like meeting an old friend”
“Time to die, poor mates, You made me what I am!”
Nightwish- The Kinslayer
А ти каза- ” е гати опрадванието”
Някои неща ти се забучват яко в главата.
Бу. ;> (знам, че я мразиш)
Днес ми се случи нещо интересно. Карам си аз с колата в дясна лента и срещу мен изкача черен джип. Мерцедес. Съответно човекът вътре започва да ми свири и да ме псува, защо аджеба не му правя път. И си подавам главата през прозореца и му обяснявам, че той е в лява лента и предимството е за мен, не за него. Следват още свирения, заплахи и псувни. Как да е, разминахме се някак си. В тоя момент си помислих обаче… В каква страна живеем подяволите?! ЗНачи, ако някой яхне по-нови мерцедес ил иауди и особено пък ако въпросните МПС-та са джипове… и става безсмъртен. Властелинът на пътя. Царят. Всички трябва да му правят път и да му се кланят. Да ви се не видят и умниците. Хвала на Манталитета ви. Абсолютно умишлено пиша Манталитет с главно “м”. Явно за да си пич, трябва да имаш скъпа кола и мутренска физиономия.
Аз ли? Карам си кола на 24 години. Интересното е, че вече имам финасовата възможност да си взема нещо много по-ново. И много по-добро. Странното е, че се чувствам много добре с тази постоянно давеща се, прогнила ламя. Защо ли? Защото ми върши работа. Колата е нещо, което служи за придвиждване от точка А до точка Б. Идеята на колата не е да показваме колко голяма пишка имаме. Въпреки, че яка кола явно е синоним на тва да си пич и тва да качваш яки мацки.
Мерси, ако мацката се качва при мен само заради колата ми… някак си не искам такава мацка. И сам мога да си начеша хуя като ме досърби. И даже ще ми е по-евтино.
Дразнещ е този манталитет обаче. Не знам как да го нарека. Излязъл от село, взел си 10 годишен мерцедес, надул си чалгата и край… Той е бог.
Колко е жалко. И колко примитивни ценности имаме.
Дъжд, дъжд, дъжд.
Да вали. Небето да се разтвори.
Да измие всичките лайна.
И да вали.
Да вали, да вали.
А аз да се разхождам под него и да му се радвам.
Отдавна знам, че ще го правя сам.
Както Ан каза, човекът, който е за теб трябва да ти направи палачинки.
А аз добавям, че трябва да ги изядете под дъжда.
Колко време мина от последните ми палачинки… ;>
Деветте месеца официално изтекоха.
Наказанието беше поето в цялата му сила.
От днес съм свободен да бъда същия задник, какъвто съм бил винаги.
Край.
И отново, надявам се някога да ми простиш.
Ти не го заслужаваше.