Обожавам Дан Браун! Всъщност, преди се бях зарекъл, да не му чета книгите, но на майтап реших да прочета няколко странички от “Цифровата крепост”, поради скука, и от тогава започна една мания… Книгата я прочетох за два дни букавлно. След това минах на “Метеоритът”, а сега съм на “Шестосто клеймо”. След него ми остава гвоздей в творечството му, а именно “Шифърът на Леонардо”. Подобно на любимия ми автор Марио Пузо, и Браун залага на така нареченета от мен разпокъсъност. Точно когато стигне кулминативна точка в главата, той започва нова глава със съвсем друга насоченост. Но разликата е че, Дан Браун, представя няколко линий на ризвите на действието, които постепенно се приближават, докато накрая не се засекат в един динамичен и напрегнат екшън, с неочаквани развръзки и непредвидим край.0 Препоръчвам горещо на читателите на блога, да прочетат поне една книга на Дан Браун. Уникален е! ^_^
Дидо out
Точно преди един месец стартира Личното пространство на NeMo, и въпреки скептицизма на някои хора, то чукна първия си месец онлайн. :P Ха да ни е честито и още дълго врерме онлайн си пожелавам. ;P
Ако има нещо, което мразя повече от скрибузането на тебешир на този свят, то това са несериозните хора… Ненавиждам отменени уговорки, систематично неспазени обещания, и изобщо гледането на живота по несериозен начин. (Такива действия очаквайте от деца на възраст до 16 години). Бе като се замисля, може да се очаква от всеки. Изобщо, няма сериозно неща. Така де, какво става с мен? Няма да ходя в Созопол. Дилемата отпадна. Благодаря за напразния лъч надежда. Но пък няма да ходя на почивка и с нашите. ^_^ Което е добре, всъщност страхотно, защото оставам насаме с буса. :D Ам то напоследък, няма много за блогване. Само работа, работа и бля бля. Нека спомена Иив- едно от малкото хубави неща, които ми се случват напоследък. :P О, и вчера си разглобих телефона да го оправя, на джойстика продължава да си е същото дърво…
Дидо out :)
Е това е то… Преди 8 години, бях лятото в Дряново при братовчед ми, и чичо ми имаше един диск с песни, които си въртях всеки ден. И точно въпросната песен, толкова яко ми се загнезди в главата, че години наред правих безуспешни опити да я намеря… Главно, защото бях запомнил само откъслячни, несигурно сегменти… И в последен отчаян опит, реших да споделя с това уникално дете- Иив… Чудно е, как точно след 20-тина минути, без да съм й дал верни думи, а само близки, и без да уточним точния език, на който се пее, тя я намери… Ма как ми трепна нещо в сърчицето.. Грр, как го обичам това момиче. ;P Предлагам и на почитателите на блогчето ми, да се насладите на Highland - Bella Stella - http://youtube.com/watch?v=sPVYrM7Hc1Q