Nemo`s Gate

   Искам да ти разкажа история. История, толкова истинска, колкото нежния трепет на новото утро. Колкото плътната, безпощадна прегръдка на настъпващия мрак. Колкото мен. Искам да ти разкажа за една илюзия. За нея- която идва за кратко с гръм и трясък. За нея, която влиза в живота ти, без да си я чакал, без да си я искал, без да си я търсил и жадувал. За нея, която обърква цялото ти съществувание. Тя, която те гори, кара те  да замръзваш, да плачеш, да се усмихваш, да страдаш, да се радваш, да живееш, да умираш, и отново да се раждаш… За нея. Искам да ти разкажа една нежна история… Историята на едно самотно сърце. Сърце, посветено на теб… Сърце, което те обича… Здравей, приятелко. Как си?

   Малко разгрявка… Определено съм загубил форма, което доста ме притеснява.  Не ми остава време или музата вече я няма… Ими това не е било моето изкуство… Не знам. Всъщност, преди обичах да пиша. И го правех  с удоволствие. И сега е така. Но покрай това натоварено ежедневие, му губя нишката. Самият факт, че не го подписах, достатъчно красноречиво трябва да говори, че не е довършено. Че не е нищо официално. Но някой ден, това начало ще се сдобие с край. Обещавам! (+

   Нещо свежо, нещо различно, нещо което да не съм правил все още. Скача ми се с  бънджи. Защо пък не? Може да е последното нещо, което ще направя. (+ Може дапробвам и с парашут. Там вече наистина е опасно междудругото. Нищо, че има резервен. Винаги може и резервното да се прецака.Както и да е. Според Алекс блогът ми няма литературна стойност. Според мен, 95% от блога ми няма литературна стойност, което пък значи, че Алекс бърка с 5%. Което чисто статистически погледнато, не е малка цифра.  Нека направим едно завръщане към миналото. Да припомня на читателя тази статия-   http://nemo.smarfcho.com/?p=62   Вчера, докато съм бил в университета, ме е търсила една госпожа от полицията, която днес ме вика да ме разпитва именно по този въпрос. Което от една страна означава, че най-сетне от МТЕЛ са отдали реалния т.н. IMEI код. Или поне така се надявам. Странно ми е какво толкова искат да знаят. Не за друго, но веднъж ме викаха да ме разпитват, и се доуточнихме. Е, нека да храним надеждата, че всичко ще е наред. Не сме да допусна, че вече са го намерили, защото ако го направя, най-малко Вселената ще тръгне против мен. (+ Ама как го казах- Вселената ще тръгне против мен.  Вчера започнах най-сетне да початвам що е то матрица, къде е детерминантата, и как се решавам матрични уравнения.  С което се гордея. Може и да успея да освободя изпита по математика. Амин. Сега имам разни протоколи да пиша, и упражнения да готвя, ама как не ми се занимава, не е истина просто… Но няма как. Студентът е студент, защото е студент. (Това е просто гениално!) Толкова от мен. (+

   Днес изобщо не бях добре.  Още със самото си събуждане, имах чувството, че ме е газило нещо. То не бяха гадения, не бяхо повдигания, не бяха световъртежи… Не ме питайте как отидох за физическо. Ама съм си реишил- жив, умрял, трябва да ходя в университета,  пък каквото ще да става. Все се надявах, че с напредването на деня, работите малко или много ще се оправят. А те като че ли напук, ставаха все по-зле и по- зле. Нямам спомени, колко пъти заспивах, и се събуждах днес, и всеки път сънувам някакви объркани неща. На преден фон аспектират невзети изпити, и неразбрани лекции. Никога не съм си мислел, че нещо такова може да ми влезе толкова дълбоко под кожата. И въпреки това, нещо толкова досадно като ученето, ми влезе под кожата, и е един от главните ми кошмари напоследък.За последно легнах към 6 часа, и се събудих ей сега към 11. Чукам на дърво, май съм по-добре. Е, разбира се баба ми не пропусна да ми обяснява, колко много килограми съм бил смъкнал, и как това сигурно било анемия. Е, като се има напредвид, че започнахме от язва, а сега сме на анемия, може би имаме някакъв напредък. Надявам се де. Както и да е, днес ми се обади Влади! (hug)  Да съобщя на всички бивши членове на 12В, че момичетата от Варна са добре, и пращат много поздрави. Специални прегръдки към Нео (това не са мои думи). Нео да се чувства важен. (+ Пък Надето нещо се губела малко или много, ама някой ден ще им се изсипя аз в тая Варна.  Не вярвам хазайката на Влади и Мария, да е такъв вампир, какъвто разправят. Въпреки, че ако е вярно, и се появя там, най-много да отнеса няколко чехъла по главата.  Малко остана от този ден. Дано утрешният биде по-добър. (и-то е умишлено, нещастник).

Толкова от батко ви. (+

   Напоследък много се дразня на едни скайп явления. Никове, километрични, безсмислени, написани  в ~~~**–ПоДоБеН стИлЛлЛ**–~~~ .  Но не това е най-дразнещото. Най-дразнещото е, когато някой реши да обяснява на цялата си листа с абонати, че бил “тъжен”. И като напишат по балончетата едно голяма   SAD! , и сложат амнайсе нацупени човечета, или като ми направят плачещи физиономийки, направо ми иде да убия някой… Другото дразнещо нещо е, като вземат зад никовете да пишат къде са. Например  “Пешо`сере”  Абе, кой те пита, къде си и какво правиш?! Кой изобщо от скайп листата ти, има желание да прочете къде си, и какво струваш докато си там?! Никога няма да ми побере главата, защо това се случва. Внимание ли си търсят, действително ли си мислят, че на някой им пука какво са написали на скайпа?… Защото политиката е такава- има проблем, решаваш го. Не да ми търсиш драматизъм и съжаление от скайп. Има проблем- има решение. Нерешими проблеми- няма, и няма и да има. А аз от днес започвам да изтривам от листата индивиди, правещи се на драматурзи.

   Българската академична общност, е на път да изгуби един бъдещ докторант, който не иска да стане докторант. Малко предистория- Инженер Константин Балабански, се превърна в такъв официално на     26.07.2008 година.  После работи тясно по специалността си (да не казвам какво ;D), Сега горноспоменатия индивид, ще следва магистратура. И си викаме, ние от фенклуба му (демек аз),  щом ще е магистър, защо пък да не стане и докторант? При което, получаваме следния отговор:

 
[08:20:28] Once… каза: Всъщност, Доктор магистър инженер на автомазиционните науки Балабански. ;D

[08:20:31] Dargomaniq каза: 6te propusna

Така, и с това се открива инициативата. Ако искате Коцето да стане докторант, напишете по един коментар отдолу с думите- Коце, стани докторант! Да се надяваме, че заедно можем да предпазим Академичната Общност от ощетяване. Защото тя има нужда от докторанти.

Коце, стани докторант! :D