Папагалчето ми умира.
А това, което ме кара да се чувствам животински безпомощен, е фактът че направих всичко, което се сетих. И все пак, малкото беззащитно птиченце умира.
Сгушено сам самичко на пода на клетката. Треперещо и мечтаещо за света от преди.
Дали птиците имат душа?
Лети.
Каквото се е случило, се повтаря отново.
В този глупав, глупав кръгъл свят.
Все повече се убеждавам, че за да те заобича една жена, трябва да си шибаняк. Абсолютен мухъл, който не се държи отговорно с нея и който може би изпитва нещо.
Женската психология е чудно странна.
И най-забавно ми става, когато заговорят за тръпката, която изпитват към… кх… лошото момче. В такива дискретни времеви моменти се запитвам, дали наистина жените са следващото еволюционно стъпало? И отговорът си идва от самосебе си.
От дълго време съжалявам, че изгубих нещо.
Стана ми интересно обаче, дали наистина някога съм го имал?
Отговорът?
Отговърът е кратък, точен и ясен.
Не.
Самотно ли ми е?
Да.
Колко точно?
Много.
Искам ли те?
Ще свикна ли?
Идеята е да се научиш да живееш.
… в който ти просто си тръгна. И измисли глупава причина за да се оправдаеш. Пред себе си. Не пред мен. Година по-късно се научих да слушам повече главата от колкото сърцето си. Светът е сив без теб. Почти разбрах как да спя спокойно.
Събуждаш се, краката отвити.
И дойде дискретния времеви момент, в който инж. Кристиян Р. си направи файсбук. И си написа истинското име. И си даде истиниските данни. И си сложи истински снимки. И започна да споделя, да пише, да публикува и да лайква. Направи си приятели. Зукърби аунс ю.
Чудя се на къде точно отива светът, щом такъв върл противник на шибаните социални мрежи, се присъедини към най-голямата такава? Обяснението, че му било самотно някак си ме трогна в първите 2-3 минути. После се сетих, че… тва не е оправдание.
Странно е. Но вече официално се чувствам като последния мухикан. Който никога не е качвал снимки във фацабок, който никога не е ползвал истински данни в т.н. “социални мрежи”. И за когото, ако напишеш името му в гуугъл, не можеш да намериш нещо повече от това, че преди години съм писал статия как се вдига алиас, “прочувствено” писмо как напускам един форум, а още по-назад във времето съм участвал в литературен сборник. До тука.
Абе, какво ли разсъждавам и аз. Тенденцията е, човечеството да затъпява. Защо ли ми става странно, че глупавият файсбук е станал толкова популярен?
Още по-тъпото е, че вече ме е страх да се снимам с хората, защото 2 от 3 снимки се качват там. Без да те питат.
Хората си споделят, кой ебал, кой срал, кой драл…
Следващата стъпка- всеки да си сложи трасьор в задника и по файсбук да може да се следи във всяка една секунда къде е. Опа, момент… ТОва вече го имало. Само че, с gps-а на телефона. Джиниъс.
За какво ни е система за следене и контрол на популацията?! Има фацабок! Там всички доброволно си казват и майчиното мляко.
Ми… да живее фацабок!
И нека всички привърженици на фацабок едновременно си бръкнат в дупетата днес в 12:00. Без значение от часовия пояс. Така светът ще стане едно по-хубаво място.