Nemo`s Gate

Нещо ми хареса тази имоутка. (+ Едно Вики е виновно. Да отива да се срамува в ъгъла веднага!

Ето ви нещо наистина красиво- http://www.youtube.com/watch?v=zMZETRh8iOw&feature=related . На моите нови енигматични любимци.  (:  Необяснимият, красив и неповтроми танц на здездите… Вчера Сашко ме наведе на една интересна мисъл. Не беше вчера, а преди няколко дни. Преди известно време, на някакви си 5000 километра от Земята, минал метеорит… 500 метров метеорит… А гениите го засякли, в момента на пресичането на орбитата.  В планетарно-звездния танц има нещо хармонично. Нещо повтарящо се. Някакъв такт. Нещо красиво, и периодично… Математически точно…  Дали все пак напук на всичко, математиката не може да бъде красива? Е, доцент  Билчев не ми се поколебал да отговори с “Да”. Но той е математик. Отговорът ще е пристрастен. (+ И въпреки всичко, може би действително на моменти математиката е нещо красиво… Звездният танц… И ако утре метеоритът действително се удари в нас, и не е 500 метров, а 5 километров? Звучи доста кризистно… Всъщност, звучи като нашия край. Но това отново е цикъл. Нещата са ставалаи, ставали, и пак ще стават, и така докато Слънцето не реши да стане червен гигант… Но това категрочин оняма да сложи край на всичко. Кой знае? Може по това време на Земята да върлува по-развита и космически докосната цивилизация. Кой знае, може да преместят орбитата на нашето родно място, далеч от  Слънчевата система. До някоя друга, нова и топла звзда… Не толкова топла като Слънцето… Може също така да започнат Велико преселение на народите между галактиките. Казва ли ти някой? И все ще има някой, който въпреки всчико, ще иска да остане до последно тук. Някое бедно, старо същесто, нямащо какво да губи, искащо да гледа края, от там, където е било началото… Винаги ще има такива пораженци. Докато има живот, има и надежда. И докато си мисля за надежда,  звездите танцуват ли танцуват… Една планета, една звезда… Една си ти… Светиш в моите мечти…

Може би все още не съм хванал ръжда. (:

На Зу…

Утре е денят. Да знаеш, че ще съм там! Не сам, но ще съм там! Сигурен съм, че ще ги смажеш! Ще ги размажеш! Познавам едно бъдеща звезда! ^_^

Каквото трябва да се знае, се знае. Много ми е натоварено напоследък. То кога ли не е… Но пък имам 6.00 на контролното за мрежи! ^_^ Много съм горд. Пак очаквах много, но чак толкова… Много съм горд със себе си. Обаче не ми приеха нито един протокол по физика. Така де, това не  е тема за оплакване. Всъщност точно за това е тема, но аз не обичам много темите за оплакване. Мисля, си от кога не съм писал в този блог… Не е много, но за мен е бая. Понякога имам нужда да си излизам ей така нещата на някой въображяем човек… Много ми липсвате, да знаете…

Реших да празнувам осми декември на една механичка тук. Ще е супер готино.  Надявам се де. Не знам Бисер като се напие до колко е приятен, но ще разберем… We shall see in time my friend. :)

Утре ще коронясат новата Мис Университет. А тази публикация е посветена на Зу! Обичам те, ей! ^_^

   Събудих се в такова весело настроение, че просто нямаше накъде повече. Естествено, моята скромна натура, се беше наспала, и беше весела от този факт. Но от там започнаха проблемите. Изключително странно е, как лошото настроение на някой човек, може да те зарази. И то толкова да те зарази, че да ти се скапе целият ден. Това е леко жаргонен израз, но точно това стана. Целия ден съм като ходещ труп. Нито приемам, нито предавам, готов съм да убия някого… И същевременно съм толкова смазан… Все едно ме е газил влак. Не че ме е газил някога де. И дано да не ме гази, че ако стане, ще се гръмна. (+ Какво е равносметката питаш? Разочарован съм от един поглед, от един жест, от… Не знам… Както и да е.  Просто нещата не са неща…

   Или поне се мъчи да започне. Ставам рано за да правя разни неща, и все не сколасвам. Съответно ми се натрупа едно недоспиване, което просто ме убива. В такива състояния, пропускаш светлината в тунела. Ето, вижте ме мен- 14 протокола съм назад по физика, и 10 по Материали. Без протоколите, няма изпит, без изпит няма минаване на изпит, без минаване на изпит, няма РУ… А аз харесах хората тук. Обичам си потока. Всъщност, първите няколко реда от потока. Е, и Бисер и обкръжение. :D Така де, не това е идеята. Не искам да се откъсвам от този поток. Просто му се радвам. И честно, не мога да си представя лекция, без да съм седнал до Зу, и без някой да ми пази мястото. Всъщност, второто мога да го преживея. (+  Традиционалист. Не мога да свикна с новото, но веднъж свикна ли, и то директно става нещо отвърдено, и съществуващо, съответно, не искам да го заменям… В крайна сметка, имам още над три седмици да наваксам с протоколите, и аз знам, че ако реша сериозно да се хвана, ще го направя… Но винаги, когато се реша да направя сериозно нещо непряко свъразно с компютри, се разсейвам… ОТ КОМПЮТЪРА! Може би този уикенд ще се пусна към село, за да работя, без да имам компютър около себе си. Нали знаете? Когато нещо се прави, то се прави. Но преди това, трябва по възможно най-миловиден начин да изпрося от Зу останалите протоколи по физика… Дано да се получи.  Трябва ми някаква оптимистична песен… Sunny hours! Идеална е за целта. (: Или пък не… Напомня ми на десети клас, когато си купих mp3-ката, и гледах “Джоуи” в час по немски… Добре, друга… Wishmaster! Nightwish винаги са ми действали усмихващо. Но всъщност, техните песни ми поддържат усмивката, а не я създават. Напоследък започвам да се питам, какво прави усмивката ми?  Знам си отговора, но не е за казване… Защото е нереална насока към нея…

Помисли си и ти, какво прави усмивката ти? И си направи свръхдоза от това, защото няма по-красиво от това човек да се усмихне…

   Зу ми измисли едно много интересно прозвище- Загубения човек. И всъщност е на 100% права. Това момиче от ден на ден започва да ми става все по-приятна, и по-приятна. Сестричето ми! (hug) И преди около 5 месеца, може и по-малко,  написах темата със стъпките, какво трябва да направим, ако ни изчезне мобилният телефон. И о, чудо! Получавам обаждане от дознател Димитрова, която ме извиква, и след 5 месеца усърдно чакане си получавам телефона! Направо да не повярваш… Не, тук няма и капка ирония! Бях го отписал. И искам публично да благодаря на тази жена за свършената й работа. Поклон! Толкова готино ми стана, като ми казаха, че е намерен… Съдейки по снимките, се е подвизавал при някаква кака…Има доста интересни снимки на каката, но не това ме подразни… Подразни ме, че телефонът ми е бил осквернен с чалгарски истории… От моята идентичност там, не е останало нищо… Нито темата, която с толкова усилия си създадох, нито четиридесетте и няколко игри, нито на Маги снимките и нещата, които си стоята там от толкова време…, нито песните, нито нищо нищо нищо! Мамка му и чалгари… Ако беше със скин на “Металика”, нямаше да се ядосам толкова…  Ама карай да върви. Тази вечер, ще го вкарам в релси… И да, ТОЙ Е ВКЪЩИ! ^_^