Денят започва…

Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

   Или поне се мъчи да започне. Ставам рано за да правя разни неща, и все не сколасвам. Съответно ми се натрупа едно недоспиване, което просто ме убива. В такива състояния, пропускаш светлината в тунела. Ето, вижте ме мен- 14 протокола съм назад по физика, и 10 по Материали. Без протоколите, няма изпит, без изпит няма минаване на изпит, без минаване на изпит, няма РУ… А аз харесах хората тук. Обичам си потока. Всъщност, първите няколко реда от потока. Е, и Бисер и обкръжение. :D Така де, не това е идеята. Не искам да се откъсвам от този поток. Просто му се радвам. И честно, не мога да си представя лекция, без да съм седнал до Зу, и без някой да ми пази мястото. Всъщност, второто мога да го преживея. (+  Традиционалист. Не мога да свикна с новото, но веднъж свикна ли, и то директно става нещо отвърдено, и съществуващо, съответно, не искам да го заменям… В крайна сметка, имам още над три седмици да наваксам с протоколите, и аз знам, че ако реша сериозно да се хвана, ще го направя… Но винаги, когато се реша да направя сериозно нещо непряко свъразно с компютри, се разсейвам… ОТ КОМПЮТЪРА! Може би този уикенд ще се пусна към село, за да работя, без да имам компютър около себе си. Нали знаете? Когато нещо се прави, то се прави. Но преди това, трябва по възможно най-миловиден начин да изпрося от Зу останалите протоколи по физика… Дано да се получи.  Трябва ми някаква оптимистична песен… Sunny hours! Идеална е за целта. (: Или пък не… Напомня ми на десети клас, когато си купих mp3-ката, и гледах “Джоуи” в час по немски… Добре, друга… Wishmaster! Nightwish винаги са ми действали усмихващо. Но всъщност, техните песни ми поддържат усмивката, а не я създават. Напоследък започвам да се питам, какво прави усмивката ми?  Знам си отговора, но не е за казване… Защото е нереална насока към нея…

Помисли си и ти, какво прави усмивката ти? И си направи свръхдоза от това, защото няма по-красиво от това човек да се усмихне…

Leave a Reply