Nemo`s Gate

Рекна ми Кокито навремето- Ти харесваш Wishmaster, знам те аз… И като че ли тази песен, наред с Planet Hell, оставаг двете ми любими авторски песен на старите Nightwish. Но така и не мога да определя коя повече харесвам. Един ден  е едната, друг ден- другата.  Както и да е. Утре е денят на истината. Наближава близка среща с господин доцент д-р Димитъп Попов, баш шефът на катедра “Физика” в моето университет. (= Мда, това е един от най-готините даскали, на които попаднах… Всъщност, те всичките са готини, ама Попов, Билчев, и Евтимова оглавяват класациите ми. (Последвите са математици.)  Мда, и на съм мога да ги реша интеграл. Много съм добър. :Р Тъй де, остана още един изпит. Чудя се, дали ще запазя серията си (3:0) за сега… Някак си 4:0 звучи по-добре, но ще видим какво ще се случи. Но пък в крайна сметка, Зу го мина, Нео го мина, Тошко го мина, Митака го мина, Белоградчишкия дори и той го мина… Защо пък аз да не го взема? Ами, всъщност да наистина… Защо и аз да не го взема? Имаше една приказка- Дойдох, видях, победих. Решил съм да си направя една тениска. Купувам си черна тениска, и щамповам на нея “Студент на изпит. Дай Боже 3!(Поне).” Определено ще е хит. Даже съм се зарекъл да го направя. (+ Само трябва да проуча къде в Русе може да се правят такива неща. (= Няма как да няма място за щамповане на тениски пък. (: И на юнската сесия, така ще се явявам. Пък кой знае, може доцентите да уважат правото ми на тЛи, както казваше бившата ми даскалка по български.  Между последната дума на предишното изречение, и първата от това има коло час разстояние. През тоя час преслдвахме папагали… Два на брой… Из целия апартамент. Това е забавно. (+ Само, че сега трябва да се чистят папагалешки лайна. Бла! Това не е забавно.  (:

Толкова от мен. Утре или шампанско, или жито.

Напоследък, доста позабравих блога си. Съжалявам, редовните читатели. Ама какво да правя… Да отида аз в 7 часа за изпит по физика, и да се окаже, че въпросният бил след два дни… Е, няма такъв просто… Както и да е, за сега резултатът е 3:0. Нямам късане. Дано да си остане така де… Не знам какво точно да напиша. Прекалено ми се спи за да разсъждавам, но някак си се чувствах длъжен да напиша нещо. Просто, обичам си това място, и да… Напоследък го занимарих. Съжалявам.

Най-сетне го хванах! Оказа се, че публикацията Що е то да си българин, и има ли почва то у нас, ми прави проблемите на блога… Обяснявам си го с натрупаните 18 коментара там, въпреки, че ми звучи нелогично.  По ирония, тази публикация е свалена временно. Така че, спорът на двете натури се прекратява поне за сега.  Блогът отново е еднакво добре видим под всеки браузър! :)

Крайно време беше! От няколко седмици вентилаторът на това чудо на техниката бучи по-зле и от първия компютър с мишка, който взехме навремето… (Tower,AND 5×86,32 MB EDU RAM, и т.н. Годината беше… 1997-ма като че ли…) И така, тази сутрин се събудих рано. Нещо не можах да спя, обаче пък се събудих с муза. Никога до сега не бях отварял лаптоп, ама си казах- Точно пък аз ли няма да мога да си смажа вентилатора? И така, въоръжен с няколко отвертки, ножче, четка, смазочно масло и много ентусиазъм, обърнах пациента, фиксирах го добре, и започнах да развъртам болчета. Какво се случи, може да проследите по картинките. (:

1. До тук се стига, когато отвием въпросните болчета, и внимателно отделим капака, закриващ “органите” на компютъра. Сега имаме видимост директно от мястото на събитието. Интерес в мен събуди начинът, по който е организирано охлаждането. (+

2. Внимателно развих болчетата, държащи радиотора на процесора, което ми даде    възможност да отделя цялата охладителна система.

3. Тук ясно се вижда, че след още няколко развити болчета, почти стигнахме до същината. Но остава да отделим самата перка, която е магнитно закрепена. Тоест, просто дърпаме. (:

`

А ето ги и виновника за цялата тази операция. Перка като перка, ама как да стигнеш до нея… Следва смазване, и сглобяване на всичко разглобено.

Следваща стъпка: Казвате една молитва, и пускате.

Амин! :)

Просто си нямате на идея с какво се захващате… (+

http://www.addictinggames.com/theworldshardestgame.html

Както сигурно се досещате, целта е да стигнете отвъд. :P

Малко помощ- обмисляйте внимателно преди всяко ниво. (+ Може да изглежда невъзможно, но е възможно! Но трябва да се проявявят динамичност, кординация, и железни нерви.(Особено последното.) Плюс е фактът, че животите са неограничени. (+ Аз стигнах до девето ниво, и ми се доспа снощи. Днес мисля да продължавам.