Рекна ми Кокито навремето- Ти харесваш Wishmaster, знам те аз… И като че ли тази песен, наред с Planet Hell, оставаг двете ми любими авторски песен на старите Nightwish. Но така и не мога да определя коя повече харесвам. Един ден е едната, друг ден- другата. Както и да е. Утре е денят на истината. Наближава близка среща с господин доцент д-р Димитъп Попов, баш шефът на катедра “Физика” в моето университет. (= Мда, това е един от най-готините даскали, на които попаднах… Всъщност, те всичките са готини, ама Попов, Билчев, и Евтимова оглавяват класациите ми. (Последвите са математици.) Мда, и на съм мога да ги реша интеграл. Много съм добър. :Р Тъй де, остана още един изпит. Чудя се, дали ще запазя серията си (3:0) за сега… Някак си 4:0 звучи по-добре, но ще видим какво ще се случи. Но пък в крайна сметка, Зу го мина, Нео го мина, Тошко го мина, Митака го мина, Белоградчишкия дори и той го мина… Защо пък аз да не го взема? Ами, всъщност да наистина… Защо и аз да не го взема? Имаше една приказка- Дойдох, видях, победих. Решил съм да си направя една тениска. Купувам си черна тениска, и щамповам на нея “Студент на изпит. Дай Боже 3!(Поне).” Определено ще е хит. Даже съм се зарекъл да го направя. (+ Само трябва да проуча къде в Русе може да се правят такива неща. (= Няма как да няма място за щамповане на тениски пък. (: И на юнската сесия, така ще се явявам. Пък кой знае, може доцентите да уважат правото ми на тЛи, както казваше бившата ми даскалка по български. Между последната дума на предишното изречение, и първата от това има коло час разстояние. През тоя час преслдвахме папагали… Два на брой… Из целия апартамент. Това е забавно. (+ Само, че сега трябва да се чистят папагалешки лайна. Бла! Това не е забавно. (:
Толкова от мен. Утре или шампанско, или жито.