Писна ми от пушачи! Навсякъде разхождащи се, гадни, осмърдяни комини, които лъхат на горял юрган от километри. И когато един такъв индивид ти се усмихне се случват няколко неща: 1) До теб достига красива миризма на умряло, виждаш пленителните му окапали жълти зъби, пък ако недай си Боже се доближиш до такова нещо по-близо, рискуваш да върнеш обяда си. И после ми се оплакват, че вдигали цигарите… Ами да ги вдигат мамка му! Да ги направят по 5 лева за кутия долнопробен “Армеец”, с по 10 цигари вътре! Да ги вдигат, белким се откажат! Да видя аз човек, дето си брои последните стотинки за кутия цигари, вместо да си купи ядене. Жалка, противна и грозна картинка! Забранили пушенето на обществени места… Хайде бе! За това не съм фен на барчетата- всеки път като изляза от такова място, трябва да си окачам дрехите на терасата, защото целия съм вмирисан с противната вуня на цигарени изпарения. Глупави пушачи, яжте си противните цигари, и стойте далеч от мен!
Добре дошли в детската градина на реалността. Все повече и повече се чудя как хора на по 20-22 години разсъждават като тиинове, току що навлезли в пубертета. Възрастта изисква някаква душевно съзряване. По-рационална гледна точка, не толкова вложени лични емоции. В критичен момент да запазиш самообладание, а ако ще си изпускаш нервите- да го направиш някъде, където никой не може да разбере за тази ти слабост. Имагинерности… Всъщност реалността е друга. Ето още една детска максима- светът е твърде пъстър, за да определяш всички по един. Не можело да се слагат в сички под общ знаменател. Е, тук трябва да се съглася, колкото и да си го отричах известно време. Прекалено много нюанси, прекалено много идеи, прекалено много различни мечти и желания. Например сега аз те желая, и ти ме желаеш. Представи си да си една мечта. Дали наистина е красиво да си мечта? Трудно можеш да разбереш, защото никога не знаеш какво се мъти в главата на другия. (: Всъщност човешкото съзнание, е една от най-мистичните тайни. То може буквално всичко. Просто трябва да откриеш ключа. Някой ден сигурно ще можем да да “овладямаве силата”. To be or not to be. Много локуместо, нали? Всъщност, тези откланящи въпроси, крият една друга истина- не мога да подобря стила си на писане. Нещо просто ми се е загнездило от години, и там си седи. Някой го наричат талант, аз го наричам закърняло развитие. Но пък за сметка на това, мога да смятам електрически вериги, с комплексните им стойности… Каква “градация”, нали? Един бъдещ инженер, с интересни, категорично несвързани с 90% от инженерството… Понякога наистина се чудя, защо не взема да направя като наш Владко, и да си остана една година, ама йок. Като съм се хванал, ще го играя докрай. (Това е нова максима). Ода за доматите, довиждане
Точно сега трябваше да ми звънне будилникът! Но като едно примерно човече, си станах час по-рано. Защо? Ами просто се бях наспал. Будилникът беше по-скоро резревен вариант. Снощи гледах страхотен филм с Брад Пит и Антъни Хопкинс! “Да срещнеш Джо Блек”. Видях му рекламата по телевизията, и не ми се чакаше до неделя… Та май все повече започвам да харесвам тово подобно на Леонардо ди Каприо. Общо взето след “Странни случай с Бенджамин Бътън”, и поредицата на “Бандата на Оушън”, този филм, макар и най-стар от изредените, окончателно бетонира мнението ми за това какъв страхотен актьор е гореспоменатото лице. -.- Горещо препоръчвам на аудиторията въпросните няколко филма. Междудругото, те са като контрапункти, разкриващи различни страни от таланта му. Странното е, че всичките роли му отиват. Ей сега си пуснах една песничка- Фанданго- Миг от приказка. Много е радваща междудругото. В близките дни пък ще ви разправям за това как WAP54 може да започне да си мисли, че е WRT54G… Или пък ще публикувам статия- В памет на стария ми АП, който неуспешно се опита да стане рутър, Амин! ;D
Тази публикация стои отворена от близо четири дена. И все се чудя какво точно да напиша в нея. Но май се сетих! Хубавите моменти, са хубави, точно защото са моменти. Колкото по-кратки, толкова по-незабравими. Колкото по-неслучими, толкова по-радващи. Доста добра концепция си мисля аз. (: Иначе вчера се “събрахме”! Цели четирима човека от класа+ на надя братовчедка й. ^_^ Не че мога да се оплача от прекарването де… Но никога повече Ели няма да организира такива събирания! Никога! Абе всъщност, като се замисля, найстина добре се получи. Направих много грабващи снимки, изтървах си шапката на брега на Дунава, затрих си поредната mp3-ка, ходихме на понтоните, и разните му други неща, които излизат от концепцията на този блог. И така, изпуснах си мисълтта. Може би защото пак го оставих да виси няколко часе недонаписано. Жалко, наистина жалко. Имах да казвам нещо наистина умно. Тов аси го спомням ясно. Но ще живеете и така. Поне така се надявам. (:
Бла! Твърде изтъркано, и глупаво. Но пък, имало едно време едно приятелство. Зародило се преди 5 години. Аз бях осми клас, а онова беше седми. Имало едно време едно приятелство, което се зароди покрай приказки за Mortal Combat 4… Странно, нали? Но какво ли да очакваш от две 14 годишни хлапета? (= Покрай това приятелство имало и един таван. Всъщност таванът е основата, Таванът е първоизточникът. Таванът е ТАВАНЪТ! И така, последваха няколко неразделни години, в които ти ми беше като брат, буквално. После се появи вятър от към Дунава, и пак си ми като брат, само че някак си по-далечен. Но Дунава изисква жертви. (+ Много хора удави Дунавът, ще знаеш… И мен се опита, но аз се не давам толкова лесно. (: Минали сме през толкова много… Много глупости, много тежки моменти, много глупости, глупости, и глупости. О, и глупости. (= Мамка му, цялото пуберство мина в глупости! :D Винаги ме е било яд, че така и така не сложихме контейнер на Тавана. Та тъй де, и докато се усетиш, колегата станал на 19… Вече завършващ, почти изкарам шофьорска книжка… (Това е една дъга борба :D), и готов да се бори с живота си, както го е правил и преди, както ще го прави и занапред. Кофти ми стана, че покрай университета нямам време за теб (Това прозвуча гейско…), но живот ве мама му стара. Та, честит рожден ден, приятелю. И само напред! Напред и нагоре! Това е твоят път!!!