Nemo`s Gate

… идиот с мечти.

Светът е за хора с мечти. Но те не осъзнават най-важното. Само идиотите мечтаят. Само  глупаците търсят. Само кретените желаят. Само най-големите малоумници постигат мечтите си.  Просто защото техните са достатъчно ниско, за да бъдат стигнати.

Казвам се Деан и съм  нагъл идиот с високи цели. Искам отново да се науча да пиша. Искам да издам книга.Искам да продължим да развиваме семейния бизнес.Искам да си припомня немския език, да науча руски. Искам най-сетне да събера куража да видя света. Искам да осъзная любовта. Защото тя може да е тук, а може и да не е.  Искам да изкарам категория за камион. Просто защото ми харесва. Искам да купя или гараж или таванска стая. Искам да се стегна чисто физически.

Мили Боже, това са мечтите ми. Това са плановете ми.

Споделям ти ги за да се посмееш.
А докато го правиш, аз ще драпам с всички крайници  за да осъществя идеите си.

Човек сам определя какво е и какво иска. Понякога нещата от които ни е страх се оказват красиви. Понякога ти се приисква да отидеш на пързалка.

Честата Нова Година.

Търсим смислено съждение.

Отдавна няма такова. Даже не съм сигурен, защо платих хостинга тази година. Може би от чиста проба уважение към миналото. Не. Уважение не стои на място. По-скоро… Все пак започнах да водя този блог през 2008. Това са 6 години. Колко трагично.

Нещо, което правя винаги обаче, това е новогодишната равносметка. И тъй като от 2014-та остава по-малко от час, нека да се замислим.

Първото и най-важното нещо за равносметка, това е да си пусенш Floyd. В началото на този материал, се спирам на “Wish you were here”.

Годината започна в края в началото на 2014-та. Логика.  Както обикновенно, с пиратки, Кристиян и Владо.

Пропускаме няколко безсмислени месеца. (Песента вече е “Hey you”). Купихме джага за рожденния ден на Крис. Пропускаме още малко време, през което не стана кой знае какво. След това  въпросният индивид замина за Англия. Ми… Не ми харесваше това от чисто егоистична гледна точка. Но все пак, човек трябва да види света. Няколко месеца по-късно Владко пък в понеделник реши, че заминава за Германия и във вторник замина. Останах сам, самотен, самичък и сам. Беше тъжно. Тогава открих що е то Ивка и какцяло лято я биех на джага. Просто съм неотразим. Кристиян се върна.  Обособихме си малка компания между него, мен, Дидка и Наско.  Владко все още е в Германия. Излизахме няколко пъти.  (High Hopes) Всички без Наско работим. Социалният живот е нещо, което се свежда до минимум. А, станах на 25 години. Започнах да се замислям върху живота си и какво искам да се случи по-нататък. После се сетих за поговорката, как една патка мислила, мислила и се удавила. И реших, че рискът не си заслужава.  Наех си гараж. И съм много щастлив от този факт. Установихме, че подаракът за рожденния ден на Владо, може да пропътува за 24 часа разстоянието от Русе до Бад Зекинген.  Възастанових старо и интригуващо познанство, което няма да описвам тук. И току що ми дадоха идея, да си напиша писмо и да го прочета в края на 2015-та. It shall be done.

Желая на всички ви красива и топла 2015-та. Годината от бъдещото в Back to the future.

Грозно е хората да те забравят. Особено такива, с които някога сте били близки. Или поне ти си си мислил, че сте били. Нищо. Да сте ми живи и здрави. Само красиви преживявания ви желая.

*                *                       *                *                         *

Понеже по магазините е пълно с разни отпускари и когато някой непредвидено се разболее и опират до мен. Грях ми е, че освен от компютри, мрежи, ремонти и разнос разбирам и от това да съм мъжка касиерка. Ама ядец.

През годините ,когато бях реално активен по въпрсните магазини, съм виждал какви ли не. Пияни, грозни, мустакати, миришещи (тия ми бяха любими)… но такова като днеска не бях виждал. Бога ми, не искам и да видя пак. Една ти баба. Ниска и дебела. Като повечето баби. Ама тая беше с потник и без сутиен. И едната презрамка на въпросния потник паднала. Беше ужасТяващо. И точно в момента, в който застава пред мен, от колоните се чува Highway to hell. Все съм виждал ужаси, но този го преживях на ръба.  Беше ми пратено провидение от горе, които гласеше да обичам живота си, защото може да стане и по-зле. О, вярвайте ми, може!

Та всичкото от горе от седмици съм схванах и никой не ще да ме разтрива. За това си взех разтриваща възглавничка. Ама тъпото нещо ме натърти. И пак съм нещастен. ;D

И за капак на всичко, изгледах всички серии на Fringe и сега ми е тъпо. Защото сериалът е уникално як. И го препоръчвам на всички любители на фантастиката. (Трябва да стиснете зъби и да преживеете първите 3-4 епизода. След това става Интересно)

*                 *                     *

пп поздрав за Колегата, който се връща след 4 дена. По-бързо, че не съм цъкал MK4 цяло лято.  Но твоето наказание пък бяха гадни и мустакати англичанки. :D

Някои хора… Колкото и да бягат от теб, не можеш да ги оставиш.
Което е странно.
Преди пет месеца споделих с един човек, че след пет месеца или ще си до мен, или ще съм те забравил.

А положението си остава същото.

Бих казал, че съм луд. И се унищожавам сам.
Бих казал, че нямам избор. Защото е хубаво, когато има палачинки.

Съншайн каза, че трябвало да се научим сами да си правим.

Но е красиво, когато станеш рано и направиш на някого. И този някой се събуди от вълшебното ухание.

Веднъж правих палачинки. Умирисах се на готвено. Тя не ги оцени. Всъщност, смятам че тя никога не оцени нищо, което направих за нея.

И тогава разбрах. Не е въпросът просто да направиш палачинки. Въпросът е… за кого ги правиш.
И спрях да правя палачинки.

За толкова години, имах шанс единствено да ти направя едни недоопържени картофи тиган.

Тъжно е.