Author: NeMo  |  Category: Обща каТегория

Някои хора… Колкото и да бягат от теб, не можеш да ги оставиш.
Което е странно.
Преди пет месеца споделих с един човек, че след пет месеца или ще си до мен, или ще съм те забравил.

А положението си остава същото.

Бих казал, че съм луд. И се унищожавам сам.
Бих казал, че нямам избор. Защото е хубаво, когато има палачинки.

Съншайн каза, че трябвало да се научим сами да си правим.

Но е красиво, когато станеш рано и направиш на някого. И този някой се събуди от вълшебното ухание.

Веднъж правих палачинки. Умирисах се на готвено. Тя не ги оцени. Всъщност, смятам че тя никога не оцени нищо, което направих за нея.

И тогава разбрах. Не е въпросът просто да направиш палачинки. Въпросът е… за кого ги правиш.
И спрях да правя палачинки.

За толкова години, имах шанс единствено да ти направя едни недоопържени картофи тиган.

Тъжно е.

Leave a Reply