Nemo`s Gate

Събиране на класа, би трябвало да означава събиране на класа. NOT   Явно тук прилагаме едно твърдо, русьенско НЬЕ. Събахме се няколко човека, и ядохме дробчета. Класната отново ме излъга, че ще дойде,  и т.н. Другия път ще последвам идейния пример и ще си докарам и аз другарче на събирането на класа. Явно така е станало модно вече. Всяко едно човече от класа трябва да си носи друго човече, което задължително не трябва да е от там. Nice :) Както е да е. Да се абстрахираме от това порно, и да си поговорим за нещо друго. Например за хората и хората. За времето, за студа, за дистанцията, за близостта и страха от нея. За страха да се усмихнеш на реалността. За тръпката да се бориш. Имаше една глава в “Под игото”- за Лудостта на един народ.  Такава вълна е тръгнала отново 125 години по-късно. Днес, тук и сега, е модерно да правиш всичко възможно за смъкване на правителството. Само че на никой не му минава през ума, че това, което липсва на България, е млад политически елит.  Някак си ми е смешно. Хубаво, ще се направят стачки, ще има атака и т.н. Година на избори. И какво? Имаше една песен от едно ме любимо предаване- “Старите проблеми, в ново облекло…”. Нищо ново под Слънцето демек. Но пък важна е идеята, нали? Ах тези идеи… Истината е, че политиката на България трудно може да се промени. Да не кажа невъзможно. Но не ме бърка особено. Аз не съм фен на политиката. Аз се интересувам от по-простички неща. От хората. От малките всекидневни неща, от душевността им, от пъстрите, пълни с доброта очи, които ме гледат, от глупаците, лишени от мозък, незнаещи какво да правят с живота си, дори и от собствените си амбиции. Но не и от политиката. Както казах, политиката е гнусна работа. (: Тоя път няма поздрави.  Всеки може да се оправя сам явно.

Всеки може да каже, че ще дойде, и никой да не се яви. Най-лесно е да се откажеш от започнатото. Най-лесно е да се отдръпнеш от обещанието си. Още по-лесно е да се оправдаеш. Няма вече 12 “в”. Разпадна се в имагинерности, празни обещания, и глупави мечти… Разпадна се из Ирландия, Варна, София, Русе… Но не разстоянието е проблемът. Проблемът е шибаната липса на колективна мисъл. Никога не смея имали, и никога няма да я имаме… И всичко беше някаква носталгия. Някаква липса… Но щом дори класната ни лъже в лицето няколко човека, които все още останахме… То накъде сме тръгнали? Няма вече. Има самотен инвидид, с път напред.Наздраве, и майната ви на всички!

Мразя политиката. Изключително гнусно, и противно нещо. Отблъскващо. С еднозначен смисъл. Норламен от към човешка психология, но убиваш идеалите на масата. Що е то да си политик? Власт. Що е то да имаш власт? Можеш да я използваш. Що е то да използваш власт? Ми в най-добрия случай, ще я употребяваш и на теб да ти е готино, и на масата да й е готино. Обаче пък ако в един момент осъзнаеш, че на теб може да ти е много готино, пък на масата да й е гадно? И си казваш- един живот, аз-власт, какво е това народ? Де го? Що? А, това, дето ме избра? Тук,  властникът се почесва по главата и си казва- Ще му мислим след четири години. Тогава за малко ще се поактивизирам в другата посока. Сега трябва на мен да ми е много готино. Пък каквото стане с народа. Аз да не съм народ? 

   Всъщност, страшното е, че това е една съвсем нормална човешка психология. Аз, другите. Аз, другите. Ако имаш избор дали ти да скочиш от десетия етаж, или другарчето, дали ще избереш ти да скочиш? Не, разбира се! И това е съвсем нормално. И все пак, тук си говорим за някаква мярка. Мярката обаче, я няма. Нарича се самозабравяне, самозамайване, самоосвищване ако искате. И това не го правят само политиците. Не разбира се, всички го правим. Проблемът е, че политиците го правят в големи мащаби. И ако от това дали аз ще изям две порции манджа, а другарчето- половин, не зависи нищо съществено, то от това какъв избор прави един политик, може да зависи животът на мнозина. И в един момент на хората им писна, и организираха някакви протести… Голяма маса, пред големия палат на Народното събрание. И те се браниха. Отбраняваха крепостта си, и не допуснаха тоз народ (Народ, това пък какво е?), да нахълта в пределите на двореца. Политика? Мразя политика. И те не влязоха, изляза си гнева, повикаха, побиха се, така да се каже прехвърлиха негативната енергия, и отново се наведоха, и отново започнаха да търпят. Просто явно от време на време, робът трябва да прави възстаниица, за да се самозалъгва, че не е роб. Всъщност, всички сме роби.  И отново не говоря само за политиката. Ставаш сутрин, отиваш на работа. Има работа, има пари. Има пари, има готино. Честна сделка. Привидно. Всъщност,  тук на теб ти е гадно, че по цял ден изкарваш хляба си, а на работодателя ти му е много готино, защото има бизнес машина, в която ти си роб, и ти изкарвайки своя хляб, изкарваш и неговия. И въпреки това, въпросното е честна сделка. Искаш ли да работиш за мен? Ти доволен, и аз доволен. На мен ще ми е много готино, на теб ще ти е гадно, но пък ще те компенсирам парично. Докато как стоят нещата в политиката? Голяма, съмнителна маса - народ (Какво по дяволите е народ?!),  се запътва на талази, към големи съмнителни урни, и пуска поредица от съмнителни гласове. После следва циркът на препрояването и…. Хайде още четири години. И този народ (каквото и да означава народ), е точно този народ, който преди ги избра. И точно този народ, който отиде да протестира срещу тях. И пак ще ги избере, и пак ще протестира, и така и така… Всъщност, навсякъде е така.  Проблемът е, че колкото по-глобавно е нивото, толкова по-тромава е системата, колкото е по-тромава системата, толкова по-трудо се управлява. Горещ пример- отварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ. ЕВАЛА! Само дето, трябваше решението да се вземе по време на кризата, а не след нея… Мудно баце, мудно… Ето това е то политиката.  И всъщност, щом политиците са нормални хора, от към гледна точка на психологията,  значи трябва да си избираме депутати от някое специализирано заведение. (Например лудница.)  Не знам. И всъщност, аз не гласувам.  Може би е глупаво, може би не… Просто не искам да се въртя в безкраен, порочен кръг. Аз просто мразя политиката. Политиката…  Да де политиката. Същата. Но пък не можем без нея… Реално, целият ни живот е политика. Голяма, тромава, мудна, бавно реагираща… Какво прави всъщност политиката за теб? Обещания, обещания, обещания… Истината е, че ти и само ти си този, който може да направи нещо за себе си. Не чакай някой политик да го направи, защото няма да се случи… Замисли се, и давай смело напред. Утре ще е по-зле. (: