Снощи ич ми не беше добре, обаче това не ми попречи да си поспоря с едно същество относно съдържанието на този блог. За редовните читатели, сигурно отдавна е известно, че това не е блог, отразяващ действителността. Тоест отразява я, но не така както си го представяш. Аз не съм някаква хрътка, която души наляво надясно, и като види новина, я публикува тук. Въпреки, че идеята ми се струва много интересна. Но тогава трябва да стана медия. А аз съм некомерсиален. Това е блог за чушки, домати, лук, нежност, красота, музика, крушки, лаптопи, лирика, любов, това е блог, в който можете да намерите стоте функции на тоалетната хартия, как да разчуркате нечии лаптоп, или що е то C++. Можете да намерите и факти за части от моята душевност, можете да намерите и причината, поради която съм самовлюбен. Можете и вие да кажете, че съм готян, НО ТОВА НЕ Е ШИБАН БЛОК, В КОЙТО ДА ОТРАЗЯВАМ ШИБАНИ НОВИНИ. Защото всички новини са свързани със шибана политика. Навсякъде политика. ПиАр, шетни, и ташаци. Е как да говоря за този свят? Не приятелю, аз съм привърженик на по-душевните неща. На малкия човек, и неговия малък свят. И знаеш ли? Това че те боли нещо, не значи, че трябва душевният ти свят да помръкне. Душевност. Вътрешен свят, идейност, креативност. Всичко се крие в очите. Понякога в очите на умиращ човек, можеш да прочетеш повече живот, от колкото в тези на накъв в разцвета на силите. Ох, това супер банално. Сетих се за Карлсон на покрива. Това е една книга, която така и не прочетох цялата… Виж, от друга страна Пипи дългото чорапче, ми беше първата книга евър. Бях на пет, когато я прочетох. И от тогава не съм се спрял. Е, спярх се де… В един момент, реших аз да пиша, обаче все нещо не ми стига. Може би имам супер грешен стил, изтъркани фрази, беден речник, никаква креатовност… Но аз си вярвам! И няма да спра да си вярвам, докото не издам първата книга. И това ще стане, обещавам ти! А дотогава, дерзай, и си направи свой собствен блог, в който да отразяваш, че президента искал референдум. :/
Грозни руски спамерски ботове! Собствениците ви да си намерят други блогове да осират! Аз ще ви унищожавам! Е, не е като да те замерят с лайна от далечно Габрово и София, ама все пак си е дразнещо. Тъй де, как да е. Имам един план свързан с тоя блог. Някак си си реших, да го възобновя малко. Стига толкова съм мълчал. Нека ви дажа какво става с мен. Като се абстрахираме от университета, заемащ доста голяма част от живота ми в момента, май не остана почти нищо. Университет, работа, общежития за разпускане, после пак университет, пак работа, и после пак общежития за разпускане. Понякога даже се прибирам у нас да спя! :D Даже сега съм си у нас! o_0 Седя си по халат пред компютъра, току що излязъл от банята, и се чудя какво става с блога ми. Е па как си ма блог? Ако вземе да ми отговори, ще се притесня. Искам да изкажа възнегодувание от това, че от Метро ме излъгаха, че могат да ми оправят mp3-ката срещу 25 лева за около седмица. След две седмици ми се обаждат и ми казват, е па няма да стане, можете да дойдете да си я вземете, когато пристигне в Русе, ще Ви се обадим. И си чакам вече десетина дни, да стигне в Русе. Изводите- на Метро гаранционното обслужване меко казано КУЦА! Следващата mp3-ка няма да е от там! (+ Не, бе не съм шибан хейтър! (Първи път) Просто съм разочарован. Много шибано се получи. (Втори път). Шибано, шибано, шибано! :D
О, казах ли, че мразя понеделниците? Не? МРАЗЯ ПОНОДЕЛНИЦИТЕ! Двата часа при негово доценство Павликянов се търпят, обаче три последователни ТЕТ и три последователни математика, ми идват малко в повече… Обикновенно в края на понеделниците, се чудя- Кой тоз аз? Демек как ми беше името. Сиреч, не го помня. Тоест малко диалект. Респективно… (Това синонима ;P, като последният си е чиста проба контекстен синоним. Боже, щях да напиша конспектен… Аз съм болен човек. :/) Вики имаше рожден ден! И аз не можах да отида :/ Шибана работа! И кат овидях снимикте, и още повече ме хвана яд, че не можах да отида! :/ Факин Виста
Косата ми дзе да изсъхва. Някак си минаха вече She is my sin, а Dead to the world e на привършване. Май баткото трябва се гласи да излиза. Сега ще пратя тази публикация, и ще видя какво е Времето в наше село на страничната лента, и ще си реша с гащи ли ще бъда днеска или без гащи ;D Напред към мрачните дебри на понеделника… Към умъртвяващата му прегръдка, и към изсмучващата и последните ми жизнени сили грешка, която направих. И… Край! ;P
edit: 7 градуса- като за двуглавия. без гащи съм! ;P
http://www.youtube.com/watch?v=6mK3N72UlNc
Меланхолия. Знаеш ли какв е това чувство? Това си е чиста проба сладка тъга, примесена с празен поглед, устремен към далечен блян. И въпреки, че понякога си наясно със невъзможността на ситуацията, се отдаваш на мига, и действително за момент, забравяш, че е просто един кратък, лишен от бъдеще миг. Просто един миг, оставящ след себе си меланхолията. Е, някои на това му викат по доста по-прост начин- сдухване. Е, сдух! Шегувам се. Всъщност, не се шегувам, действително и сдухване е вариант. Но някак си предпочитам по-художествени термини. И може би за пръв път ми се случва, но в момента и аз не мога да намеря точните думи, с които да опиша това. Сещам се за една дума всъщност, която не употребявам от близо година. Тя е в едно друго минало, което е безкрайно объркано, и лишено от физичен смисъл. Безкрайността няма физичен смисъл. Думи на доцент Попов. Междудругото, изключително правилни и придружени с трезва мисъл. И всъщност, не е вярно, че физиците са лишени от въображение. Просто те търсят доказателства за всичко случващо се. Което всъщност е заложено и във всеки един от нас. Да търсиш истината за нещата. Да се огледаш, да искаш, да се докоснеш, да…. и много “да”-та, кое от кое по-мечтано, и по-красиво. Защото нищо не може да се случи, преди да е било мечта. Това го прочетох от нечии скайп. Звучи доста правилно! Тази вечер си дадох една равносметка… Не, наистина ли си мислиш, че ще я напиша? Твърде много ще ти се разкрия. Но да знаеш, че става въпрос точно за теб. И аз го знам, и ти го знаеш. Бонжур
Или нещо такова
пп
Поздрави към Варна! Отдавна не са пътували натам, а? -.-
Влади, Ради, Ивчо…
И специално на Надя и Ани!(Това е нова звезда :P)
пп2 И поздрави към Ирландия! (Наздраве, баце!)
Някой чете ли го още тоя блог? Не ми пука. (: Искаш ли да ти кажа една тайна? Искаш ли да ти кажа една друга тайна- Никога няма да прочетеш това. Или ако го прочетеш, надали ще разбереш, че става въпрос за теб. Но на базата на всички 10 читателя… Малко е вероятно да разбереш… Знаеш ли какво означава това? Означава, здезда. (+ Звездичка. Слънчице. Греещо, топличко, и изпълващо. http://www.youtube.com/watch?v=TlDInVqv8cs Едно време му френдо имаше едно любов. И туй любов замина за София. Всъщност, оказа се софиянче. Ама му каза, вече като заминаваше… Ступидо, нали? И всъщност, той направи клип по тази песен. Не знам, къде е този клип, къде се запиля, какво се случи с него… Това беше толкова отдавна… Но фактите са факти… Неговият клип беше 1000 пъти по-добър от оригиналния клип на песента… Няма две мнения по този въпрос. Знаеш ли? Не съм от желязо. Искам да ти го кажа. Чувствам го. Такова, хлътнах, ама изобщо не трябваше да хлътвам. Което е лошото… Но човек не може да си избере Човека… Винаги става така, че тръпката се крие във най-невъзможното… Въпросът е , защо?… И знаеш ли? Всъщност, и аз не знам… Fuckin Vista, животът ми се разпада… Искам просто да си седя, и да уча… И ме сърби кракът… Комари на -5 градуса? Но това за живота, го говоря сериозно… Лайната са си лайна… Да не мислиш, че съм много силен? Просто рядско си позволявам да крашвам… Но понякога ми идва в много. Понякога и една песен, може да те накара да се потопиш в сладко самосъжаление… Което е жалко отстрани, но понякога… Понякога и камъните плачат… И сега се мъча да подредя отново живота си… Как беше? Ако няма решение, значи не е проблем. Ако няма проблем, значи… Значи няма проблем. Което си е чиста проба тафтология. Като прост простак. Знаеш ли? Алекси ми каза преди 7-8 месеца, на терасата на Вегата. Каза ми- Седя си тук, и ми е тъжно, защото ти имаш бал, а аз- не. Тогава не успях да осъзная точното значение на тези думи, но… Седя си тук, и искам отново да съм в Слънчев Бряг, с випуск 2008 на Дойчето… Never again… Fuckin Vista, животът ми го няма… Живея в някакви илюции, представляващи нов свят… Но той ми е непознат… Чужд, мрачен… И знаеш ли? Ти си първия лъч. (+ Да, лъчи има… И все пак ми е чуждо, непознато, разбито на милиони парченца. Мигове на слабост? И аз си имам един…
Такава любов, класическа. Влюбване. Това чисто имагинерно чувство, каращо те да оглупяваш? Някой, някъде ми каза, че любовта, е чувството, което може да придаде смисъл на живота ти. Да те накара да се усмихваш, да гледаш света през засмени очи, да се обичаш изгрева и залеза, да пътуваш из чувствата, да обичаш… Това било да обичаш. И аз вярвах в това. Всъщност, от преди малко като че ли отново започнах да вярвам. Глупаво е как една песен, може да те върне към стари, погребани, и мъртви идеи, към чувствата. Да де извади от рационалния ти свят. Да се сетиш отново, че един цвят ими милиарди нюанси, кой от кой, по-красив, и по грабващ. Да усетиш отново нещо топло и живо в гърдите си. Такова чувство. Усещане, трепет, момент… Необосновано, неразрешено, неправилно, и все пак да го усетиш. Напук на всички рационални норми, които си си градил с течение на месеци. Напук на това, в което искаш да се превърнеш, все пак оставаш себе си. Може би тази тиинска история със “За хората и маските”, има някаква доза истина, ако проникнем зад баналщината. Това беше груба дума. Но не се сещам за по-добра. Но не звучи на място. Да прониквем, зад… зад клишираното. Зад желязната завеса… И ако една песен може да те пропука така, какво ли ще стане, ако си заредя плейлиста от онова време… Защо ли го казвам… Отдавна вече го направих.
Thats not the beginning of the end
Thats the return to yourself
The return to innocence.
Love - devotion
Feeling - emotion
(Enigma- Return to innocence)
Въпросът е, има ли изобщо въпрос, или просто не мога да приема новата реалност… Всъщност, тук не става въпрос за мен. Става въпрос за теб, който и да си. Интересно ми е, вярваш ли в идеята за любовта? Или любов е това, което ни се внушава по филмите? Какво всъщност е това? Да говориш на някого мили думи? Да си завреш езика в устата му? Да го изчукаш? Всъщност, искаш ли да ти кажа какво е любов? Да прегърнеш някого, да затвориш очи, и да не искаш да го пуснеш… Никога… Това е любов. Имагинерно, нали?