Ами, вече сме с Windows 2000. Честно казано, доста по-трудно се нагажда от ХР-то, към съвременния свят, но мисля, че за сега се справям добре. Постигнах това, което искам. Да си пускам клипчета от ютъб, и да не секат. Не, не е точно това де. Идеята беше, че при ХР-то, когато отварях няколко страници и ютъб, и използваната памет скачаше над 512- тоест преминавах на вритуална памет, и компютърът се сбозваше. В момента съм отворил блога, ютъб, скайп и още няколко глупости, и заетата памет е 217 мегабайта. Тоест по-малко от половината. Доволно. Сега ще видим какво ще стане като вкарам и антивирусната. Интересно е! Ще докладваме (+
То трябва да стане плавно. Бавно. Без да го мислиш. Само трябва да го чувстваш. Когато назре моментът, сам ще усетиш, че това е точното време, и точното място. Аз обаче го мисля. Мисля, че е крайно време да си подредя стаята. Мдаааа ;D И да си преинсталирам лаптопа. И определено да седна да си науча по програмиране, въпреки, че не ми се учи. За пореден път се убедих, че съм лош човек. Фак ю. (= А сега да направим две неща наведнъж. Да си пуснем по-дърта ОС на нашия дъртичък лаптоп, който вярно ми отдава последните седмици от живота си…. Той миличкият… захранващият му кабел пращи,мониторът му гасне държи се неадекватно… Хайд еде, захранващият кабел не е проблем. Изолирбант, пуялник, и аз. Звучи възбуждащо ;D Обаче стаята… И квартирантите ми… мамицата им и мравки, накрая, въпреки че съм против убииствата на животни, ще ги райдирам едно хубавичко, ще направя мравешки апокалипсис, и ебал съм го… то не мога да направя 10 лицеви упори без да ме налазят глупаците. Мда… търпението ми се изчерпва. See ya it`s time fow downgrade ;D
Имало едно време, една идея. Тя била стара и прашна. Идеята лежяла в главата на един млад човек. Сега ще кажете, как така идеята е стара и прашна, а човекът е млад? Ще ви обясня- идеите, остаряват 10 пъти по-бързо от хората. Една година за човека, са 10 години за идеята. И така, нашата идея беше на повече от 200 години. Нереализираният й потенциал, спеше нежно някъде вътре в съзнанието му, и чакаше да бъде активиран. Някой ден, неговият час щеше да дойде. Не можеше да не дойде. Трябваше да се случи. Единственото, което крепеше нашата идея, това беше вярата във човека, чиято глава я роди.А то не беше никак малко. Знаеш ли, трудно е в наше време да вярваш в хората. Особено ако си идея. Ние хората, успяваме да се излъжем някак си един другиго. Но идеите, те трудно се доверяват. А успееш ли да спечелиш идеята веднъж, то тя остава твоя завинаги.
Имало едно време една идея, спяща в главата на един млад човек.Да, това си точно ти. Осъзнай, че тя е там. Докосни я. Обичай я. Направи я реалност. Бъди архитект на една усмивка. :)
имало едно време, едно същество, което ме накара да харесвам нежни песни. и без да се усетя, се промених. и не съжалявам. благодаря. ^_^
Хау. Планувах това да е един поуст, в който да обяснявам на някаква въображаема лирическа героиня, колко му е хубаво на моя герой без нея, и колко той мрази факат, че тя е нвалязла в живота му. После се сетих, че само едно ъгълче ми трябва, и бретонче до очото, и съм готов. И си казах- по-добре нье. Тъй де, твърде съм красив. Но пък харесвам метълечта, емота, и пънкчета в женски род! ЖЕНСКИ! Искам да наблегна на тва. е, ид ругите жени стават де. Аз съм баси повърхностния тип. Вчера седях на една закусвалня, със звучното име тенекето. Някоа е било тенекиено, и от тогава е останало така. И там на съседната маса, видях накй-красивото момиче. Погледът й беше измъчен, но спокоен. Пиеше кафе, и гледаше през прозореца. Гледах я повече от половин час. Честно казано, исках да седна при нея, и да й кажа здрасти. Но нещо се панирах. Странно, не ми се случва често. И сега и сега ме е яд. До сега не бях виждал такова същество, което да грабва така. И беше русо. Което е странно, защото всеобщо мнение е, че аз не си падам по руси мацки. Но това беше различно. Еби го. УжасТ. Тъй де, хубавото момиче си тръгна… така направих и аз. Надали ще се видим пак. О, да Съдбата може да ни срещне. :D Започваме деня с виц. Всъщност… Не знам дали да не вярвам, или да не вярвам. Както и да е. Взел съм вече 2 изпита. Остават още 2. Единият се нарича Цифрова Схемотехника. И звучи ташачесто. Точно така и изглежда. Другият се нарича Опекто Ориентирано Програмиране. Двете от думите звучат ксато пишка, третата като дупка. Но пък предметът е як. И даскалът е супер. Честно казано, до дя не съм попадал на толкова човечен даскал. доц. Милко Маринов му викат. Страашен пич. Евала му правя. И упражнения и лекции води, и то еднакво интересно. Тъй де, да не се отплескваме. Започва един хубав, усмихнат, перкрасен, и динамичен ден, и не аз не съм Миглена Ангелова, но все пак денят е прекрасен. Птичките пеят… Всъщност, папагилите ни. Е, и те са птички. Аз им викам Киро и Сиика, сестра ми им измислила някакви английски имена. По-сладки. Въпреки, че Киро и Сийка звучи добре. Како Сиике, де така? Тичам Щурчо за `рана. Баси ташака. Да е, ебящи се ташаци. До къде го докарахме. Айди, останете със здраве (+