Nemo`s Gate

Все още не се е родил мъжът, който ще разбира жените…

Но в древните пророчества и скриптове се споменава за него. Казано е, че това ще е последният знак  за настъпващия Апокалипсис. Този човек ще знае какво се крие под фразите “Защота така”, “Черен си ми” ,  “Не мога да те гледам”. Той ще знае точната причина, поради която те се използват и ще може да ги тушира. Ще може да вижда ситуацията през женски очи. Ще знае защо неща като някоя дебелашка шега, през очита на един мъж ще изглеждат смешно, а през тези на жена- обидно и грубо.  Ще се роди мъж, който няма да попръцква и който… Е тоз мъж ще има цикъл. Еби му макайта. (Тука излязохме от древните писания).

Таквоз животно не съществува. И няма и да съществува. Просто жените са по-психически развити.  И ако някой ти каже, че мъжът командва, това значи, че до въпросният мъж има жена, която му е внушила това. Мда. Тва е положението. Светът се движи от жени. Ние сме просто едни ходещи пишки. Матриархат. Абсолютен. И който и да е обвързан мъж чете това, нека се запита- какво не бих направил за приятелката си? А ръкобийците нека си замислят- какво не бих направил, за да има до мен някого за когото да правя всичко? Нали? И аз така мисля.

Забравих най-важното нещо! Аз съм страшен Пич! И съм супер забавен. И много готян! Всички жени искат да са с мен и всички мъже искат да са като мен… Или пък всички мъже искат да са с мен и всички жени искат да са като мен… (Тези последните две изречения са от “Двама мъже и половина”). Велик сериал! Докато не “убиха” Чарли. След това… Не знам, не съм го гледал. Не смятам и да го правя. ;D

От ден на ден съм по-съвършен. Шуп :Р

Ела, изгрей, Слънчо мое! ^_^

Няма да пиша за любовна мъка пък. Въпреки, че заради нея не съм спал тази нощ. ЩОто мразя, като ми се сърди. Ама напук на всичко, няма да пиша за това.

Искам специално да поздравя доцент Лидия Георгиева, която ме гаври цяла седмица и накрая написа на всички шестици  и петици, а на мен три. Благодаря Ви, доц Лидия Георгиева! Която освободи човек от изпита само с няколко минутна демонстрация на курсова работа, а на нас освен да й представим работеща курсова задача ни даде да решаваме и други задачи. И въпреки, че колегата си ги реши, не освободи поне него.

Искам да поздрвя и доцент Желязкова! За която времето на студентите е една безкрайна дупка, с която тя смята, че може да рзаполага както си иска. Променете разписа още 4-5 пти, както по врем на предния предмет! Няма проблеми. Ние нямаме социален живот. НЕ хоидм на работа. По цял ден си клатим краката и само чакаме някой да ни каже какво да правим.

Искам да поздрвя доцент Цветозар Геогиев и д-р Милен Луканчевски. Които наистина са Пичове. Тука няма ирония нито сарказъм. Абсолютни професионалисти, водещи перфектни курсове.

Искам да поздравя доцент Вълова, която заяви пред цлия курс, как курсовата, която сме правили с Бисер, всъщност я е правил той, и как ни освобождава от изпита само заради Бисер. Тогава успях да си овладея яростта и просто си взех книжката иси тръгнах. ЗАщото курсоват я правих предимно аз.

Искам да поздравя  Тоника, която не спира да ми се цупи, въпреки че се държа добре с нея и нищо лошо не съм й сторил.

Искам да поздравя всичката публика, която ме смята за луд и душевно нестабилен. Благодаря ви, вие ме правите такъв!  Без вас съм за никъде! ;>

И искам да ви кажа, колко много обичам да ме смятат за луд, глупав и неориентиран. Това ти дава правото да наблюдаваш реакциите на хора,  по-висши от теб. И така разбираш тяханата душевност. Благодаря ви за това, всички вие, които не съм споменал.

И накрая, но и най-важното- благодаря ти Слънчо, че ми се сърдиш за глупости. Благодаря ти, че съм виновен за глупости.  Благодаря ти, че  правя всичко възможно и въпреки това, накрая пак нещо става и ти се нацупваш.

Благодаря ви на всички за това в което се превърнах.

От днес сменям курса.

Някой сигурно ще ме попита, как може да споменавам имена на доценти? С ква смелост го правя? Ми, наистина вече не ми пука. Вече нищо няма значение.  Важните неща са съвсем други. Важно е семейството, важно е онова МАлкото, дето още ми се цупи и к оето много обичам, важни са приятелите - Крис, който винаги се къпе, Владо, който винаги е готв да прати плюшено нещо по пощата на някоя яка мацка, Ласонина, без която StarFM никог не би бил StarFM. Благодаря ти, че ми показа най-яката станция! О, и бъди спокойна. Най-вероятно твоят пич е импотентен и му става само от теб! Тва е Тезата. Тъй че, всичко е наред.

Много се отплеснах. Та, за това споменах имена. Защото вече не ми пука. И повече няма да позволявам на банда доценти да ме изкарват извън нерви по такъв начин, че да се карам с близикте ми хора. Пък и какво е най-лошото, което мож еда се случи? Да не мога да си намеря работа в нито 1 компютърна фирма в Русе и да не заърша.

А ти, Слънчо, цупи ми се.   Аз стигнах границата на нервите си. И я прекрачих. Последните дни не съм Дидо. Аз съм нещо като Дидо.

Еби го.

Имало едно време, преди много години, (да кажем днес), едно неземно красиво момиче, което било толкова красиво, че било красиво. Очаквахте поетично изречение, нали? И така, красивото красиво момиче,  му превъртяла красивата момичешка шайба. Размахало красиви ръце и казало на всички- ВЪН! Сега красивото красиво момиче краси красивото си легло и играе красив билярд. Прекалено много красиви неща станаха, а? Добре, нека да сменим красиво, със прекрасно.

Имало едно време едно прекрасно момиче на име Слънчо, което си изгубило усмивката.

Попитахме я къде й е усмивката, а тя каза- “След малко”. Още малко ми трбява. След това се възмути, как можело да пиша за нея. Аз й казах очевидното- толкова възбудени пръсти, могат да пишат само за теб. Ъ, не сексуално възбудени. Пръстите няма как да се възбуждат сексдуално. Поне на мен не ми е известне такъв метод. Би било странно. И така, Слънчо тръгнах да търся на Слънчо усмивката. Отвирих раклата. И там видях одеало. Одеало, казах. Знаеш ли къде е на Слънчо усмивката? А огледалото ме погледна интелигетно и ми каза- Смени си дилъра. Тая стока е фалшива. Но аз нямам дилър, казах… А одеалото ме попита дали сам си правя дозите. АДски възмутено констатирах очевидното- НЕ СЕ ДРУСАМ! А одеалото ме погледна тъжно каза- значи имаш сериозен проблем, приятелю.

Тъпо одеало. Погледнах под масата, нямаше усмивка. Поглднах в шкафа също… Реших да видя и в баянта… И там нямаше усмивка. Освен ако една от двете влюбени хлебарки вътре, не се казваше Усимвка. Но реших, че това няма как да стане.

Къде е на Слънчо усмивката. На Слънчо усмивката… Затворих очи… и я видях! Знам къде е! И отивам да я взема…

то би кънтинуед.

БАси, сега спер много завиших очакванията. Тва не е добре… Но ще рискувам. НАй-много да получа анално изнасилване.

А сега да пуснем онази песен ,която тя си поръча по БГ РАДИО. Специално от nemosgate за моето Слънчо, което много слънчам! ^_^

Допълнение- далеч по-важни неща- ни щъ утрешния ден без тебе бе! ;>

И така. 5:!5 сутринта е вече.

Тази нощ просто не можах да спя, поради ред обстоятелства, кое от кое по-смотани, с които няма да ви утежнявам. Общо взето, аз съм тъп, край на историята. И така, някъде към 1 часа, се сетих, че лаптопът ми доста лети напоследък и е време за първата му профилактика. Asus K53S със 6gb DDR3 и Core7 амнайсеядрен процесор. Абе Машинка. Взех я от Дартек. Минутки за реклама на Дартек- при закупуването, ме излъгаха, че целият долен капак се маха и така се обслужва вентилаторът. Е, новина- НЕ Е ТАКА! Трябва да разглобиш цялата шибана машина, за да стигнеш до истината. Навремето, когато за пръв път отварят MSI-я, публикуах ръководство как да се вентиларим. По-старите читатели, може и да го помнят. Та и сега си снимах и реших да споделя.

Стъпка 1.

Снимаме го. Просто за да видим как изглежда. Можем да го възприемем и като снимка за некролога, ако прецакаме работата. ;>

Стъпка 2

Тази стъпка я нарекох- надупването. ЗАтваряте лаптопа, надупвате го и де що видите болче, развивате.  Много е важно да премахнете батерията!

Стъпка 3

След като сме развили всичките амнайсе болта, отстраняваме клавиатурата с часовникарска отвертка или нещо сходно. Има 5 такива дупчици по дължина. Важното е да ги щракнем всичките и след това дърпаме. Също така, мног внимавайте с лентовия кабел, който придържа клавиатурата!

Стъпка 4

Облизваме се, почесваме се и виждаме докъде сме я докарали. В случая - до тук.

Стъпка 5

Развиваме болта за цД-ъто и го махаме. Също така, от дупката, в която е боднато цД-ъто има 3 мънички бодлички болчета. Махаме и тях, за да преминем към

Стъпка 6

Хващаме една права отвертка и започваме да онделяме горния от долния капак. На места, ще трябва да се напъте малко повече, но не бойте се. Вече имаме снимка за некролог. Беше герой~! ;D Бележка на автора- степента на оплезеност на езика, е правопропорционална на вероятонстта за успех! ;>

Ъ и много внимавате с глупавите лентови кабелчета, които са под клавиатурата- това, управляващо захранването, това управляващо тъчпада и това, управлявао десните USB-та. Много са подли!

Стъпка 7

След няколко часа пънене, сме отделили капаците и виждаме дънната платка. Горе в ляво фокусираме прословутия вентилатор.  Минава ни през главата асоциацията, за съблазняване на девственица. После си казвме… мне, да изчукаш девственица е по-лесно от колкото да стигнеш до тоя вентилатор… Развиваме 7-8 болченца, които държат дънната платка… Хващаме я нежно и я завъртаме…

Стъпка 8

И така, възбудата ни расти, защото вече го виждаме. Време е за малко истински екшън. Развиваме болчетата, които държат охладителите на процесора и на чипсета и отделяме целия блок.

Спъка 8

Разглабяме. След това духаме. От прахта де…

Стъпка 9

Тъпчим с грес. Намазваме процесора и чипсета с термопаста.

КАзваме молитва и затваряме.

Даже работи! ;>