Четвъртък е. Обикновенно четвъртъците са хубави дни. Красиви, успешни, и усмихнати. Чудно ми е дали този четвъртък ще отговаря на описанието? (: Остава по-малко от седмица до Колеа, а не чувствам нищо коледно в себе си. Абсолютно нищо празнично, абсолютно нищо приповдигнато като настроение. Попринцип е нормално де. За мен. Мразя празниците. Надявах се покрай цялата луда университетска вихрушка да не ми остане време да се позамисля за нещата, случващи се около мен, но на… Замислих се. Замислих се болезнено. И всъщност стигнах до един извод. Аз съм един щастлив човек. И това наистина е така. Защото всички сме щастливи хора. Не вярваш ли че си щастлив човек? Ами, всичко е въпрос на усмивка. Научи се да се усмихваш, и истината ще дойде. Според Кари, се свиквало. Аз обаче не искам да свиквам. Мразя да се примирявам с фактите, след като мога да ги променя. Защото фактите са основа, на която си правим изводи. Ами ако променим фактите? И по този начин изменим идеята на изводите? И така усмихнем живота си? Ей, четвъртък е. Усмихни се! (:
Бррр, от доста време не съм писал тук. То си има логическо обяснение де- ЗАВЕРКИ, търчения на Богородица по мъките. Имаше един такъв разказ. Беше много добър. И така де, вече имам няколко заверки, трябват ми още няколко. Изкарах си по математика, по ВКц, остават ми една формална по Материали, една по физическо, и една измъчена по физика. :/ Последното най-ме притеснява. А и по програмиране! Междудругото, в понеделник се явявах на контролно за освобождаване от изпит по програмиране… Обаче във вторник (демек днес), Цецко доцента (супер пич), ми се изцепи, че не бил много доволен от резултатите на контролното. :/ Кофти тръпка, но не е всеки ден е Велик ден. Е, официално ще ми го обяват на 23-ти, но общо взето ми се заформят стандартните 4 изпита- Програмиране, Математика, Физика и Материали.
Как съм иначе ли? Много добре. Усмихнато. Е, разбирам, къде не съм желан, и там не ходя повече. (Това си беше намек към една персона). Танцувални са дните ни. (: Нео се отказа он организацията на срещата на класа, и ще трябва да се позаема и с това, но по-късно. Днес ме амбицираха колегите от Студентски съвет, да съм се бил подпишел на подписката, която организираха за адекватна присъда на убииците на колегата от София. :/ С кеф бих заявил гражданската си позиция относно този въпрос, и това ще стане в специален пост най-вероятно, до няколко дни. Впечатление ми направи обаче, как някои хора не знаеха на какво се подписват… Каза ли му подпиши се, и той готово- Име, ЕГН, собственоръчен подпис, с койго застава зад някаква кауза. Но каква е? Как е формулирана? Има ли я някъде описана на хартия. Йок му френдо! ЙОК! Ама нали, важното е да се подпишем там. :/ Бог да пази живите. Бог да прости на мъртвите. Не се подписах. Нищо нямаше да спечеля с това. Но действително съм категорично за справедлива присъда. Не трябва да има няколко варианта. Тук не става въпрос за някое маловажно деяние, което може да мине така и така. Тук става въпрос, за отнемане на човешки живот. За изтръгване на пламъка от нечии очи. За насилствено прекратяване на жизнен път. Присъда трябва да има. Не съм особено запознат със случая. Не знам, кои са извършителите, и дали са ги хванали. Надявам се обаче, да има справедлив процес. Не че мога да направя кой знае колоко, но мъртвият можеше да съм и аз. Можеше да е и някой скъп на мен човек. Можеше да е… Можеше да си и ти. :/ Тогава щеше да ни бърка повече, нали? Можеше… Всичко е възможно. Гледай къде се подписваш, и на какво.
Предстои поредния епизод на “Сървайвър”. Сега ще се изнасям да го гледам. Наслуки му френдос. (=
I see love, I can see passion
I feel danger, I feel obsession
Don’t play games with the ones who love you
Cause I hear a voice who says:
I love you… I’ll kill you…
Loneliness, I feel loneliness in my room…
Look into the mirror of your soul
Love and hate are one in all
Sacrifice turns to revenge and believe me
You’ll see the face who’ll say:
I love you… I’ll kill you…
But I’ll love you forever
Loneliness, I feel loneliness in my room…
Еnigma
Странно е как понякога, някои неща звучат много по-добре на чужд език… Всъщност, не е странно. Нормално е, да звучат най-добре на езика, за когота са създадени. Пробвах се да преведа горния цитат, но катогерично не се получи същата магия. Това е текст, на песен на Енигма. http://www.youtube.com/watch?v=ZsuUHbjXA7Q&feature=related Кога ли играчката ще стане играч? Никога… Играчките са за игра. Не си играй с хората, които те обичат, защото не се знае кога, от къде може да ти дойде… И накрая ще останеш сам, в празна стая, обвит в пуста самота. Това е долу горе идеята на поредната енигматична песен, която ме заплени… И има много истина в това междудругото. Не знаеш, кога жертвата ще стане ловец… I love you, I kill you, but I love you forever…
Брр… Идват заверките. Сега съм се хванал с курсовата си по програмиране, която напук на всичко не ще да излиза, въпреки, че съм запознат с цялата структура. Просто мозъкът ми дава на заето. :/ Супер е глупаво, да знаеш отговора, на да не можеш да подредиш идеята, систематиката, която ще те доведе да целукупмния отговор, в цялата му прелест. Не искам да ходя на изпит по програмиране. :’\ . И косата ми е мокра. Обаче веме няма духалка… Някой ми каза преди време- Сега е моментът. Може би наистина е така. 3,2,1, ACTION! (Тук лирическият субект се задвижва, отива в хола, и продължава да пише курсова, по хавлия.)
Е, мога да се пофваля с първия си офоциално минал осми декември. (+ Беше суперско. Събрахме се на “Дивата орхидея”. Естествено, не изневерих на себе си, и си останах в града. Празнувах с групата на Бисер. И определнео не съжалявам. Поне на това ниво. (+ Много забавни идиоти сме всичките до един. Без изключение. (+ Има и разни снимки, но подозирам, че ако ги споделя, ще бъда обезкостен. (: А пък ако спомена какви ги върши Мартин с Ангел Кънчев… Не, това не е за пред хора. Тъй де, механичка, като механичка. Храната не си я биваше, пържолите бяха като подметки, а водата- пресолена, но атмосферата си беше уникална. Фен съм на идеята. И въпреки това, “Елит” ми остава фаворит за сега от механджйските истории. Някак си… Абе друго си е “Елит”. А сега е краят на семестъра… и става много мътна, и прекалено кървава. Някакви такива усещания имам. Не, не ще се справя! Поне така съм го решил. Имаше една приказка- Ако не сега, кога? Ако не с теб, с кого? Не че има връзка с идеята де, но много ми допада. Звучи адски миличко, и обещаващо. И денят наближава… ^_^
Скоро ще получим и вести от чужбината, Варната, Софията и още някой друг градец. (+ Само да доживеем. Тъпо е, че изпитите са насрочени за след Нова Година, но не го измислям аз. Абе, ще кретаме, и ще го изкараме. Нямам избор. Наздраве! (+
Ако те е страх да си помислиш, как би го направил? Ако те е страх даже да си го представиш, как ще го направиш реалност? Ако те е страх да мечтаеш, как би могъл да живееш? Tell me my friend, какво мислиш за “утре”? Имаш ли мечти, свързани с новия изгрев?Имаш ли копнежи и желания? А искаш ли те да станат реалност? Можеш ли да ги превърнеш в реалност? Копнежите и желанията по мечта, блян, по даден човек… Имагинерното разстояние. Размитата единица. Къде си? Порочният кръг… Аз те искам, ти го искаш, тя ме иска, аз искам теб… Странно е. И никога не е както трябва. И в един имагинерен свят, всичко би било перфектно. Страх ли те е да мечтаеш? Аз сънувам… Странно е, думите за “мечта”, и “сън”, се препокриват… Dream… Traum… Съвпадение? Сънищата са нашите мечти без задръжките на страха. Тогава съзнанието е отворено към мислите, към най-съкровенното… И все пак, страхуваш ли се да мечтаеш? Искаш ли с мечтите си да си да управляваш живота си? Моите фигури са белите. Една игра?