Генадии- едно самочувствие в пенсия. Представете си, че имаме мъжки и женски индивид. В един момент те стават едно. Тя и той. Тя и тя. Той и той. Хората са странни. То и то? и когато това се случи, ражда се нещо нечувано, и невиждано. Анормално явление в нашия свят. Човекът вече не е собственост на самочувствието. То се оттегля. Рядко се случва истиниски. Но така беше станало с Генадии. Човекът му беше щастливо влюбен, и обвързан. Генадии беше едно прашясало самочувствие. И въпреки това, навремето беше един от най-добрите в шпионирането. Трябваше ми. Трябваше някой да следи човека на Стамат. И Генадии беше идеален за тази роля…
Здравейте,аз съм Кирчо, и току що разбрах, че доакто съм бил на едноседмични възстановителни процедури, моят човек си хванал мацка. И то каква мацка… Беше притежавана от самочувствие, малко, сладко, палаво, със закачлив поглед. Направо да ти секне идейноста. А това не се случва често. Още от първи поглед, надуших нещо нередно, за това и го нашушнах и на моя човек. Кретенът обаче, беше затворил всички комуникационни канали. Просто искаше да ме използва, защото госпожицата казала, че ме харесва. ЧАкай бе, коя си ти, че да ме харесваш?! Освен това, аз съм тук от има няма пет минути. Това трябваше да се проучи. “Здравей, аз съм Кирчо”, казах аз на собственика. “Приятно ми е, Стамат”. СтаматБ WTF?! Ти трябва да си женско самочувствие! “Такова съм.” “Защо тогава Стамат?” “Мъжките се побъркват, когато ги възбужда жена на име Стамат, не смяташ ли?” Това женско парче, със мъжко име, започна да ми човърка в здравето още от самото начало. Моят човек трябваше да бяга от там. Въпросът беше, как да се свържа с него, и да му изкрещя, че собственикът е засукано самочувствие, със манипулативен поглед, на всичкото отгоре носи и мъжко име… Едно беше сигурно- моят човек нямаше да излезе чист от тази работа. Трябваше да го измъкна възможно най-бързо. За целта обаче имах нужда от Генадии…
Бяхме стигнали до скромностите, нали? Те, скромностите са една грешка. Те твърдят, че ние самочувствията, сме произлезли от тях. Колко унизително. И адски невярно. Скромността, това е едно деградирало самочувствие. Най-лошото, което може да се случи на едно самочувствие, е то да се превърне в скромност. Аз като едно от най-велиите самочувствия, раждали се някога, съм твърдо убеден в това. Светът трябва да бъде изчистен от скромностите. Обичам да крада хора от скромностите. Забавно е. Те са толкова слаби, толкова безидейни, толкова безперспективни, и лишени от индивидуалност. Скромност е, онзи глупав зубър на последния чин, който най-вероятно ще умре девствен. Него го притежава някоя скромност. А сещаш ли се за най-готиният тип в училище? Бас държа, че той принадлежи на някого като мен. Болест. Но за сега сме принудени да живеем в мир с тях. Един ден ще останем само самочувствията. Скромностите не трябва да съществуват.
Бях в отпуска. Глупавият грип. Дори самочуствията, въпреки, че сме по-висши, понякога страдаме от грип… Нямаше ме само една седмица, и като се връщам, виждам какво?! Тъпият ми човек, си хванал мацка…
Здравейте, това отново съм аз - Кирчо. Сигурно ме помните от предната публикация. В нея ви разказах, че професията ми е самочувствие. Но не свършваме до там. Защото моят човек няма нужда от мен постоянно. АЗ съм по-скоро самочувствие на повикване. През свободното си време, се снимам в порно филми. Порното във света на самочувствията е нещо възвишено. Ние така се размножаваме. О. Да не мислиш, че ние самочувствията сме безполови същества? Е, вярно е, по-висши сме, и всеки знае, че ние движим света… Но чак безполови. Обичам женски самочувствия със големи… идейности? Всъщност, женските самочувствия са доста повече от мъжките такива. Което е хубаво за мен. На едно мъжко самочувствие, се падат по три женски. И като добавиш и факта, че има и меланхолични, грозни самочувствия, които даже не мегот да се нарекат самочувствия,сигурно се досещате колко изцеждащо е за мен. Защото аз съм едно от най-великите самочувствия евър. Женските ми се лепят. Защото съм едно голямо самочувствие. Но понякога и аз имам проблеми. Изкушавал съм се неведнъж да изневеря на човека си, лепвайки се на друг. Но си казвам, твърде е хубав, за да му причиня това. Освен това, да си го кажем честно- последното, което моят човек ще направи, е да скромничи. За това толкова го харесвам. Той има нужда от мен. И аз от него. За скромностите ли?Ние самочувствията сме във война със тези странни същества. Те са болест. Някой път ще ви разкажа за тях. Сега обаче, трябва да ви оставям, защото имам да снимам самочувствена оргия. Това съм аз- Кирчо. Кирчо със големия… план. ;)
Здравейте. Аз съм Кирчо. Не знам на колко години съм. Но съм сигурен, че изглеждам добре. Какво работя ли? Ами моята работа е най-интересната работа евър. Аз работя като самочувствие. Ама не като ония гадни меланхолични самочувствия, които крещят на човека си- ти не ставаш, ти не ставаш, я се погледни на какво приличаш! Ноуп. Аз обичам човека си. И постоянно му повтарям колко е готян. Защото и аз съм готян. Работя това от около 2 години може би. А може вече да станаха и три. С този човек, времето лети. Пък и е забавно едно готино самочувствие, да повтаря на един симпатяга, колко е готин. Ние с него сме си лика прилика. Как се намерихме ли? Когато се срещнахме, той си имаше друго самочувствие. От ония гадове, дето обичат само да забиват. Нищо чудно де. Светът е пълен с такива самочувствия. Но аз видях нещо различно в този човек. Самочувствието, кето го притежаваше, беше твърде отрицателно. По-отрицателно от обикновените гадове. И тогава, когато го видях да седи в онзи ъгъл, отчаян, и със празен поглед, си казах, че твърде дълго съм си нямал човек. Време беше отново да си хвана един. И този беше подходящ. Естествено, старото му самочувствие, не се даде без бой. Битката беше епична. Но в крайна сметка, аз се установих трайно при новия си човек. И така, Здравейте, аз съм Кирчо- защитната стена на една съзнание.